— Ще кажем ли на останалите за това? — попита Гарион.
Белгарат го погледна с присвити очи и измърмори:
— Не. Реакциите им ще са по-естествени, ако не знаят какво става.
— Смятам, че Белдин не е единственият, който има усет към драматичните обрати — засмя се Дурник.
— Навремето бях професионален разказвач на приказки, Дурник — напомни му Белгарат. — Познавах реакцията на публиката толкова добре, колкото ти лютнята си.
След като и другите се събудиха и закусиха, генерал Атеска влезе в палатката и каза:
— Негово императорско величество заповяда да се приготвите. Ще тръгнете за Мал Зет след час.
Гарион незабавно се противопостави.
— Съобщи на негово величество, че няма да ходим никъде преди да довършим разговора, който започнахме вчера.
За момент Атеска изглеждаше крайно изумен, но след това бързо се съвзе.
— Не е допустимо да се говори така на императора на Малореа, ваше величество.
— Може би това ще му се стори освежаващо.
— В момента императорът е зает.
Гарион се отпусна на стола и кръстоса крака.
— Ще почакаме — заяви категорично той. — Това е всичко, генерале.
Лицето на Атеска се изпъна нервно, после военният се поклони сковано, обърна се и излезе, без да каже нито дума повече.
— Гарион! — възкликна Се’Недра. — Ние сме в ръцете на Закат, а ти съвсем съзнателно се държа грубо!
— И той не беше прекалено учтив с мен — сви рамене Гарион. — Казах му, че няма да се върнем в Мал Зет, а кой пренебрегна думите ми. Изглежда, че понякога трябва да положиш твърде много усилия, за да привлечеш вниманието му.
Поулгара погледна втренчено Гарион, а след това се обърна към Белгарат и попита:
— Какво сте намислили вие двамата?
Той й намигна, но не отговори.
Кал Закат се появи след около пет минути с блеснали очи и огненочервено лице.
— Как смееш? — почти изкрещи той на Гарион.
— Какво имаш предвид?
— Аз съм император и ти заповядах нещо!
— И какво от това? Аз не съм твой поданик.
— Това е непоносимо!
— Ще ти се наложи да свикнеш с подобни неща. Досега би трябвало да разбереш, че винаги правя онова, което съм намислил. Спомням си, че ти обясних този факт, когато напуснахме Мал Зет. Тогава ти казах, че ще отидем в Ашаба, и направихме точно така.
Императорът се овладя с видимо усилие.
— Опитвах се да предпазя теб и приятелите ти, идиот такъв! — изрече през зъби той. — Вие яздехте точно след Менга.
— Менга не ни създаде никакви проблеми.
— Атеска ми съобщи, че си го убил. Въпреки това не научих подробности точно как е станало. — Очевидно Закат възвръщаше спокойствието си.
— Всъщност не го направих аз. Маркграфиня Лизел го уби.
Закат повдигна вежди и погледна усмихнатата Велвет.
— Може би Негово величество преувеличава с похвалите си към мен — промърмори тя и направи реверанс. — Помогнаха ми.
— Помогнали са ти? И кой?
— Всъщност най-трудното го свърши Зит. Менга остана много изненадан.
— Бихте ли ми обяснили, ако обичате, какво точно се е случило? И ви моля да спестите остроумните си отговори.
— Съвсем просто е, ваше величество — отговори спокойно Силк. — Имахме малка разправия с чандимите и с неколцина други господа в старата тронна зала на Торак в Ашаба. Менга крещеше заповеди на своите подчинени, а Лизел извади Зит от корсажа си и я хвърли право в лицето му. Зит го ухапа няколко пъти, Менга се вкочани и умря още преди да падне на пода.
— Наистина ли носиш тази змия в деколтето си? — попита недоверчиво Закат и впери поглед във Велвет. — Но как не те е страх?
— Беше ми нужно доста време, докато свикна — призна тя и отпусна скромно ръка върху корсажа си.
— Не се е случило точно по този начин, нали?
— Принц Келдар описа съвсем точно всичко, което се случи, ваше императорско величество — увери го Сади. — Зит беше много ядосана. Мисля, че все още е спяла, когато графинята я хвърли срещу Менга. Винаги става много раздразнителна, когато я събудят внезапно.
— Закат — подхвана Белгарат, — оказа се, че Менга е чандим. Той беше главният подчинен на Урвон.
— Да, така ми каза и Атеска. Това означава, че Урвон е стоял зад всичко, което става в Каранда, нали?
— Само привидно — отговори Белгарат. — Урвон не притежава достатъчно разум, за да организира каквото и да било. Той е изцяло под властта на един от господарите на демоните, който се казва Нахаз. Общуването с демони обикновено довежда до пълна загуба на разсъдъка — сега Урвон напълно е убеден, че е бог.
— Ако той е наистина луд, кой ръководи военната кампания тук? Атеска смята, че маневрата на армията, заобиколила по фланговете войската на Даршива, както и ходът със слоновете, са идеи на истински гений на военната тактика.
— Предполагам, че Нахаз командва похода, освен това господарите на демоните обръщат малко внимание на човешките жертви, дадени в битките. Нека добавя, че демоните имат свои начини да накарат хората да тичат много, много бързо.
— Никога не съм водил война с господар на демони — рече замислено Закат. — Каква е неговата крайна цел?
— Камъкът Сардион — отговори Гарион. — Всеки иска да се добере до него — включително и аз.
— За да създаде нов бог на ангараките?
— Предполагам, че иска точно това.
— Това не ми харесва. Ти ни освободи от Торак и аз нямам намерение да позволя на някакъв си негов заместник да се възкачи на трона в Мал Зет, нито в Мал Яска. Ангараките не се нуждаят от бог. Те имат мен. Кой е твоят кандидат?
— Не зная. Все още не са ми казали.
— Какво да правя с вас, Белгарион? — въздъхна Закат.
— Ще ни пуснеш да си вървим, за да можем да изпълним онова, за което сме дошли. Може би идеята за нов бог на ангараките не ти допада, но моят избор ще ти се стори далеч по-добър пред онзи, който биха направили Зандрамас, Урвон или Агачак.
— Агачак? Кой е Агачак?
— Йерархът от Раг Урга. Той също е в Малореа.
— Тогава ще се справя и с него. Но се страхувам, че въпреки всичко се налага да реша какво да правя с тебе.
— Казах ти какво да правиш с мен.
Върху устните на Закат се появи слаба усмивка.
— Не смятам, че предложението ти ми допада. Не мога да разчитам на твоя избор.
— Какво искаш да постигнеш? — попита го Белгарат.
— Ще възстановя реда в Малореа. Ако се наложи, ще избия до крак населението в цели области, за да
