— Политиката понякога се променя — каза Закат. — В настоящия момент от военна гледна точка ми е напълно безразлично кой ще спечели някаква незначителна победа в тази част на света. Това може да ви помогне да прозрете, че мисията на Белгарион е наистина жизненоважна за всички нас. — Той погледна Гарион. — Достатъчно ли е това, което вече казах?
— Не спомена нищо за демоните — отвърна Гарион. — Те също са в Даршива.
Закат се намръщи.
— Забравих. Те ще помагат на Урвон, нали?
— Нахаз ще застане на негова страна — каза Белгарат. — Морджа ще помага на даршиванците.
— Я обясни по-подробно.
— Урвон е довел Нахаз, а Зандрамас е призовала друг господар на демоните, който да й помогне — обясни възрастният мъж. — Морджа е господар на демоните в Мориндландия. Той и Нахаз са равни по сила и се мразят от векове.
— Това означава, че няма да има победител и че враждебните ни сили ще запазят равновесието помежду си. И двете страни имат на разположение и добре въоръжени армии, и демони.
— Демоните не се особено придирчиви към жертвите си, Закат — рече Поулгара. — Те убиват всичко, което се движи, а твоята армия е тук, в Даршива.
— Права си — призна императорът и се огледа. — Някакви предложения?
Белгарат и Поулгара се спогледаха, после старият вълшебник вдигна рамене и каза:
— Струва си да опитаме. Той не обича ангараките, но демоните му харесват още по-малко. Мисля, че ако излезем от лагера, вероятността да успеем с негова помощ ще бъде по-голяма.
— За кого по-точно говорите? — попита Закат.
— За Алдур — отговори Белгарат и се почеса по бузата. — Ще бъде ли безопасно, ако му кажем, че ти няма да пожелаеш да ни последваш, ако армията ти е изложена на риск от поголовно унищожение?
— Мисля, че може да потвърдиш това. — Очите на Закат се разшириха. — Опитваш се да кажеш, че си в състояние да призовеш един от боговете?
— Не съм сигурен дали „призовавам“ е точната дума, но ние наистина можем да разговаряме с него. Да видим какво ще каже той.
— Няма да използваш никакви хитрости, нали, татко? — попита Поулгара.
— Алдур знае какво правя — отговори той. — Не бих могъл да го измамя, дори и да опитам. Нежеланието на Закат да дойде с нас ни дава възможност да започнем разговор с него. Алдур е разумен, но винаги е харесвал разгорещените спорове. Би трябвало да знаеш това, Поул. В края на краищата самият той ти помогна да увеличиш майсторството си и да се образоваш. Хайде да проверим дали можем да разговаряме с него.
— Съгласни ли сте да дойда и аз? — попита Ерионд. — Аз също трябва да обсъдя нещо с него.
Белгарат го изгледа изненадано и за момент сякаш се готвеше да му откаже, но след това промени решението си.
— Постъпи както намериш за добре — сви рамене той. — Атеска, би ли заповядал на пазачите да ни пуснат до рова, който заобикаля лагера? След това ще продължим сами.
Атеска каза нещо на стражите пред вратата на палатката и тримата преминаха край часовоите, без някой да ги спре.
— Какво ли не бих дал да присъствам на тази среща — промърмори Брадор. — Виждал ли си някога Алдур, принц Келдар?
— Да, два пъти — отговори небрежно Силк. — Първо го видях в Долината, а след това в Ктхол Мишрак — той дойде с другите богове да прибере тялото на Торак, след като Гарион го уби.
— Предполагам, че Алдур е изпитал огромно задоволство от това — рече Закат. — Той и Торак бяха заклети врагове.
— Не — възрази тъжно Силк. — Нито един от тях не се зарадва от смъртта на Торак. Той и Алдур бяха братя. Но все пак смятам, че УЛ скърбеше най-дълбоко. В края на краищата Торак е негов син.
— Изглежда в теологията на ангараките има твърде големи празноти — замислено каза Закат. — Мисля, че гролимите дори не признават съществуването на УЛ.
— Биха променили мнението си, ако го видят — заяви Силк.
— Наистина ли изглежда толкова внушително? — попита Брадор.
— Той впечатлява не само с външния си вид — вдигна рамене Силк, — а по-скоро с присъствието си. То те кара да забравиш всичко останало.
— Той се държа много мило с мен — възрази Се’Недра.
— Всеки се държи мило с теб — отвърна й Силк. — Ти винаги оказваш такова въздействие на всички.
— Обикновено — поправи го Гарион.
— Смятам, че ще е най-добре да започнем да стягаме багажа — предложи Дурник. — Мисля, че Белгарат ще поиска да потеглим веднага щом се върне. — Ковачът погледна Атеска и попита: — Може ли да вземем някои неща от вашите складове? До Кел има много път, а ми се струва, че едва ли ще можем да намерим достатъчно хранителни припаси в Даршива.
— Разбира се — отговори генералът.
— В такъв случай ще направя списък с нещата, от които се нуждаем.
Дурник седна на масата и започна да пише, а Атеска хвърли проницателен поглед към Силк и каза:
— Досега не сме имали възможност да си поговорим за последните ви спекулации на стоковия пазар, нали, ваше височество?
— Нима си решил да градиш кариера на друго поприще, Атеска? — попита го Закат.
— Едва ли, ваше величество. Аз съм войник. Но тази година принц Келдар сключи няколко спекулативни сделки, засягащи търговията с боб. Бюрото за военните доставки изпадна в състояние на мъчително вцепенение, научавайки на каква цена принцът предлага своята стока.
Изведнъж Брадор се разсмя и викна:
— Браво, Келдар!
— Отношението ти е много странно, Брадор — каза укорително Закат. — Как ще приемеш, ако удържа от твоя собствен бюджет свръхпечалбите, реализирани от принц Келдар?
— Всъщност, ваше величество, спекулациите на принц Келдар изобщо не са ощетили хазната. Членовете на Бюрото за военни доставки са най-големите мошеници в империята и наистина трябва някой ден да увиснат на въжето. Преди няколко години, когато бяхте зает в Ктхол Мишрак, те ви изпратиха документ с твърде безобиден външен вид. С него трябваше да се уеднаквят цените на всички стоки, които се закупуват за армията.
— Да, спомням си. Основният им аргумент беше, че по този начин ще си осигурят основа за дългосрочно планиране на доставките.
— Така изглеждаше на повърхността, ваше величество. Всъщност фиксирането на цените им осигури златна възможност да напълнят собствените си джобове. Те купуваха стоката под утвърдената цена и я продаваха на армията по определената от закона тарифа. По този начин успяваха да задържат разликата за себе си.
— Каква е фиксираната цена на боба?
— Десет крони за сто фунта, ваше величество.
— Това ми се струва съвсем разумно.
— Когато купуваш за три?
Закат го погледна втренчено.
Брадор вдигна ръце.
— Обаче — продължи той — по закон те са задължени да го продават на армията за десет — независимо от цената, която трябва да заплатят за необходимото количество. Така че сега им се налага да възстановят разликата от собствения си джоб. Това може би ще обясни защо са изпаднали във вцепенение, както го нарече генерал Атеска.
Внезапно на лицето на Закат се появи вълча усмивка и той попита:
— Ти каква цена си определил, Келдар?
— Продавах на мелценския консорциум за петнадесет. — Дребният драснианец сви рамене. —
