След около час се събудиха и останалите и не след дълго същите облечени в червени плащове войници им донесоха закуска. Тези двама мъже бяха единствените, които влизаха при тях, откакто ги бяха затворили в палатката.
Прекараха остатъка от предобеда в безцелни разговори. Сякаш следвайки някакво негласно споразумение, никой от тях не спомена нито дума за положението, в което бяха изпаднали.
Около обед генерал Атеска влезе в палатката и съобщи:
— Негово императорско величество ще пристигне след малко. Корабите му приближават пристанището.
— Благодаря, генерале — отговори Белгарат. Атеска се поклони сковано и излезе.
Поулгара стана и се обърна към Се’Недра и Велвет.
— Елате. Трябва да се подготвим за срещата и да се погрижим за външния си вид.
Сади погледна панталоните и туниката си и каза:
— Едва ли тези дрехи са подходящи за аудиенция с императора. Смятате ли, че трябва да се преоблека?
— Защо се тревожиш толкова? — вдигна рамене Белгарат. — Не искам Закат да остане с впечатлението, че го приемаме прекалено сериозно.
— А не е ли така?
— Може би. Но не е нужно той да го разбере.
Не след дълго в палатката влезе императорът на Малореа, придружаван от генерал Атеска и началника на Бюрото на вътрешните работи. Както винаги Закат носеше обикновена ленена роба, но раменете му бяха загърнати с алено военно наметало. Погледът му беше изпълнен с меланхолия, а бледите му устни бяха съвсем безизразни.
— Добър ден, ваше величество — поздрави той Гарион с глух, безстрастен глас. — Надявам се, че сте добре?
— Поносимо, ваше величество — отвърна Гарион. Щом Закат държеше на формалностите, Гарион щеше също да употребява официални изрази.
— Вашите продължителни пътувания сигурно са били твърде изтощителни — рече Закат със същия безстрастен глас. — Това важи особено за дамите. Ще се погрижа пътешествието ви обратно към Мал Зет да протече по-леко.
— Негово величество е много мил, но ние не възнамеряваме да се връщаме в Мал Зет.
— Грешиш, Белгарион. Ще се върнете в Мал Зет.
— Съжалявам. Имам много важни ангажименти на друго място.
— Ще предам съжалението ти на Зандрамас, когато я видя.
— Сигурен съм, че тя ще се зарадва извънредно много като чуе, че няма да идвам.
— Радостта й няма да трае дълго. Възнамерявам да я изгоря на клада като вещица.
— Успех, ваше величество. Но не мисля, че тази жена е подходяща за горивен материал.
— Не се ли държите малко глуповато? — намеси се Поулгара. Беше се преоблякла в синя рокля, седеше на масата и съвсем спокойно кърпеше чорапите на Ерионд.
— Глупаво ли? — попита троснато Закат и очите му внезапно проблеснаха.
— И двамата знаете, че все още сте приятели. Спрете да се държите като деца.
— Мисля, че отивате твърде далеч, лейди Поулгара — изрече императорът следен глас.
— Наистина ли? — отвърна вълшебницата. — Смятам, че описах положението съвсем точно. Ти няма да оковеш Гарион във вериги и той няма да те превърне в ряпа. Затова трябва да престанете с тези заплахи един към друг.
— Мисля, че трябва да продължим този спор някой друг път — заяви лаконично Закат, поклони се леко на Поулгара и напусна палатката.
— Не се ли държахте малко рязко с него, лейди Поулгара? — попита я Сади.
— Не мисля — отвърна тя. — Това ни спести много празни приказки. — Вълшебницата внимателно сгъна чорапите и продължи: — Ерионд, смятам, че е време да си изрежеш ноктите на краката. Късаш чорапите по-бързо, отколкото съм в състояние да ги закърпя.
— Той е станал същият като преди, нали? — рече тъжно Гарион. — Имам предвид Закат.
— Не съвсем — възрази Поулгара. — Поведението му по-скоро беше маска, зад която крие истинските си чувства. — Тя погледна Белгарат. — Белдин измислил ли е нещо?
— Тази сутрин работеше върху някакъв план. Точно сега не мога да говоря с него, защото преследва някакъв заек. Ще се свържа отново с него веднага щом приключи с обяда си.
— Не може ли все пак да се съсредоточи върху задачата си?
— О, Поулгара, престани. Дори и ти понякога се отклоняваш от пътя си, ако забележиш някой тлъст заек.
— Не мога да повярвам! — изпъшка Се’Недра и погледна Поулгара с ужас.
— Не мисля, че ще разбереш, скъпа — каза й Поулгара. — Защо не ми донесеш сивата си рокля? Забелязах, че един от подгъвите й се е разпрал, а така и така съм извадила кутията с шивашки принадлежности.
Останаха в шатрата целия следобед. След вечеря се събраха около масата и започнаха да разговарят съвсем тихичко.
Силк погледна с присвити очи към вратата, където стояха стражите, и прошепна:
— Нещо ново от Белдин?
— Със сигурност замисля нещо — отговори също така тихо Белгарат. — Познавам го и затова предполагам, че планът му е доста необикновен. Вероятно все още изглажда подробностите и ще ми съобщи замисъла си след като всичко е напълно готово.
— Няма ли да е по-добре, ако работите двамата заедно над този план?
— Той знае какво трябва да направи. Само ще му попреча, ако се опитам да помогна. — Възрастният мъж се протегна, прозя се и се изправи. — Не зная вие какво ще правите — рече той. — но аз ще си лягам.
На следващата сутрин Гарион стана тихо, облече се и се измъкна от отделеното със завеса помещение, оставяйки Се’Недра да спи.
Дурник и Тот седяха на масата заедно с Белгарат.
— Не ме питайте как го е направил — тъкмо казваше Белгарат.
— Каза ми единствено, че Кайрадис се е съгласила да пристигне тук, когато я повика Тот.
Дурник и Тот размениха няколко знаци с пръсти.
— Той казва, че може да го направи — преведе ковачът. — Искаш ли пророчицата да дойде сега?
Белгарат поклати глава.
— Не, нека изчакаме, докато се появи Закат. Знам, че за нея е много уморително да изпраща образа си на толкова големи разстояния. — Старият вълшебник направи недоволна физиономия. — Белдин предлага да изчакаме, докато разговорът ни с императора достигне връхната си точка, и едва тогава да я извикаме. Понякога Белдин се увлича и е склонен да превръща нещата в мелодрама. През изтеклите години всички ние сме го предупреждавали за това, но от време на време той се връща към своя порок. Добро утро, Гарион.
Гарион им кимна, седна на масата и попита:
— И какво ще направи Кайрадис? Нима ще постигне нещо с императора, което ние не бихме могли?
— Не съм сигурен — отвърна Белгарат. — Всички знаем, че тя има особено влияние над Закат. Той обикновено винаги губи контрол върху нещата, когато я види. Белдин не ми каза точно какво възнамерява да прави, но беше ужасно доволен от себе си. Искаш ли да разиграем малък театър тази сутрин?
— Не съвсем. Но предполагам, че мога да се справя.
— Трябва да раздразниш малко Закат — но помни, че не трябва да го ядосваш твърде много — просто той трябва да започне да те заплашва. Тогава ще извикаме Кайрадис. Закат не трябва да забележи каква е целта ти. Нека всичко стане постепенно. — Възрастният мъж погледна Тот. — Не откъсвай очи от мен, докато Гарион и Закат спорят — даде му наставления той. — Аз ще прикрия устата си с ръка и ще се изкашлям. Тогава трябва да повикаш господарката си.
Тот кимна.
