— Но ангараките могат — отбеляза Закат. — Как е станало така, че нито един от тях не е докладвал за такова селище на бюрократичния апарат?
— Сигурно са им помогнали да забравят за това селище — каза Поулгара.
Той я изгледа остро.
— Всъщност това не е никак трудно, Закат. Обикновено няколко подходящи намека са в състояние да заличат много спомени. — Израз на раздразнение премина по лицето й. — Какъв е този мърморещ звук? — попита вълшебницата.
— Аз нищо не чувам — рече Силк и в гласа му прозвуча известно объркване.
— Сигурно ушите ти са запушени, Келдар.
По залез слънце няколко млади жени, облечени в меки бели роби, им донесоха вечеря върху покрити подноси.
— Виждам, че навсякъде по света е едно и също — рече кисело Велвет на една от младите жени. — Мъжете седят и разговарят, а жените вършат цялата работа.
— О, ние нямаме нищо против — отвърна сериозно момичето. — За нас наистина е чест да сервираме храната ви. — Тя имаше много големи тъмни очи и лъскава кестенява коса.
— Така е дори още по-зле — рече Велвет. — Първо ни принуждават да вършим цялата работа, а после ни убеждават, че това ни харесва.
Момичето я изгледа сепнато, а след това се изсмя. След миг се огледа виновно и се изчерви.
Белдин грабна една от кристалните бутилки, наля си пълна чаша и я изпи на един дъх. Но след миг се задави, започна да се задушава и да плюе пръски пурпурна течност.
— Какво е това? — попита възмутено той.
— Плодов сок — сериозно каза младата жена с тъмната коса. — Съвсем пресен. Изцедихме го тази сутрин.
— Не го ли оставяте достатъчно дълго време, за да ферментира?
— Искате да кажете — да се вкисне? О, не. Щом това се случи, веднага го изхвърляме.
Гърбавият магьосник изстена.
— Ами имате ли тъмно пиво? Или бира?
— Какво е това?
— Знаех си, че нещо в този град не е наред — изръмжа гърбавият на Белгарат.
Върху лицето на Поулгара грееше блажена усмивка.
— За какво беше всичко това? — попита Силк Велвет, щом с жените излязоха от стаята. — Имам предвид глупостите, които си приказвахте.
— Става дума за основните принципи в живота — отвърна загадъчно тя. — Никога не е зле човек да създаде канали за общуване със себеподобните си.
— Жени! — въздъхна дребничкият драснианец и вдигна очи към тавана.
Гарион и Се’Недра се спогледаха — в ранните години на брака си и двамата твърде често бяха използвали подобни възклицания. След това и двамата се разсмяха.
— Какво ви е толкова смешно? — попита подозрително Силк.
— Нищо, Келдар — отговори Се’Недра. — Абсолютно нищо.
Гарион спа зле. Трополящият шум в ушите не му позволяваше да се унесе и постоянно прогонваше съня. На сутринта стана в лошо настроение и със зачервени очи.
Завари Дурник в широката кръгла стая в средата на къщата. Ковачът беше прилепил ухо до стената близо до фонтана.
— Какво има? — попита го Гарион.
— Опитвам се да открия откъде идва този шум — отвърна Дурник. — Може би причината е във водопроводната мрежа — та нали водата за този фонтан все трябва да е доведена отнякъде. Тръбата сигурно минава или под пода, или някъде в стената.
— Нима водата в тръбите би предизвикала такъв шум?
Дурник се засмя.
— Човек никога не знае какви звуци могат да предизвикат тръбите за вода, Гарион. Веднъж видях един изоставен град — хората бяха избягали оттам, защото мислеха, че е обитаван от духове. Оказа се, че причината са странните шумове е градския водопровод.
Сади влезе в стаята, отново облечен в пъстрата си роба, блестяща с всички цветове на дъгата.
— Колоритно — отбеляза Гарион. През последните няколко месеца евнухът носеше туника, панталони и къси сендарски ботуши.
Сади вдигна рамене.
— Не зная защо тази сутрин ме мъчи носталгия. — Той въздъхна. — Мисля, че бих могъл да изживея докрай живота си в пълно спокойствие и удовлетворение стига никога повече да не виждам планини. Какво правиш, майстор Дурник? Все още ли разучаваш начините за изграждане на тези къщи?
— Не. Опитвам се да открия коя е причината за този шум.
— Какъв шум?
— Сигурно го чуваш съвсем отчетливо.
Сади наклони глава настрани.
— Чувам песен на птици зад прозореца — рече той. — Наблизо има и приятно ромонящ поток, това е всичко.
Гарион и Дурник се спогледаха замислено.
— Вчера и Силк не можа да го чуе — припомни си Дурник.
— Защо не съберем всички тук? — предложи Гарион.
— Още е рано да ги будим, Гарион. Ще се разсърдят.
— Ще го преживеят. Мисля, че това може да се окаже важно.
Поне Белгарат наистина беше кисел.
— Защо ни събуди, Гарион? — попита той ядосано.
— Ще направим нещо, което би нарекъл експеримент, дядо.
— Прави експериментите си, но губи само своето време, не и нашето.
— Богове, колко сме сърдити тази сутрин — подхвърли Се’Недра.
— Не можах да спя добре.
— Странно. Аз пък спах като младенец.
— Дурник, би ли застанал ей там? — каза Гарион и посочи единия край на стаята. — Сади, ти иди ей там. — И вдигна ръка към противоположния й край. — Ще ви отнема само няколко минути — обърна се той към останалите. — Ще прошепна по един въпрос на всеки и искам да ми отговорите с „да“ или „не“.
— Не мислиш ли, че държането ти е твърде странно? — попита кисело Белгарат.
— Не искам да проваля експеримента, като ви дам възможност да обсъдите всичко предварително.
— Това е правилен научен принцип — одобрително каза Белдин. — Хайде да му дадем възможност да го завърши. Успя да събуди любопитството ми.
Гарион отиваше от човек до човек и измърморваше един и същ въпрос:
— Чуваш ли постоянния шептящ шум? — и в зависимост от отговора молеше всеки да се присъедини към Дурник или към Сади. Експериментът не отне много време и резултатите от него потвърдиха съмненията на Гарион. При Дурник стояха Белгарат, Поулгара, Белдин — и малко изненадващо — Ерионд. При Сади бяха Силк, Се’Недра и Закат.
— А сега ще ни обясниш ли всички тези глупости? — попита Белгарат.
— Зададох на всички един и същи въпрос, дядо. Онези, които стоят при тебе, чуват шума. Хората в другата група не го чуват.
— Разбира се, че го чуват. Почти цяла нощ не можах да мигна заради него.
— Може би затова тази сутрин схващаш толкова бавно — изсумтя Белдин. — Умен експеримент, Гарион. А сега защо не обясниш всичко на вашия недосетлив приятел?
— Не е трудно, дядо — каза Гарион. — Вероятно е убягнало от вниманието ти, защото е съвсем просто. Единствените, които чуват шума, са онези, които притежават по собствените ти думи „талант“.
