— Защото ако не го направиш, ще се установя в твоя дворец и малореанците ще си помислят, че си тръгнал срещу тях.
— Това е чисто изнудване, Ярблек!
— Да, някои хора сигурно ще го нарекат така.
— Добре, Ярблек — въздъхна Дроста. — Но това, което кажа, трябва да стигне единствено до ушите на Порен. Не искам ти и Силк да се възползвате от него. Опитвам се да оправя отношенията си със Закат. Той беше много ядосан, когато му измених и се прехвърлих на страната на неговите врагове в Тул Марду. Императорът на Малореа ще завладее цял Ктхол Мургос, това е единствено въпрос на време. След като го направи, хич не ми се ще да се спусне на север срещу мен. Водех преговори с Брадор, началника на Бюрото на външните работи на империята, и вече почти постигнахме съгласие. Ще си запазя кожата, ако позволя на агентите на Брадор да минат през Гар ог Надрак, за да проникнат след това на запад. Закат е достатъчно прагматичен — ще се откаже от удоволствието да ме одере жив, ако съм му полезен.
Ярблек го изгледа скептично.
— Добре, Дроста. Има ли друго нещо? Онова, което предлагаш, едва ли ще възпре Закат да ти смъкне кожата, като че ли бели ябълка.
— Понякога си прекалено умен и това е вредно за самия теб, Ярблек.
— Хайде, изплюй камъчето, Дроста. Не искам да оставам тук цял месец — ако го направя, всички ще видят, че съм отседнал в Яр Надрак.
Дроста се предаде.
— Намалих вносното мито върху малореанските килими. Закат има нужда от приток на данъци, за да продължи войната в Ктхол Мургос. Щом аз намаля митата, малореанските търговци ще могат да продават стоките си по-евтино от теб и Силк по западните пазари. Целта на моя план е да стана толкова необходим на Негово императорско величество, че в крайна сметка да ме остави на мира.
— А аз пък се чудех защо печалбите ни от търговията с килими спадат така главоломно — замислено каза Ярблек. — Това ли е всичко?
— Това е, кълна се, Ярблек.
— Клетвите ти обикновено не струват пукната пара, кралю мой.
Дроста оглеждаше Вела с откровено възхищение, после попита:
— Сигурен ли си, че не искаш да ми продадеш това момиче?
— Истината е, че не можете да си позволите да ме купите, ваше величество — каза Вела. — Обаче рано или късно желанието да ме имате ще надвие разума ви. Тогава ще трябва да взема съответните мерки, за да ви възпра.
— Нима ще използваш камите си срещу собствения си крал?
— Опитайте и ще видите.
— Има още нещо, Дроста — добави Ярблек. — Отсега нататък аз и Силк ще плащаме същите вносни мита, с които облагаш малореанските търговци.
Очите на Дроста се опулиха още повече.
— И дума да не става! — изкрещя той. — Ами ако Брадор научи?
— Просто ще се постараем това да не стане, нали? Такава е цената, за да ме накараш да си затварям устата. Ако не намалиш митата за нас, ще разглася навсякъде, че си го направил за малореанците. Тогава въобще няма да бъдеш необходим на Закат, нали?
— Те ме ограбваш като пладнешки разбойник, Ярблек!
— Бизнесът си е бизнес — любезно каза търговецът.
Крал Анхег беше пристигнал в Тол Хонет, за да разговаря с император Варана, и когато го въведоха в покоите на владетеля, започна направо:
— Изправени сме пред голям проблем, Варана.
— Така ли?
— Познаваш моя братовчед граф Трелхайм, нали?
— Барак ли? Разбира се, че го познавам.
— Никой не го е виждал от дълго време. Изчезна някъде с огромния си кораб, освен това е взел със себе си някои свои приятели.
— Всеки на света има право да пътува из океана. Кои са тези приятели?
— Хетар, синът на Чо-Хаг, мимбратският рицан Мандорален и астурианецът Лелдорин. Взел е и фанатика от Улголандия Релг и собствения си син Унрак.
Варана се намръщи.
— Това е опасна група.
— Напълно съм съгласен с тебе. Щом тези хора се съберат заедно, очаквай неприятности както при природно бедствие. Според мен сега групата им търси мястото, където ще се разрази катаклизмът.
— Имаш ли някаква представа какво правят?
— Известна ми е посоката, в която са поели. Останалото са само голи предположения.
Някой учтиво почука и отвори вратата. Беше един от стражите.
— Пристигна един човек от кралство Черек, ваше величество — докладва той. — Моряк е и казва, че иска да говори с крал Анхег.
— Да влезе — нареди императорът.
Мъжът, който се появи в стаята, беше Грелдик и очевидно бе леко пийнал.
— Мисля, че разреших твоя проблем, Анхег. Щом те оставих на кея, обиколих да събера някаква полезна информация.
— Напълно ясно е, че си я събирал по кръчмите.
— Ами моряците не ходят из салоните за чай. Както и да е, натъкнах се на един капитан на толнедрански търговски кораб. Той натоварил на борда малореански стоки и поел на юг през Морето на Изтока към най-южната част на Ктхол Мургос.
— Това е много интересно, но не виждам каква връзка има с нещата, които ме интересуват.
— Та тоя капитан видял един кораб и когато му описах „Морска птица“, потвърди, че е видял тъкмо нея.
— Това все пак може да послужи като начало на търсенето ни. Накъде е тръгнал Барак?
— Че къде другаде? Естествено в Малореа.
След едноседмично плаване „Морска птица“ хвърли котва в пристанището на Дал Зебра на югозападния бряг на малореанския континент. Барак поразпита тук-там и поведе приятелите си към представителството на Силк.
Агентът на дребничкия драснианец беше много слаб мъж, не толкова поради недохранване, колкото от крайна преумора.
— Опитваме се да намерим следите на принц Келдар — обърна се към него Барак с буботещия си глас. — Работата ни не търпи отлагане и ще ви бъда благодарен, ако ни дадете някаква информация къде се намира нашият приятел.
Агентът се намръщи.
— За последен път получих вести от него, когато беше в Мелцена в другия край на континента, но това беше преди месец. А принц Келдар не се застоява дълго на едно място.
— Такъв си е Силк — измърмори Хетар.
— Имате ли някакво предположение накъде може да е тръгнал след Мелцена? — попита Барак.
— Това представителство е сравнително ново — отговори агентът. — Аз самият съм в края на маршрута на всички наши куриери. — Мъжът направи кисела гримаса. — Агентът в Дал Финда малко се ядоса, когато Силк и Ярблек отвориха представителство тук. Той мислеше, че аз ще бъда негов конкурент, затова понякога забравя да ми предава всички новини. Представителството му е отворено и работи добре, така че всички куриери винаги спират там. Ако някой в тази част на Даласия знае къде да търсите дирите на Келдар, това е тъкмо той.
— Добре. А къде се намира Дал Финда?
— На четиридесет левги нагоре по реката.
