появяват по тялото на кралицата. Влечугото обви раменете й и стана напълно невъзможно да се каже къде преминава границата между змията и жената.
Ако Гарион не се намираше в състояние, подобно на унес, щеше да се отдръпне от кралицата. Безцветните й очи и пъстрата кожа изглеждаха типични за влечуго, неприкритото изражение на похот разкриваше ужасна незадоволеност. И все пак от нея се излъчваше особена привлекателност. Съвсем безпомощен, младежът се почувства примамен от натрапчивата й чувственост.
— Ела по-близо, мой Белгарион — заповяда тихо тя. — Няма да те нараня. — Очите й блестяха, изпълнени с наслаждение от факта, че го притежава.
Застанал недалеч от платформата, евнухът Сади тихо се прокашля.
— Божествена кралице — обяви той, — пратеникът на Таур Ургас желае да разговаря с вас.
— Искаш да кажеш — човекът на Ктучик — заяви Салмисра. Лицето й изразяваше лека досада. След това, изглежда, й хрумна някаква друга мисъл и тя злобно се усмихна. Зелено-моравите петна по тялото й избледняха. — Доведи го — заповяда тя на Сади.
Сади се поклони и миг по-късно се върна, следван от мъж с обезобразено от белези лице. Мург.
— Нека поздравим с „добре дошъл“ пратеника на Таур Ургас — монотонно изпя евнухът.
— Добре дошъл — откликна хорът.
„Сега внимателно — изрече сухият глас в ума на Гарион. — Този е същият мург, когото видя на пристанището.“ Гарион огледа кролима по-внимателно и разбра, че онова, което му казва гласът, е вярно.
— Здравей, вечна Салмисра — поздрави кролимът в съответствие с приетия етикет, после се поклони първо пред кралицата, а след това — пред статуята, извисяваща се зад нея. — Таур Ургас, кралят на Ктхол Мургос, изпраща своите поздрави към духа на Иса и неговата доверена жрица.
— А няма ли поздрави от Ктучик, великия жрец на кролимите? — попита тя с блеснали очи.
— Естествено, че има — отвърна кролимът, — ала обикновено ти ги предавам в разговор на четири очи.
— Кой те изпраща тук — Таур Ургас или Ктучик? — пожела да узнае тя и се обърна, за да се огледа в огледалото.
— Можем ли да говорим насаме, ваше величество? — попита кролимът.
— Ние говорим насаме — възрази тя.
— Но… — Той се огледа, спирайки поглед върху коленичилите в стаята евнуси.
— Личните ми слуги — заяви Салмисра. — Кралицата на Нийса никога не остава сама. Трябваше да си научил това досега.
— Ами този? — Кролимът посочи Гарион.
— Той също е слуга… ала има малко по-особени задължения.
Кролимът сви рамене.
— Както желаеш. Поздравявам те от името на Ктучик, върховния жрец на кролимите и ученик на Торак.
— Доверената жрица на Иса поздравява Ктучик от Рак Ктхол — отговори с официален тон кралицата. — Какво иска върховният жрец на кролимите от мен?
— Момчето, ваше величество — направо й отговори кролимът.
— Кое момче?
— Момчето, което ти открадна от Поулгара и което сега седи в краката ти.
Салмисра презрително се засмя.
— Предай на Ктучик колко дълбоко съжалявам — отвърна тя, — ала това, което иска, е невъзможно.
— Не постъпваш мъдро, като отказваш да удовлетвориш желанията на Ктучик — предупреди я кролимът.
— Още по-малко мъдро е да заповядваш на Салмисра в собствения й дворец — напомни му кралицата. — Какво е готов да предложи Ктучик в замяна на момчето?
— Вечното си приятелство.
— Нима Кралицата на змиите изпитва нужда от приятели?
— Тогава злато — предложи кролимът. В гласа му се промъкна досада.
— Зная тайната на червеното злато на ангараките — възрази тя. — Не желая да му стана робиня, Задръж златото за себе си, кролиме.
— Мога ли да отбележа, че играта, с която сте се захванали, е извънредно опасна, ваше величество? — хладно отбеляза кролимът. — Вие вече превърнахте Поулгара в свой враг. Нима ще си позволите да предизвикате враждебността и на Ктучик?
— Не се боя от Поулгара — отговори Салмисра. — Нито от Ктучик.
— Храбростта на ваше величество е забележителна — сухо подхвърли той.
— Този разговор започна да ми става досаден. Условията ми са много прости. Кажи на Ктучик, че врагът на Торак е в ръцете ми и ще го задържа, освен ако…
— Освен ако какво, ваше величество?
— Ако Ктучик се изкаже в моя полза пред Торак, можем да постигнем някакво споразумение.
— Какво споразумение?
— Ще дам момчето на Торак като сватбен подарък.
Кролимът примигна.
— Ако Торак се омъжи за мен и ме дари с безсмъртие, аз ще му предам Белгарион.
— Цял свят знае, че Богът-Дракон на ангараките спи непробуден сън — възрази кролимът.
— Ала сънят му няма да трае вечно — решително възрази Салмисра. — Жреците на ангараките и вълшебниците на Алорния, изглежда, винаги забравят, че вечната Салмисра. може да чете поличбите на небето не по-зле от тях. Скоро ще настъпи денят когато Торак ще се събуди. Кажи на Ктучик, че в мига, в който се омъжа за Торак, той ще държи в ръцете си Белгарион. До този ден момчето принадлежи на мен.
— Ще предам съобщението ви — заяви кролимът с официален, леден поклон.
— Тогава си тръгвай — изрече тя и го освободи с лек жест.
„Значи ето какъв бил планът — обади се гласът в ума на Гарион, когато кролимът си тръгна. — Трябваше да се досетя.“
Маас внезапно вдигна глава и разлюля огромния си врат. Очите му блестяха.
— Пази се! — изсъска той.
— От кролима ли? — изсмя се Салмисра. — Няма защо да се страхувам от него.
— Не от кролима — отвърна Маас. — От онзи. — Влечугото стрелна езика си към Гарион. — Умът му е буден.
— Това е невъзможно — възрази тя.
— Въпреки всичко умът му е буден. Смятам, че това е свързано с металния предмет на врата му.
— Тогава го махни — обърна се тя към змията.
Маас наведе туловището си към пода, заобиколи дивана и се приближи към Гарион.
„Остани неподвижен — прошепна му вътрешният глас. — Не се опитвай да се бориш!“
Вцепенен, Гарион наблюдаваше как сплеснатата глава на Маас надвисва над него. Люспестата качулка се разтвори над очите на змията. Нервният й език изхвръкна напред. Носът й се приближи към сребърния амулет.
Но щом главата на влечугото влезе в съприкосновение с амулета, блесна светлосиня искра. Гарион почувства познатия порив, ала сега той беше изключително добре контролиран, съсредоточен в една- единствена точка. Маас се отдръпна, искрата отскочи и полетя със съскане из въздуха, така че между сребърния диск на амулета и носа на животното се образува пламтящ мост. Очите на змията започнаха да изсъхват, да се съсухрят, от ноздрите и зяпналата й уста заизлиза пара.
После искрата изчезна, а тялото на мъртвата змия се загърчи в страшни конвулсии на каменния под.
— Маас! — изкрещя Салмисра.
Евнусите побягнаха.
