се присъединим към моите отряди, Нарадас няма повече да ни създава проблеми… — Изведнъж Закат си спомни нещо. — Свята пророчице — обърна се той към Кайрадис. — В Даршива ти ми каза да не водя със себе си армия, когато пристигна в Кел. Още ли е в сила тази забрана?
— Не е, Кал Закат.
— Добре. В такъв случай веднага ще напиша съобщението до командира.
— Ами патрулът? — попита Силк. — Или просто ще останем тук и ще чакаме, докато пристигнат войските на Закат?
— Не — каза Гарион. — Готови ли сте за малко физически упражнения?
Лицето на Силк блесна със зла усмивка.
— Има още един проблем — намеси се Велвет. — След като Белдин отлети за Ленга, няма кой да излезе на разузнаване. Как ще разберем дали ни очакват други засади?
„Кажи на жената с жълтата коса да не се тревожи за това — обърна се вълчицата към Гарион. — Аз мога да се промъквам незабележимо по всички места, но дори и да ме зърнат, хората няма да ми обърнат никакво внимание.“
— Всичко е наред, Лизел — рече Гарион. — Вълчицата ще бъде нашият разузнавач.
— Тя е много полезна личност в нашата група — усмихна се Велвет.
— „Личност“ ли каза? — намеси се Силк.
— А нима не е умна като човек?
Дребничкият драснианец се намръщи.
— Знаеш ли, може би имаш право. Това животно определено има някакво излъчване, нали?
Вълчицата завъртя опашка пред него и след това се отдалечи с дълги, плавни скокове.
— И така, господа — рече Гарион и хвана дръжката на меча на Желязната хватка, — хайде да посетим онези даршиванци, дето се крият така старателно от нас.
— Нарадас няма ли да ни създаде някакви проблеми? — попита Закат и предаде на Белдин съобщението, което беше написал.
— Искрено се надявам, че ще се опита — отвърна Гарион.
Ала се оказа, че Нарадас не е сред даршиванците, които бяха устроили засадата в горичката. Схватката беше съвсем кратка, защото се оказа, че повечето от войниците умеят да бягат много по-добре, отколкото да се бият.
— Аматьори — измърмори Закат с презрение и избърса острието на меча си в пелерината на един от убитите.
— Ставаш наистина добър с това оръжие — направи му комплимент Гарион.
— Изглежда, започвам да си спомням онова, на което ме учеха като млад — отвърна скромно Закат.
— Той върти меча почти така умело, както Хетар сабята, нали? — отбеляза Силк, докато измъкваше камата си от гърдите на един даршиванец.
— Да, наистина е така — съгласи се Гарион. — А пък Хетар е обучен от Чо-Хаг, най-добрия фехтовчик в Алгария.
— Таур Ургас би потвърдил това, ако можеше да говори от гроба — добави Силк.
— Бих дал много да можех да видя тази битка — каза замечтано Закат.
— Аз също — каза Гарион. — Но тогава бях зает с друга работа.
— Промъкваше се към Торак ли? — предположи Закат.
— Изразът „промъквах се“ не е точен. Той знаеше, че отивам при него.
— Ще отида да доведа дамите и Белгарат — рече Дурник.
— Току-що разговарях с Белдин — каза старият вълшебник, когато се приближи към тях. — Нарадас е излетял от горичката преди да пристигнете. Белдин е обмислял възможността да го убие, но в ноктите си държал онзи пергамент със съобщението.
— И каква форма е приел? — попита Силк. — Имам предвид в какво се е превърнал този Нарадас?
— В гарван — отвърна Белгарат с отвращение. — Не зная защо гролимите са особено привързани към тези черни птици.
Изведнъж Силк се разсмя.
— Помниш ли когато мургът Ашарак се превърна в гарван в равнината на Арендия и Поулгара извика един орел да се справи с него? Цял час от небето валяха черни пера.
— Кой е Ашарак? — попита Закат.
— Беше един от слугите на Ктучик — отвърна Белгарат.
— И онзи орел уби ли го?
— Не — отвърна Силк. — Гарион го направи, но по-късно.
— С меча си ли?
— Не, с ръце.
— Сигурно му е нанесъл много силен удар. Мургите са едри и яки хора.
— Всъщност не — рече Гарион. — Просто го подпалих. — Кралят на Рива не си бе припомнял Ашарак от години. С изненада откри, че този спомен вече не го измъчва.
Закат впери ужасен поглед в него.
— Той беше убиецът на родителите ми — каза Гарион. — Трябваше да го направя. Той ги е изгорил, така че аз постъпих по същия начин с него.
— Ще тръгваме ли вече?
Неуморната вълчица сновеше пред групата на Гарион и преди да се мръкне с лекота откри още две засади. Оцелелите при първата схватка след провалилия се капан на даршиванците бяха разпространили новината за силата на Гарион и неговите спътници, затова войниците от другите две засади побягваха панически, щом зърнеха, че кралят на Рива тръгва насреща им.
— Разочароващо — заяви Сади, след като противниците им от втората засада търтиха да бягат, и прибра в ножницата малката си кама, чийто връх беше намазан с отрова.
— Очаквам, че Нарадас ще си поговори много сериозно с тези момчета, щом разбере, че е хвърлил толкова усилия на вятъра — добави весело Силк. — По всяка вероятност ще принесе в жертва повечето от тях веднага щом намери удобен олтар.
По обяд на следващия ден се срещнаха с войската, дошла от гарнизона в Ленга. Командирът на гарнизона, който яздеше начело, се взря изумено в Закат.
— Ваше величество — изрече невярващо той. — Нима това наистина сте вие?
Закат потри с ръка черната си брада.
— О, това ли имате предвид, полковник? — Императорът се засмя. — Не исках хората да ме разпознават — ликът ми е изсечен върху всяка монета в Малореа. Имаше ли някакви неприятности по пътя?
— Нищо, което си струва да спомена, ваше величество. Срещнахме десетина групи даршивански войници — те обикновено се криеха сред малки горички. Заобикаляхме горичката и те незабавно се предаваха. Много ги бива да се предават.
— И да бягат също — засмя се Закат.
Полковникът погледна колебливо своя император:
— Надявам се, че няма да се обидите от думите ми, ваше величество, ала ми се струва, че сте се променили, откакто ви виждах за последен път в Мал Зет.
— О, така ли?
— На първо място никога не съм ви виждал с оръжие.
— Времената са твърде бурни, полковник. Твърде бурни.
— И ако ми простите, че го казвам, ваше величество, никога не ви бях виждал да се смеете и дори да се усмихвате.
— По-рано имах много малко поводи за това, полковник. Ще продължим ли към Ленга?
Когато стигнаха в Ленга, Кайрадис с помощта на Тот ги заведе направо на пристанището. Там ги очакваше кораб с много странна форма.
— Благодаря ти, полковник — каза Закат на командира на гарнизона. — Много умно от твоя страна, че
