Есия се задъха и побеля от ужас. Опита да се изправи, ала изведнъж краката и ръцете му се разпериха и той се строполи на пода. Нададе сподавен вик, след това започнаха конвулсиите. Краката му яростно заудряха пода, ръцете му диво бъхтеха камъните. Очите му се опулиха, вгледани безизразно напред, зелена пяна изригна като вулкан от устата му. Тялото му се изви като дъга, всеки мускул под кожата се сгърчи и главата на нещастника започна да се блъска в пода. Обхванато от мъчителни конвулсии, цялото му тяло се отблъсна от плочите и отскочи нагоре. Когато отново падна, клетникът вече беше умрял.
Салмисра го наблюдаваше как издъхва, светлите й очи бяха напълно безизразни. В тях не се четеше никакво любопитство, нямаше и следа от гняв или съжаление.
— Справедливостта възтържествува — обяви евнухът.
— Кралицата на хората-змии бързо въдворява справедливост в земята си — отговориха в хор останалите.
ГЛАВА 28
Накараха го да изпие разни други неща — някои горчиви, някои отвратително сладки — и умът му потъваше във все по-дълбок кладенец след всяка чаша, която издигаше до устните си. Очите започнаха да го мамят. Струваше му се като че ли целият свят е потънал и всичко около него се случва под вода. Стените започнаха да се люшкат, фигурите на коленичилите евнуси плаваха насам-натам, извивайки се като морски водорасли в безкрайната игра на приливите, отливите и морските течения. Лампите блещукаха като скъпоценни камъни, изхвърляйки снопове равно падащи, пъстроцветни светлини. Гарион се отпусна, изцяло упоен, върху платформата до дивана на Салмисра. Очите го боляха от светлината, в главата му нямаше мисъл. Чувството му за време беше изчезнало; не изпитваше никакви желания, нямаше воля. За миг смътно си спомни приятелите си, ала усещането, че никога вече няма да ги види, донесе в съзнанието му само кратко, изчезващо още в мига на зараждането си съжаление — временна тъга, която беше твърде приятна. Той дори пророни кристално чиста сълза за сполетялата го загуба, ала солената капка падна на китката му и заблестя с такава неземна красота, че новият съпруг на кралицата забрави всичко, докато я наблюдаваше.
— Как успя да го направи? — Гласът на кралицата звучеше някъде зад него. Гласът й беше така красиво музикален, че звуците му проникнаха в самата душа на Гарион.
— Той притежава мощ — отвърна Маас. Змийският му глас изопна нервите на Гарион, накара ги да звънят като струни на лютня. — Силата му не е обработена, ала е много голяма. Пази се от него, любима Салмисра. Той може да унищожава дори случайно.
— Аз ще го контролирам — заяви тя.
— Може би — отвърна змията.
— За да направи вълшебство, е необходима воля — изтъкна Салмисра. — Но аз ще отнема волята му. Кръвта ти е студена, Маас, ти никога не си почувствал огъня, които изпълва вените, когато човек поеме орет или атал, или калдис. Страстите ти също са студени, затова не знаеш до каква степен тялото може да пороби волята. Аз ще приспя разума му и ще задуша волята му с любов.
— Любов ли, Салмисра? — попита змията и в съскането и се промъкнаха весели нотки.
— Тази дума е не по-малко подходяща от всяка друга — отговори тя. — Наречи го „апетит“, ако желаеш.
— Така вече мога да го разбера — съгласи се Маас. — Ала не го подценявай и същевременно недей да надценяваш собствената си мощ. Умът му не е обикновен. В него има нещо странно, в което аз не мога да проникна.
— Ще видим — измърмори кралицата, после извика: — Сади!
— Да, кралице моя?
— Вземи момчето. Нареди да го изкъпят и парфюмират. Мирише на кораби, катран и солена вода. Не харесвам такива алорнски миризми.
— Веднага, вечна Салмисра.
Заведоха Гарион на място, където имаше топла вода. Взеха му дрехите, натопиха го, после го натриха със сапун и отново го натопиха във водата. Намазаха кожата му с благовонни масла и завързаха тясно парче плат около кръста му. След това здраво притиснаха брадичката му и намазаха бузите му с руж. Едва тогава той осъзна, че човекът, който рисува лицето му, е всъщност жена. Бавно, почти без никакво любопитство, той обходи с поглед банята. С изключение на Сади всички останали вътре бяха жени. Струваше му се, че нещо би трябвало да го притесни — нещо свързано с това, че се показва гол в присъствие на представителки от другия пол — ала не можа да си спомни какво точно е то.
Когато жената престана да рисува лицето му, евнухът го хвана за ръка и отново го поведе през мрачните безкрайни коридори, докато пак стигнаха в залата, където Салмисра, полулегнала на дивана под статуята, се възхищаваше на образа си в огледалото.
— Така е много по-добре — измърмори тя и огледа Гарион от главата до петите; очевидно му беше дала много висока оценка. — Той е много по-мускулест, отколкото си мислех. Доведи го тук.
Сади отведе Гарион до дивана на кралицата и леко го притисна към възглавничките, където се беше излежавал Есия.
Салмисра протегна бавно ръката си и докосна лицето и гърдите му със студените върхове на пръстите си. Светлите й очи го изгаряха, устните й леко се разтвориха. Погледът на Гарион се спря върху бледата й ръка. По бялата кожа нямаше нито косъмче.
— Гладко — неопределено изрече младежът, съсредоточавайки вниманието си върху тази особеност.
— Разбира се, мой Белгарион — измърмори тя. — Змиите нямат косми, а пък аз съм тяхна кралица.
Бавно, съвсем объркан, той повдигна очи към бляскавите черни коси, които се спускаха над бялото й рамо.
— Само тук имам косми — прошепна тя и докосна къдриците с жест, в който прозираше чувствена суета.
— Как така? — попита той.
— Тайна — изсмя се кралицата. — Някой ден вероятно ще ти покажа. Би ли ти се харесало това?
— Вероятно да.
— Кажи ми, Белгарион — подхвана тя, — смяташ ли, че съм красива?
— Да, красива си.
— А на колко години би казал, че съм? — Тя разпери ръце така, че пред погледа му се разкри тялото й — ефирно и добре очертано под прозрачната коприна на роклята.
— Може би на тридесет — реши той, съвсем объркан.
— На тридесет?! — Гласът й прозвуча поразено. Тя бързо се обърна към огледалото и с внимателен поглед проследи всеки детайл от лицето си. — Ти си сляп, идиот такъв! — отсечено извика кралицата, все още изучавайки образа си в огледалото. — Това не е лице на тридесетгодишна жена. Двадесет и три, най- много двадесет и пет годишна.
— Както кажеш — съгласи се той.
— Двадесет и три — твърдо заяви тя. — Нито ден повече от двадесет и три.
— Разбира се — послушно изрече младежът.
— Би ли повярвал, че съм почти на шестдесет? — попита Салмисра. Очите й внезапно добиха твърдостта на кремък.
— Не — каза Гарион. — Не бих повярвал в това… в никакъв случай на шестдесет.
— Какво очарователно момче си ти, Белгарион — прошушна му тя и погледът й омекна. Пръстите й отново се върнаха на лицето му и започнаха да го милват. Бавно, едва-едва, върху бялата кожа на голото й рамо и на гърлото започнаха да се появяват особени цветни петна — бледозелени и пурпурни участъци с различни отсенки, които сякаш танцуваха и пулсираха; на моменти се виждаха съвсем ясно, после избледняваха. Устните й отново се отвориха, дишането й се учести. Оцветяването обхвана цялото й тяло под прозрачната дреха, багрите като че се гърчеха под кожата й.
Маас пропълзя по-близо, мъртвите му очи изведнъж се събудиха и в тях заблестя странно обожание. Ярките шарки на собствената му люспеста кожа имаха почти същите цветове, които бяха започнали да се
