— В Ктхол Мишрак миришеше по същия начин. А небето над Даршива е било покрито с облаци поне десетина години.
— Трудно ми е да приема това.
— Погледни дърветата. — Гарион посочи белите дънери. — Защо според теб е изсъхнала цялата гора?
— Появила се е някаква болест.
— Не, генерале. Досега щяха да поникнат фиданки, а няма дори ниски храсти. Дърветата са изсъхнали поради липсата на слънчева светлина. Там могат да виреят единствено плесени и гъби. От време на време вали и дъждовната вода се събира в локви. Слънчевите лъчи не достигат до тях, водата не може да се изпарява и се заблатява. На това се дължи неприятната воня, която усещаш.
— Струва ми се, че мирише и на ръжда. Каква е причината за това?
— Наистина не знам. В Ктхол Мишрак тази миризма идваше от руините на желязната кула на Торак. Даршива е обгърната от вечна тъмнина, защото е дом на Детето на Мрака.
— Чувал съм това име и по-рано. Кой е Детето на Мрака?
— Зандрамас — поне в настоящия момент. Сигурен ли си, че искаш войските ти да слязат там?
— Трябва да изпълня заповедта, която съм получил, крал Белгарион. Моите войници са добре обучени. Ще построят укрепен лагер на брега независимо дали слънцето свети, или не. След това ще изчакаме императора. Той трябва да вземе някои важни решения — включително и това какво ще прави с вас.
17.
Приятелите на Гарион останаха да чакат на борда на кораба, а войниците слязоха на брега и започнаха да строят укрепения лагер. Малореанските войски работеха не по-малко упорито и ефективно от легионите на империя Толнедра. Относително бързо изчистиха няколко акра земя и издигнаха чист, добре подреден град от палатки. Откъм сушата той беше заобиколен от бруствери и дълбок ров, в който бяха забити заострени колове. Край брега на реката имаше ограда от остри пръти, а в самата вода бяха построени няколко плаващи кея.
В ранния следобед Гарион и другарите му бяха свалени на брега, отведоха ги в една голяма охранявана шатра в центъра на лагера и ги помолиха учтиво, но твърдо да не излизат от нея.
— Успя ли да се свържеш с Белдин? — попита шепнешком Силк Белгарат.
Възрастният мъж кимна.
— Измислил е нещо.
— Надявам се, че няма много да се бави — рече дребният драснианец. — Защото щом Закат пристигне, ще заповяда да ни преместят на по-сигурно място — може би в някоя крепост със здрави стени. — Той направи кисела физиономия. — Мразя затворите.
— Не мислиш ли, че преувеличаваш, принц Келдар? — попита Се’Недра. — Закат винаги се е държал като истински благородник.
— О, разбира се — отвърна Силк с подчертан сарказъм: — Защо не разкажеш същите приказки на всички мурги, разпънати на кръст в равнините на Хага? Императорът наистина може да се държи учтиво, когато това не му създава неудобства, но ние го разсърдихме сериозно. Смятам, че ако не изчезнем преди той да дойде тук, наистина ще ни покаже колко е ядосан.
— Грешиш, Келдар — сериозно каза Ерионд. — Просто Закат все още не знае какво да прави, това е всичко.
— Какво точно искаш да кажеш?
— В Ктхол Мургос Кайрадис му разкри, че в определен момент от живота си той ще се окаже на кръстопът. Смятам, че този момент е дошъл. Ако Закат направи правилния избор, може отново да се сприятелим с него.
— Да се сприятелим с него ли?
— Да, точно така.
— Поулгара, моля те, накарай го да спре да приказва глупости!
Палатката беше обикновена палатка на малореански офицери. На пода имаше червен килим, а мебелите можеха лесно да се разглобяват. Преди време приятелите многократно бяха подслонявани в подобни шатри. Гарион се огледа без особен интерес и се изтегна върху една пейка.
— Какво ти е, Гарион? — попита Се’Недра и седна до него.
— Не е ли очевидно? Защо просто не ни оставят на мира?
— Мисля, че се притесняваш прекалено — рече тя и докосна челото му с мъничкия си показалец. — Приятелят ти, онзи в Кълбото, няма да позволи да ни се случи нещо, което не е предвидено в пророчеството. Затова не бива да изпадаш в мрачно настроение. Ние трябва да отидем в Кел и Закат не може да ни спре дори ако доведе цялата си армия от Ктхол Мургос и я изправи на пътя ни.
— Ти приемаш всичко прекалено спокойно.
— Вярвам, че ще стане така, Гарион — отвърна малката кралица и въздъхна. — Ако не вярвах, досега щях да полудея. — Тя се наведе и го целуна. — Махни тази кисела физиономия от лицето си, започваш да приличаш на Белгарат.
— Разбира се, че ще приличам на него. В края на краищата той ми е дядо.
— Въпреки това приликата трябва да започне да личи едва след няколко хиляди години — рече тя язвително.
Двама войници им донесоха вечеря — обикновени войнишки дажби. Силк отвори едно от канчетата, погледна вътре и въздъхна.
— Страхувах се, че ще стане точно така.
— Какво има, принц Келдар? — попита го Сади.
— Боб — отвърна Силк.
— Мислех, че обичаш боб.
— Не и когато се налага да го ям.
Тази вечер си легнаха рано, защото предната нощ не бяха спали. Известно време Гарион не престана да се мята неспокойно, но най-сетне задряма.
На следващата сутрин всички станаха късно. Кралят на Рива излезе от покритото със завеса помещение, където бяха настанени той и Се’Недра, и видя, че Силк се разхожда нервно из палатката.
— Най-сетне — рече дребният драснианец. — Помислих си, че всички ще спите до обед.
— Какво има, Силк? — попита Гарион.
— Просто имам нужда да поприказвам с някого.
— Самотен си?
— Не. Просто съм нервен. Вероятно Закат ще пристигне днес. Мислиш ли, че трябва да събудим Белгарат?
— Защо?
— За да разберем дали Белдин е измислил начин да ни измъкне оттук, естествено.
— Твърде много се притесняваш.
— О, богове! Не си ли твърде самодоволен тази сутрин?
— Не съвсем. Освен това няма никакъв смисъл да се тормозиш за нещо, което е извън контрола ти, нали?
— Гарион, защо не си легнеш пак?
— Нали искаш компания?
— Размислих.
— Атеска идвал ли е тази сутрин?
— Не. Вероятно е зает. — Дребничкият драснианец се отпусна тежко на един от сгъваемите столове. — Няма значение дали Белдин ще измисли нещо, да ни измъкне оттук. По петите ни сигурно ще тръгне цял полк, ако избягаме с конете. А аз мразя да ме преследват.
— От онази нощ, когато напуснахме фермата на Фалдор, винаги някой ни преследва. Вече би трябвало да си свикнал.
— О, свикнал съм, Гарион. Но въпреки това не ми харесва.
