— Кралица Порен разбра това доста отдавна. Съобщи го на всички алорнски крале. Лично аз го научих от Чо-Хаг.
Зандрамас изби с небрежна лекота останалите трима гролими и извика:
— Е, Агачак? Ще излезеш ли от скривалището си, или да дойда да те измъкна от него?
Висока, подобна на мъртвец фигура се появи сред дърветата.
— Твоят огън не може да ме нарани, Зандрамас — каза йерархът и тръгна към жената с качулката.
— Не огън имах предвид, Агачак — сякаш измърка от удоволствие тя. — Виж каква ще бъде съдбата ти! — Изведнъж очертанията й се замъглиха и започнаха да блестят, а миг след това на мястото, където бе стояла тя, се появи огромен ужасен звяр с дълъг змийски врат и гигантски криле на прилеп.
— О, Белар! — изруга Барак. — Та тя се превърна в дракон!
Чудовището разпери крилата си и ги размаха. Подобният на мъртвец гролим се отдръпна, а после вдигна двете си ръце към небето. Разнесе се страховит гръм и изведнъж драконът бе обграден от всички страни в пелена от зелен огън. Гръмотевичният глас, който излизаше от устата на дракона, все още беше същият като този на Зандрамас.
— Трябвало е да обърнеш по-голямо внимание на заниманията си с магия, Агачак. Ако го беше сторил, щеше да знаеш, че Торак направи драконите неуязвими за всякакви вълшебства. — Чудовището се издигна във въздуха над ужасения гролим. — Между другото, Агачак — продължи Зандрамас, — ще ти съобщя една новина, която ще те направи щастлив — Урвон е мъртъв. Предай му моите поздрави, когато го видиш. — След това страшната твар се спусна рязко надолу и заби ноктите си в гърдите на Агачак. Той изкрещя пронизително, след миг огромен облак от сажди и огнени пламъци изригна от грозната паст на дракона и погълна лицето му. После чудовището откъсна главата му с отвратителните си зъби.
Лелдорин усети, че му се повдига, и се закашля.
— О, велики Чамдар! — прошепна отвратен той. — Та тя го изяжда!
Разнасяха се ужасяващи звуци на строшени кости — драконът продължаваше грозното си пиршество. Най-сетне, като нададе пронизителен триумфален вой, чудовището разпери огромните си криле и отлетя на изток.
— Вече безопасно ли е да се покажем? — обади се треперещ глас някъде наблизо.
— Най-добре е да го сториш веднага — зловещо каза Барак.
Мъжът беше тул. Още съвсем млад, с коса, подобна но цвят на изсъхнала тиня, и увиснали устни.
— Какво прави един тул тук, в Малореа? — обърна се Лелдорин към непознатия.
— Агачак ме доведе — отговори младежът. Тресеше се от страх.
— Как се казваш? — попита го Релг.
— Аз съм Нател, кралят на Мишрак ак Тул. Агачак обеща, че ще ме направи върховен владетел на всички ангараки, ако му помогна да свърши някаква работа тук. Моля ви, не ме изоставяйте сам. — Бузите му бяха облени в сълзи.
Барак изгледа спътниците си. По лицата на всички се четеше състрадание.
— Добре — рече неохотно гигантът. — Ще дойдеш с нас.
10.
Гарион гледаше Се’Недра, която пееше тихичко на завитата с одеяло парцалена кукла.
— Какво й е, лельо Поул?
— Тъкмо това искам да разбера — отговори Поулгара. — Сади, дай ми стъкленицата с извлек от шестлистна дилянка.
— Дали това е разумно, лейди Поулгара? — попита евнухът. — Състоянието, в което е изпаднала… — Той многозначително разпери тънките си пръсти.
— Ако наистина има някаква опасност, лельо Поул… — започна Гарион.
— Шестлистната дилянка е сравнително безопасна — прекъсна го вълшебницата. — Наистина малко натоварва сърцето, но сърцето на Се’Недра е здраво. Чувам го как бие през цял континент. Веднага трябва да узнаем какво й се е случило, а шестлистната дилянка е най-бързият начин за това.
Сади подаде на Поулгара една от своите скъпоценни стъкленици. Вълшебницата внимателно капна три капки от жълтата течност в една чаша и след това я допълни с вода.
— Се’Недра, скъпа — заговори тя на малката кралица. — Сигурно си жадна. Заповядай, пийни си. — И подаде чашата на червенокосата млада жена.
— Много благодаря, лейди Поулгара. — Се’Недра жадно започна да пие. — Всъщност тъкмо се канех да помоля някой да ми даде вода.
— Справи се много добре, Поул — прошепна Белдин.
— Това е нещо съвсем елементарно, чичо.
— Имаш ли някаква представа за какво си говорят? — обърна се Закат към Гарион.
— Леля Поул внуши в съзнанието на Се’Недра представата за жажда.
— Значи вие, вълшебниците, можете да правите и това?
— Както леля Поул вече каза, то е нещо съвсем елементарно.
— Ти самият можеш ли да го правиш?
— Не зная. Никога не съм опитвал — отвърна Гарион. Вниманието му бе изцяло съсредоточено върху блажено усмихващата се Се’Недра.
Поулгара чакаше спокойно.
— Мисля, че можете да започвате, лейди Поулгара — каза Сади след няколко минути.
— Сади — отвърна му разсеяно вълшебницата. — Познаваме се достатъчно добре и според мен вече можем да прогоним официалностите от отношенията помежду си. Няма да ми стане нищо, ако се обръщаш към мен по име, така че не е нужно и ти да се измъчваш, като непрекъснато ме наричаш „милейди“.
— Много ти благодаря, Поулгара.
— Се’Недра, чуваш ли ме?
— Да, лельо Поул — отвърна мъничката кралица. Погледът й беше замъглен.
— Защо я нарича „лельо“? — прошепна Силк на Белдин.
— Тя живее с Гарион вече доста време — отвърна гърбавият магьосник. — Човек просто свиква с обръщенията, които чува постоянно.
— Чудя се какво би направила Поулгара, ако аз се обърна към нея с „лельо Поул“?
— Не ти препоръчам да правиш подобен експеримент — посъветва го Белдин. — Все пак ти си човекът, който трябва да реши. Само ти казвам, че ще изглеждаш много интересен като репичка — ако не реши да те превърне в нещо друго, разбира се.
— Се’Недра — подхвана Поулгара, — защо не ми разкажеш как точно си върна бебето?
— Арел го намери и ми го даде. — Се’Недра се усмихна. — Затова сега я обичам още повече.
— Всички обичаме Арел.
— Не е ли прекрасен? — възкликна Се’Недра и вдигна края на одеялото.
— Много е красив, скъпа. Вие с Арел успяхте ли да поприказвате?
— О, да, лельо Поул. Тя има някаква много важна работа и затова не можа да дойде при нас, каза, че вероятно ще ни настигне в Перивор — а може би по-късно в Корим.
— Значи знаеше къде отиваме?
— О, не, лельо Поул — изсмя се Се’Недра. — Аз й казах. Толкова много иска да бъде с нас, но онази важна нейна работа я възпира. Попита ме накъде сме тръгнали и аз казах за Перивор и Корим. Но като чу за Корим, изглежда, малко се изненада.
Леля Поул присви очи.
— Разбирам — рече тя. — Дурник, защо не опънеш една палатка? Се’Недра и бебето й имат нужда от почивка.
— Веднага, Поул — съгласи се бързо съпругът й.
— Щом бездруго спомена за това — отвърна щастливо Се’Недра, — наистина се чувствам малко уморена, освен това съм сигурна, че Геран трябва да поспи. Нали знаете — бебетата спят много. Ще го накърмя и после ще го сложа да спи. Той винаги спи дълго след кърмене.
— Дръж се — тихо прошепна Закат на Гарион, като забеляза, че очите на риванския крал са пълни със
