малореански агенти — достатъчно на брой, за да убедим Мал Зет, че полагаме сериозни дипломатически усилия в тази насока.
— Разбирам съвършено ясно замисъла ви, ваше величество. — Джевълин се усмихна. — Имам човек тъкмо за тази работа — наскоро привлякохме на своя страна един наемен убиец от Нийса, казва се Айсус.
— Добре. Възможността за сключване на съюз ще изиграе същата роля както действително съществуващо военно споразумение. Така ще успеем да привлечем силите на Закат там, където искаме, без да изгубим нито един войник — ако не броим онзи Айсус, за когото спомена.
— Не се тревожете за Айсус, ваше величество — увери го Джевълин. — Той винаги оцелява, независимо от ситуацията.
— Смятам, че пропускаме нещо — изръмжа Анхег. — Ще ми се Родар да беше сред нас.
— Да — съгласи се Порен и гласът й потрепери; кралицата едва сдържаше сълзите си.
— Съжалявам, Порен — извини се Анхег и похлупи с огромната си шепа мъничката й ръка. — Но разбираш какво имах предвид.
— В Рак Урга имам на разположение един дипломат — продължи Варана. — Той може да започне началните стъпки за сближаване с крал Ургит. Известно ли ни е нещо полезно за краля на мургите?
— Да — отвърна твърдо Порен. — Той ще се отнесе доброжелателно към предложението ни и ще го приеме.
— Откъде знаете, че ще бъде така, ваше величество?
Порен се поколеба.
— Предпочитам да не разкривам сега това пред вас — отвърна тя и хвърли поглед към Джевълин. — Просто ми повярвайте.
— Разбира се — съгласи се Варана.
Вела стана и отиде до прозореца. Шумоленето на роклята й изпълни с музиката си цялата зала.
— Вие, хората от Запада, винаги искате да усложнявате нещата — каза критично тя. — Вашият проблем е Закат. Изпратете някой с остър нож в Мал Зет.
— Трябвало е да се родиш мъж, Вела — засмя се Анхег.
Тя се обърна, изгледа го с искрящите си очи и попита:
— Наистина ли мислиш така?
— Ами… Всъщност не.
Младата жена се облегна на перваза на прозореца и въздъхна тъжно:
— Ще ми се фокусникът да беше тук, за да ме развлича. От политика винаги ме заболява глава… Чудя се какво ли е станало с него?
Порен се усмихна — изведнъж си припомни внезапното си хрумване след пристигането на надрачката в Боктор.
— Ще бъдеш ли ужасно разочарована, ако разбереш, че твоят фокусник съвсем не е човекът, за какъвто се е представял? — попита кралицата на Драсния. Белгарат бе споменал за него в писмото си.
Вела я изгледа остро.
— Белгарат, без никакво съмнение, го е познал — продължи Порен. — Фокусникът всъщност е бил Белдин.
Вела отвори широко очи.
— Гърбавият магьосник ли? — възкликна тя. — Онзи, дето може да лети?
Порен кимна.
Вела изрече цял порой от думи, каквито нито една дама с благородно потекло не би произнесла за нищо на света. Дори крал Анхег пребледня, докато я слушаше. След това надрачката измъкна една от камите си и се хвърли срещу Ярблек. Мандорален, облечен с непробиваемата си броня, се изправи пред нея, а Хетар и Барак я хванаха изотзад и изтръгнаха хладното оръжие от ръката й.
— Идиот такъв! — изкрещя тя на Ярблек, който се бе отдръпнал страхливо. — Абсолютен идиот!
И се разрида безутешно на гърдите на Барак. Хетар въпреки това благоразумно й отне останалите три ками.
Зандрамас, Детето на Мрака, стоеше, вперила поглед в обезлюдената долина. От опустошените села се вдигаше пушек. Очите на Детето на Мрака бяха насочени към разрушенията, ала не ги виждаха. Силен детски плач долетя зад гърба й и това я накара да стисне здраво зъби.
— Нахрани го! — нареди тя.
— Както заповядате, господарке — бързо каза мъжът с белите очи.
— Не ми се усмихвай, Нарадас — рязко каза тя. — Просто накарай това изчадие да млъкне. Опитвам се да мисля.
Вече беше изминало много, много време от началото на всичко това. Зандрамас беше изпипала внимателно всички подробности. Беше пребродила половината свят, ала въпреки огромните й усилия Богоубиеца със своя ужасен меч бе само на няколко дни след нея.
Мечът. Пламтящият меч. Той изпълваше сънищата й с кошмари — а сияйното лице на Детето на Светлината я ужасяваше още повече.
— Как успява да ме следва толкова отблизо! — изкрещя тя. — Нищо ли не може да го забави?
Зандрамас протегна двете си ръце напред и ги обърна с дланите нагоре. Милиарди миниатюрни светещи точици се въртяха под кожата й — светлинките подскачаха в буен кръг, блещукайки като съзвездие мънички слънца в нейната плът. Още колко време трябваше да мине, докато тези съзвездия проникнеха в цялото й тяло и тя най-сетне щеше да престане да бъде човешко същество? Още колко време трябваше да чака, докато ужасния дух на Детето на Мрака щеше да я обсеби цялата? Малкото момче отново изплака.
— Казах ти да го накараш да млъкне! — изкрещя тя.
— Веднага, господарке — отвърна Нарадас.
Детето на Мрака продължи да съзерцава звездната вселена, затворена в плътта й.
Ерионд и Кон излязоха да се разтъпчат още докато другите спяха. Прекосиха с лек галоп една поляна, окъпана в сребристата светлина на утрото. На младежа му беше много приятно да язди сам, да чувства най-малкото движение в мускулите на Кон, да усеща вятъра по лицето си, без да се разсейва в разни оживени разговори.
Как си бе наложил Алдур да напусне всичко това? Алдур, богът, който сигурно бе обичал този свят най- много от всичко във вселената, тъй като бе отказал да има свой народ, който да се прекланя пред него, а бе предпочел да остане съвсем сам, за да изучава заобикалящите го прелести. А сега Богът можеше да го посещава само понякога, и то като дух.
Ала Алдур беше приел тази жертва. Ерионд въздъхна. Може би никаква саможертва не бе наистина непоносима, ако е направена от любов. Младият мъж повярва, че е така, и се утеши с тази мисъл.
Въздъхна още веднъж и препусна в галоп към малкото езеро и палатките, където спяха неговите приятели.
2.
Тази сутрин станаха късно. Напрежението през изтеклите няколко седмици, изглежда, най-сетне беше надвило Гарион и макар че светлината, нахлуваща през отвора на палатката, му подсказваше, че слънцето вече се е изкачило високо в небето, никак не му се ставаше. Чуваше подрънкването на съдовете, с които Поулгара приготвяше закуската, долавяше и човешки гласове. Знаеше, че тъй или иначе скоро все пак трябва да стане. Помисли си дали да не подреме още малко, ала реши да не го прави. Раздвижи се внимателно, за да не събуди Се’Недра, и се измъкна от одеялата. Наведе се и нежно целуна косата й, после облече покритата с ръжда туника, взе меча и ботушите си и излезе от палатката.
Поулгара, облечена в сивите си дрехи за пътуване, шеташе край огъня и както обикновено си тананикаше. Силк и Велвет разговаряха тихо наблизо. Незнайно защо Силк се беше преоблякъл и сега носеше мек перленосив жакет, който подсказваше, че дребничкият драснианец ще се представя за богат търговец. Белгарат, разбира се, бе със старата си туника, кърпените панталони и ботушите от различни
