си.
— В Седемте кралства на Каранда в северна Малореа избухнало някакво въстание — продължи Порен. — Разбрах, че в цялата работа били замесени демони.
— Демони ли? — скептично каза Варана. — Я стига, Порен.
— Но Белгарат сам ми го съобщава.
— Понякога Белгарат има твърде изкривено чувство за хумор — каза подигравателно Варана. — Вероятно просто се е пошегувал. Демоните просто не съществуват.
— Грешиш, Варана — намеси се крал Дроста с нехарактерна за него сериозност. — Веднъж видях един — в Мориндландия, — когато бях момче.
— И как изглеждаше?
Дроста потрепери.
— Сигурен съм, че не би искал да узнаеш.
— Във всеки случай — каза Порен — Закат е разпоредил по-голямата част от армията му да напусне Ктхол Мургос, за да потуши въстанието. Не след дълго цяла Каранда ще гъмжи от негови войници — но важното е, че там сега се намират приятелите ни. Затова свиках тази среща. Какво ще предприемем по този въпрос?
— Ще имаме нужда от бързи коне — обади се Лелдорин.
— Защо? — попита Хетар.
— За да им се притечем на помощ, разбира се. — Очите на младия астурианец блестяха от вълнение.
— О, Лелдорин — каза Барак. — Та между нас и Малореа лежи Морето на Изтока.
— Така ли? — рече Лелдорин смутено. — Не знаех. В такъв случай ще имаме нужда от кораб, нали?
— Не — твърдо каза крал Анхег. — Дори ако успеем да се промъкнем в Малореа, с това ще сведем до нула шансовете на Белгарион да победи в битката с Детето на Мрака. Нали така ни каза пророчицата в Реон, помните ли?
— Но сега положението е различно — възрази Лелдорин и в очите му се появиха сълзи.
— Не — каза Анхег. — Не е. Тъкмо това ни предупредиха да не предприемаме. Не можем да се приближаваме до тях, докато всичко това не свърши.
— Но…
— Лелдорин — продължи Анхег, — аз не по-малко от теб искам да отида, ала не можем да го направим. Ще ни благодари ли Гарион, ако заради нас изгуби сина си?
Мандорален стана и закрачи из залата, подрънквайки с бронята си.
— Струва ми се, че доводите ви са правилни, ваше величество — обърна се той към Анхег. — Не бива да се присъединяваме към приятелите си, ако с това ще изложим на опасност тяхната мисия; знаем, че всички ние бихме дали живота си за успешния й край. Но можем да отидем в Малореа, без да се приближаваме до тях — просто ще се изправим между тях и ордите на Кал Закат. По този начин бързо ще успеем да спрем враждебния марш на малореанците и ще помогнем на Гарион да избяга.
Барак се вгледа в рицаря, чието лице блестеше с неописуема жертвоготовност, след това изстена и скри лицето си в шепи.
— Хайде, хайде — измърмори Хетар и съчувствено го потупа по рамото.
Крал Фулрах почеса брадата си.
— Защо ми се струва, че сме правили това и преди? — попита — той. — Става същото като миналия път. Трябва да създадем някакво изострено положение за отвличане вниманието на противниците ни и така ще помогнем на приятелите ни да се измъкнат. Имате ли някакви предложения?
— Да нападнем Малореа — веднага каза Дроста.
— Да плячкосаме бреговете на Закат — включи се с не по-малко нетърпение Анхег.
Порен въздъхна.
— Бихме могли да нахлуем в Ктхол Мургос — предложи замислено Чо-Хаг.
— Да! — подкрепи го Хетар, без да обуздава ожесточението си.
— Мога да ви предложа военна хитрост, синко — рече Чо-Хаг. — Закат е хвърлил много сили в завладяването на Ктхол Мургос. Ако армиите на Запада нахлуят в тези земи, той със сигурност трябва да отвърне на нашия удар, нали?
— Тази идея по принцип е добра — каза Варана. — Но вече е есен, а планините на Ктхол Мургос са страшни през зимата. Зимният сезон не е подходящо време за разгръщане на военна сила там. Мисля, че бихме могли да постигнем целта си със средствата на дипломацията — без дори да си мръднем малкия пръст.
— Толнедранците винаги са пълни с коварни хитрини — изръмжа Анхег.
— Повече ли ти харесва да измръзнеш до смърт, Анхег? — попита Варана.
— Ами зимата си е зима — сви рамене Анхег.
Варана вдигна очи към тавана и възкликна:
— Алорни!
— Добре де — изсумтя Анхег. — Само се пошегувах. Какъв е блестящият ти коварен план?
Варана погледна към другия край на стаята, където седеше Джевълин, и го попита:
— Добро ли е разузнаването на малореанците, маркграф Кендон?
Джевълин стана и изопна перленосивия си жакет.
— Сам по себе си Брадор е много умен и находчив, ваше императорско величество — отговори той. — Понякога неговите хора не се прикриват достатъчно добре и са твърде непохватни, ала той разполага наистина с много агенти. Освен това има на разположение неограничени финансови средства, които употребява по свое усмотрение. — След тези думи шефът на драснианското разузнаване хвърли укорителен поглед към кралица Порен.
— Бъди мил, Кендон — измърмори тя. — Моят бюджет е силно орязан.
— Да, ваше величество. — На лицето му трепна лека усмивка, той се поклони и след това заговори с отмерен, делови тон — Според нашите стандарти малореанското разузнаване действа грубо, ала Брадор разполага с ресурси и средства да изпрати толкова агенти, колкото сметне за необходимо, на местата, където пожелае. Нито драснианските, нито толнедранските разузнавателни служби могат да си позволят този лукс. Понякога Брадор губи по сто души за определена задача, ала обикновено получава информацията, която му е необходима. — Шефът на драснианското разузнаване изсумтя презрително. — Лично аз предпочитам по-чисто изработени операции.
— В такъв случай този Брадор разполага с агенти и в Рак Урга, така ли? — попита Варана.
— Това е почти сигурно — отговори Джевълин. — Понастоящем самият аз имам четирима агенти в палата Дроджим, а доколкото ми е известно, за ваше величество работят двама.
— Не знаех — отвърна Варана с невинно изражение.
— Наистина ли?
Варана се засмя, после продължи:
— Добре. Как би реагирал Закат, ако до ушите му достигне информация, че кралствата на Запада се готвят да сключат военен съюз с краля на мургите?
— Много ми е трудно да предположа как точно би постъпил Закат в каквато и да било ситуация. Много зависи от това колко сериозни са вътрешните проблеми на неговата империя; във всеки случай съюзът между мургите и Запада би представлявал основна заплаха за Малореа. Ще му се наложи почти веднага да се върне тук; ще положи максимални усилия до потуши съпротивата на мургите преди нашите войски да биха могли да ги подкрепят.
— Да се съюзим с мургите? — възкликна Хетар. — Никога!
— Никой не предлага истински съюз, милорд Хетар — обърна се към него Кайл, синът на Пазителя на Рива. — Ние желаем единствено да отклоним силите на Закат за достатъчно време — така ще дадем възможност на Гарион да се промъкне необезпокоявано по пътя си. Преговорите могат да се проточат до безкрай и по-късно ще бъдат изцяло преустановени.
— О — рече Хетар малко объркано. — В такъв случай работата е съвсем друга.
— Добре — продължи решително Варана. — Може би ще успеем да убедим Закат, че възнамеряваме да сключим военен съюз с Ургит. Джевълин, накарай твоите агенти в палата Дроджим да убият неколцина
