— И това не е всичко — допълни баба. — Изневерявал, моля ви се, на жена си. Голям мухльо, ще знаете. Ония двамата казаха, че и брат му не бил по стока. Живеел в Калифорния, но имал къща и тук, за да си води любовниците в нея. Мен ако питате, цялото семейство са непрокопсаници.
— Явно е паралия, щом му е по джоба да държи две къщи — отбеляза Майрън. — Ако бях толкова богат, и аз щях да си завъдя любовница.
На масата настъпи мълчание — всички се замислихме какво ще я прави Ландовски тая любовница.
Той се пресегна към купата с пюрето, тя обаче беше празна.
— Дай да я напълня — спусна се баба. — Елън винаги приготвя повечко, но го държи на печката — да е топличко.
Взе купата и заситни към кухнята.
— Ау-у! — простена тя, щом влезе в нея.
Ние с майка ми се изправихме едновременно и се юрнахме да видим какво става. Баба стоеше насред кухнята и гледаше тортата върху масата.
— Добрата новина е, че Боб не е излапал цялата торта — оповести тя. — Лошата е, че е олизал глазурата от едната страна.
Без да губи и миг, майка ми извади от чекмеджето със сребърните прибори шпатулката, гребна от глазурата отгоре по тортата и я прехвърли отстрани, където Боб я беше изял, после я поръси с кокосово брашно.
— Отдавна не сме си хапвали торта с кокосово брашно — рече баба. — Изглежда чудесно.
Майка ми сложи тортата върху хладилника, та Боб да не я стига.
— Когато беше малка, все облизваше глазурата — съобщи ми тя. — Често си правехме торти с кокосово брашно.
Когато се върнах на масата, Морели ме погледна с вдигната вежда.
— Не задавай излишни въпроси — предупредих го аз. — И не яж тортата отстрани.
Когато се прибрахме, паркингът пред блока беше почти пълен. Старците се бяха прибрали и бяха наклякали пред телевизорите.
Майрън разклати ключовете от апартамента си пред носа на баба.
— Защо не дойдеш, милинка, да пийнем по едно преди лягане?
— Всички мъже сте еднакви — отбеляза баба. — Само едно ви се върти в главата.
— И какво е то? — поинтересува се Майрън.
Баба сви устни.
— Щом не знаеш, какъв е смисълът да идвам у вас? Морели ни изпрати с баба до апартамента. Пусна баба да влезе първа и ме дръпна настрани.
— Защо не дойдеш при мен? — предложи той.
Много съблазнително! Но не по причините, на които залагаше Морели. Бях жива-умряла. И Морели не хъркаше. У него сигурно щях да поспя. Вече не помнех какво е да си легнеш вечерта и да се събудиш на сутринта.
Той ме целуна лекичко по устните.
— Баба ти няма да възрази. Тя си има Боб.
Осем часа, помислих си. Не исках от живота нищо друго, освен осем часа сън и щях да съм като нова.
Джо пъхна длани под пуловера ми.
— Ще си прекараме паметна нощ.
Нощ без олигавени пиромани, които ми размахват нож пред лицето.
— Ще бъде райско — казах, без да се усещам, че говоря на глас.
Джо се беше долепил до мен и аз усещах всяка негова част. И една от частите набъбваше. Това обикновено би отприщило ответната реакция и у мен. Днес обаче мислите ми бяха другаде, щях да мина и без реакции. Но ако това бе цената да си отспя, бях готова да я платя.
— Чакай да си взема някои неща — рекох на Морели и вече си представих как си спя сладко-сладко в топлата бархетна нощничка. — Трябва да кажа и на баба.
— Нали няма да влезеш, да врътнеш ключа и да ме оставиш да вися тук?
— Това пък откъде ти хрумна?
— И аз не знам. Просто така ми се стори…
— Защо не влезете? — провикна се баба — По телевизията дават за алигаторите. — Тя промуши глава. — Какъв е тоя странен звук? Като щурче.
— Ужас! — простена Морели.
И двамата знаехме какъв е тоя звук — от пейджъра му. Джо правеше всичко възможно да не му обръща внимание. Аз се окопитих първа.
— Рано или късно ще се наложи да го провериш — казах му.
— Не се налага да проверявам — отвърна Морели. — И така знам какво е и то не е особено приятно.
Погледна екранчето, свъси се и се запъти към телефона в кухнята. След малко се върна с хартиена салфетка, на която беше надраскал някакъв адрес, и аз го погледнах с очакване.
— Трябва да вървя — обясни Джо. — Но ще се върна.
— Кога? Кога ще се върнеш?
— Най-късно в сряда.
Завъртях очи. Какво да се прави, полицейски хумор.
На изпроводяк Морели ме целуна и си тръгна.
Натиснах копчето за повторно набиране на номера върху телефонния апарат. Вдигна жена и аз познах гласа: Тери Гилман.
— Я погледни! — провикна се пак баба. — Алигаторът излапа цяла крава. Това не го показват всеки ден.
Седнах до нея. За щастие яденето на цели крави беше приключило. Макар че сега, когато знаех, че Джо е отишъл на среща с Тери Гилман, смъртта и унищожението някак си ме привличаха. Явно щяха да се срещат по работа и заради това не ми беше чак толкова интересно да се правя на ядосана. Но ако не бях като пребита, със сигурност щях да се докарам до тиха истерия.
След като предаването за алигаторите свърши, погледахме търговския канал.
— Ще взема да си легна — каза накрая баба. — Една жена, за да е хубава, трябва да си почива достатъчно.
Още на мига, щом излезе от хола, извадих възглавницата и юргана, угасих лампите и се свлякох на канапето.
Заспала съм за нула време — дълбоко, без сънища. Но спах, каквото спах, и след малко се събудих от хъркането на баба. Станах да затворя вратата, но тя вече беше затворена. Въздъхнах тежко — къде от самосъжаление, къде от изумление, че баба ми може да спи на такъв шум. Човек би си казал, че отдавна би трябвало да се е събудила. Боб нехаеше. Беше се проснал в единия край на канапето и спеше непробудно.
Пъхнах се под юргана и се опитах да заспя. Но къде ти! Сън не ме ловеше. Известно време се мятах. Запуших си ушите с ръце. Пак се помятах. Беше ми неудобно на канапето. Юрганът ми се беше намотал. И баба продължаваше да хърка и хърка.
— Хрррр! — казах аз.
Боб не се помръдна.
Така или иначе баба все някога щеше да се разкара оттук. Станах и както бях боса, зашляпах към кухнята. Прегледах едно по едно чекмеджетата, после и хладилника. Нищо интересно. Беше малко след полунощ. Е, не беше чак толкова късно. Дали да не изляза да си купя шоколадово блокче, за да си успокоя нервите? Нали шоколадът уж успокоявал?
Нахлузих дънните и обувките и облякох якето направо върху горнището на пижамата. Дръпнах дамската си чанта от кукичката в антрето и излязох на пръсти. Щеше да ми отнеме някакви си десетина минути да ида да си купя шоколадово блокче, после щях да се прибера и да заспя като къпана.
