— Нищо не е наред, Белгарат — отговори Закат. — Не и докато не легнем в гробовете си. Но ще дойда с вас в Кел.
— Тогава защо не пратиш да повикат Атеска? Ще трябва да му кажеш къде отиваш, за да може да прикрива тила ни. Никак не ми се нрави, когато някой ме дебне зад гърба. Урвон минал ли е вече Маган?
— Не знам. Днес излизал ли си навън да огледаш наоколо, Белгарат?
— Палатката се охранява, а войниците на Атеска не поощряват стремежа ни да се запознаем с местните забележителности.
— Мъглата е толкова гъста, че можеш да спокойно да стъпиш върху нея. Урвон може да е някъде съвсем близо.
Поулгара се изправи и отиде до входа на палатката. Един от войниците й каза нещо с рязък тон.
— Стига глупости! — отговори му тя, после няколко пъти пое дълбоко въздух, обърна се и каза: — Това е неестествено, татко. Миризмата на въздуха ме притеснява.
— Гролими ли?
— Да, така смятам. Вероятно някой от чандимите се опитва да прикрие армията на Урвон от патрулните кораби на Атеска. Сигурно ще минат реката без особени затруднения.
— Е, значи пътуването до Кел ще се превърне в истинско надбягване с коне.
— Ще поговоря с Атеска — рече Закат. — Може би той ще успее да ги забави. — Императорът погледна несигурно стария вълшебник. — Аз зная защо трябва да отида в Кел. Но ти защо ще ходиш там?
— Трябва да прочета Малореанските евангелия, за да открия къде се намира мястото, където трябва да отидем.
— Имаш предвид, че все още не знаеш?
— Да. Но зная как се казва. Непрекъснато го наричат мястото, което вече не съществува.
— Белгарат, това е безсмислица!
— Не съм го измислил аз, така че не обвинявай мен.
— Защо не ми спомена за това докато бяхме в Мал Зет? Имам копие от Евангелията в библиотеката си.
— Първо, не знаех за това, когато бяхме в Мал Зет. Научих го съвсем наскоро. Второ, твоето копие едва ли щеше да ми е от полза. Казаха ми, че всички евангелия са различни. Единственото, съдържащо пасажа, който ми е необходим, се намира в Кел.
— Това ми звучи твърде объркано.
— Прав си. Но с тези неща обикновено е така.
Закат отиде до пазачите, каза им нещо и се върна при вълшебника.
— Изпратих да извикат Атеска и Брадор — каза той и се усмихна малко печално. — Няма да се изненадам, ако и двамата възразят.
— Не им оставяй време за възражения — посъветва го Гарион.
— И двамата са мелцени, Гарион — подчерта Закат. — Мелцените протестират срещу всичко по навик. — Малореанецът се намръщи. — Като стана дума за това, вие защо ходихте до Мелцена? Тази страна не е ли малко встрани от пътя ви?
— Преследвахме Зандрамас.
— А защо тя е ходила там?
— Трябваше да вземе твоя братовчед ерцхерцог Отрат.
— Това глупаво магаре? За какво й е притрябвал?
— Зандрамас го отведе в Хемил и го коронова за император на Малореа.
— Какво!? — Очите на Закат за малко да изхвръкнат от орбитите.
— Тя трябва да бъде придружавана от ангаракски крал, щом пристигне на Мястото, което вече не съществува. Доколкото зная, церемонията по коронацията е напълно законна.
— Това ще се промени веднага, щом Отрат ми падне в ръцете! — Лицето на Закат почервеня от ярост.
— Имаше още една причина, поради която отидохме в Мелцена, въпреки че тогава не знаехме за нея — продължи Белгарат. — Там намерихме неповредено копие на Пророчествата от Ашаба. Трябваше да го прочета, за да науча каква трябва да бъде следващата ни стъпка — пътуването до Кел. Аз вървя по следа, която е била оставена преди хиляди години.
Атеска и Брадор влязоха в палатката и генералът енергично отдаде чест и каза:
— Изпратили сте да ни повикат, ваше величество.
— Да — отвърна Закат и погледна замислено двамата си подчинени. — Моля, изслушайте ме внимателно — заговори той. — И не се опитвайте да спорите с мен. — Странно, малореанецът изрече тези думи не като заповед, а като човек, обръщащ се към двама стари приятели. — Има промяна в плановете ни — продължи той. — До мен достигна важна информация. Абсолютно наложително е да не пречим на Гарион и неговите приятели. Тяхната мисия е жизненоважна за сигурността на Малореа.
Очите на Брадор светнаха от любопитство.
— Не трябва ли да ми разясните този въпрос по-подробно, ваше величество? — попита той. — В крайна сметка аз най-много от всички нося отговорността за сигурността на държавата.
— А, не, Брадор — каза с искрено съжаление Закат. — Страхувам се, че не мога да го направя. Подобно нещо изисква твърде голяма промяна в начина ти на мислене, а ти не си готов за това. Всъщност аз самият може би все още не съм съвсем готов. Във всеки случай Белгарион и неговите спътници трябва да отидат в Даласия на всяка цена. — Той замълча за миг. — И още нещо. Аз ще отида с тях.
Атеска се втренчи недоверчиво в императора, след това се овладя и се насили да приказва спокойно.
— Ще уведомя командира на императорската гвардия. Ще бъдат готови за тръгване след час.
— Не се тревожи за това — каза Закат. — Те няма да дойдат с нас. Ще отида с Белгарат сам.
— Сам? — възкликна Атеска. — Ваше величество, това е нечувано!
Закат се усмихна тъжно.
— Виждаш ли, Гарион? Какво ти казах?
— Генерале — рече Белгарат на Атеска. — Кал Закат просто изпълнява заповед. Сигурен съм, че ще разбереш това. Наредиха му да не бъде провождан от никакви войски. Войниците бездруго няма му бъдат необходими на мястото, където отива.
— Заповед? — удивено попита Атеска. — Кой има такава власт да дава заповеди на Негово величество?
— Това е дълга история, Атеска — отвърна старият вълшебник. — А ние нямаме време.
— Но… ваше императорско величество — подхвана плахо Брадор. — Ако отивате в Даласия, ще трябва да прекосите цялата Даршива. Мога ли да ви напомня, че в момента Даршива е вражеска територия? Не бива да рискувате живота си при подобни обстоятелства! Може би ще бъде благоразумно, ако ви съпровожда ескорт поне докато прекосите границата.
Закат погледна Белгарат.
Старият вълшебник поклати глава и рече:
— Нека постъпим така, както ни каза тя.
— Съжалявам, Брадор — обърна се Закат към началника на разузнавателната служба. — Не можем да вземем ескорт. Но ще ми трябват броня и меч.
— Ваше величество не си е служил с меч от години — възрази Атеска.
— Белгарион ще ме обучи — сви рамене Закат. — Сигурен съм, че ще си спомня как се върти меч. Хайде действайте. Урвон ще прекоси Маган. Научих от добре осведомен източник, че не сме в състояние да направим почти нищо, за да го спрем. Предполагам, че армията на Даршива не е далеч от него, а те разполагат със слонове. Искам да им попречите да тръгнат след мен. Задръжте Урвон достатъчно време, за да го настигнат даршиванците. Тогава двете вражески сили ще се унищожат взаимно — единствено това ме интересува. След като враждебните армии почнат да се избиват, вие трябва да се оттеглите. Не искам войниците ми да умират, ако не е абсолютно наложително.
Атеска се намръщи и попита:
— Значи нима да следваме политиката, която обсъждахме в Мага Рен, така ли?
