татуирам тигровата глава — отговорих, че не умея да рисувам. Като си помагах с речника, му обясних, че искам да ми донесе голямо колкото гръдта ми огледало, прозрачна хартия, тънка четка, шишенце с мастило, индиго, а ако не намери индиго — много мек и дебел молив. Поръчах му също да ми намери панталони и три ризи в цвят каки и да ги скрие у тях. Научих, че полицията е разпитвала за Антонио и мен. Той отговорил, че аз съм минал през планината във Венецуела, а Антонио го ухапала змия и се поминал. Останалите французи били в затвора в Санта Марта — ми каза индианецът.
У Зорильо човек можеше да види същите разнородни предмети, каквито се намираха в дома на вожда: сума ти глинени съдини, изрисувани с любимите на индианците знаци — всичките различни, оригинални по форма, рисунки, цветове; прекрасни хамаци от чиста вълна — някои чисто бели, други шарени и с ресни; изсушени кожи на змии, гущери и огромни жаби; кошници, плетени от бели лиани и други, изплетени от цветни. Домакинът ми обясни, че всички тези неща се изработват от индианци, които принадлежат на същото племе като моите, но живеят в джунглата, на двадесет и пет дни път оттук. От техните владения пристигали и кокаиновите листа, от които той ми подари двадесетина. Ако се чувствах преуморен, беше достатъчно да сдъвча само едно от тях. На тръгване помолих Зорильо да ми осигури, ако му е възможно, всичко отбелязано в списъка плюс малко испански вестници и списания (благодарение на речника за два месеца бях понаучил доста думи). Що се отнася до Антонио, той нямаше никакви новини от него — знаеше само, че е имало нов сблъсък между контрабандистите и митничарите. Били са убити пет митничари и един контрабандист, а корабът не е бил конфискуван. Никога дотогава не бях забелязвал алкохол в селото, ако, разбира се, не смятаме онази плодова гадория, която оставяха да ферментира. У Зорильо мярнах една бутилка анасонлийка и веднага го помолих да ми я даде. Той отказа. Ако исках, можех да я изпия там на място, но не и да я нося в селото. Хич не беше глупав този албинос.
Тръгнах си качен на едно магаре, което на следващия ден щеше да се върне при Зорильо самичко. Носех само голям пакет с шарени бонбони, обвити с тънка хартия, и шестдесет пакета цигари. Лали ме чакаше на повече от три километра извън селото заедно със сестра си. Този път не ми направи никаква сцена и се съгласи да върви до мен, като дори прие да я прегърна. От време на време спираше и съвсем цивилизовано ме целуваше по устата. Щом се прибрахме, отидох при вожда и му предложих част от цигарите и бонбоните. Седнахме пред вратата с лице към морето. Отпивахме от онова ферментирало питие, което успяваха да запазят хладно в глинените си делви. Лали седеше от дясната ми страна, прегърнала с две ръце бедрото ми. Отляво сестра й се беше разположила по същия начин. И двете смучеха бонбони. Пакетът стоеше отворен пред нас и всички жени и деца си взимаха от него без шум. Вождът наклони главицата на Зорайма към мен и ми даде да разбера, че и тя би искала да бъде моя жена като Лали. Лали се размаха, показа гърдите си и после тези на Зорайма, като явно обясняваше, че не искам сестра й, защото има малки цици. Вдигнах рамене под всеобщия кикот. Зорайма изглеждаше много нещастна. Какво да правя — обвих с една ръка шията й и с другата я погалих по гърдите — тя светна от щастие. Изпуших няколко цигари, индианците ги опитаха, но бързо се отказаха от тях и запалиха отново пурите си, обърнати с огънчето в устата. След време се надигнах, поздравих всички и хванах Лали за ръка да си ходим. Тя тръгна след мен, а Зорайма — по нас. Изпекохме на жаравата няколко едри риби и си направихме угощение. Бях хванал една двукилограмова лангуста. Изядохме крехкото й месо с огромно удоволствие.
Получих огледалото, тънката хартия и индигото, туба лепило, за което не бях молил, но все едно, можеше да ми влезе в работа, няколко сравнително меки молива, мастилница и четка. Окачих огледалото така, че да идва на височината на гърдите ми, когато седя. Сега можех да виждам ясно и в детайли главата на тигъра. Заинтригувани, Лали и Зорайма внимателно ме наблюдаваха. Започнах старателно да очертавам образа, който виждах в огледалото с мастило, но тъй като то се разтече, използвах лепилото — смесих и двете и всичко тръгна по мед и масло. След три едночасови сеанса накрая имах върху огледалото точния образ на тигровата глава.
Пратих Лали да извика вожда, а в това време Зорайма хвана дланите ми и ги сложи върху гърдите си. Изглеждаше толкова влюбена и нещастна, очите й бяха така изпълнени с желание, че без да се усетя, я обладах там, направо на земята, насред колибата. Момичето болезнено изстена, но тялото й се изпъна от удоволствие и тя се уви около мен, без да иска да ме пусне. Внимателно се освободих от прегръдките й и отидох да се почистя в морето, тъй като целият бях станал в пръст. Тя дойде след мен и двамата се изкъпахме заедно. Аз изтърках гърба й, тя краката и ръцете ми, после тръгнахме обратно към дома. Лали седеше и ни чакаше на мястото, където бяхме лежали току-що — беше разбрала всичко. Стана, прегърна ме с две ръце и нежно ме целуна. После хвана сестра си за ръка и я изведе през моята врата, върна се и на свой ред излезе през своята. Чух, че някой започна да блъска отвън по стената на колибата. Излязох и видях Лали, Зорайма и още две жени да се опитват да пробият стената с някакво желязо. Явно искаха да отворят четвърта врата. За да не се пропука цялата колиба, намокриха мястото с лейка. Вратата беше готова за нула време. Зорайма измете навън отпадъците. Отсега нататък тя единствена имаше правото да влиза и излиза през този отвор и никога повече нямаше да използва моя.
Придружен от трима индианци и брат си, чиято рана вече беше почти зараснала, най-сетне пристигна и вождът. Първо огледа рисунката върху огледалото, после себе си. Не можеше да откъсне очи от така добре прерисувания тигър, радваше се и на собственото си отражение. Все още не можеше да разбере какво възнамерявам да направя. Изчаках мастилото да изсъхне, сложих огледалото на масата, покрих го с прозрачната хартия и започнах да прекопирвам. Беше лесно и вървеше бързо. Мекият графит повтаряше послушно всяка от чертите. За по-малко от половин час пред смаяния поглед на останалите направих не по-лошо от оригинала копие. Един след друг индианците поемаха листа и внимателно сравняваха изображението с тигъра на гърдите ми. Накарах Лали да легне върху масата, изтрих тялото й с влажен парцал, после поставих върху корема й индигото и отгоре току-що завършената рисунка. Повторих някои от линиите и за всеобща изненада те се оказаха отпечатани върху кожата й. Едва тогава вождът разбра, че си давам целия този труд само заради него.
Незасегнатите от лицемерието на цивилизацията души реагират спонтанно на всяко едно събитие. Веднага показват дали са доволни или разочаровани, радостни или тъжни, заинтригувани или безразлични. Превъзходството на чистите индианци от рода на гуахиросите е удивително. Те ни надминават във всяко отношение, защото ако приемат някого, веднага са готови да споделят с него всичко свое и в същото време свръхчувствителните им души дълбоко се вълнуват, щом получат и най-дребния знак на внимание от свой приятел. Реших да очертая основните линии от рисунката с бръснач, така че още след първия сеанс да имам фиксирани контурите на тигъра. След това щях да изработя подробностите с помощта на три игли, закрепени към къса пръчка. Започнах работа още на следващия ден.
Накарах вожда да легне върху масата. Прекопирах рисунката от тънката хартия върху един по-дебел и устойчив лист и нанесох с твърд молив всяка от линиите по кожата на гърдите му, намазана предварително с разредена бяла глина. Копието се получи чудесно и аз го оставих да изсъхне добре. Вождът се беше опънал върху масата и не смееше да мръдне, нито дори да надигне глава от страх да не развали рисунката, която му позволих да види в огледалото. След това започнах да работя с бръснача. Потече малко кръв, която аз непрекъснато попивах. След като минах по всички линии и на мястото на рисунката се появиха тънки кървави резки, разлях върху гърдите му шишенцето с китайско синьо мастило. То лесно попи, освен на местата, където бях натиснал по-силно с бръснача и имаше повече кръв. Общо взето, цялата рисунка изпъкна добре. Осем дни по-късно Зато имаше на гърдите си ухилената тигрова муцуна с розов език, бели зъби, черен нос, мустаци и очи. Бях предоволен от произведението си — изглеждаше по-добре от моето собствено и цветовете излязоха по-ярки. След като коричките от раните паднаха, повторих с игли някои места. Зато толкова се радваше, че поръча на Зорильо да снабди всяка колиба с огледало, а в своята окачи две.
Дните минаваха, превръщаха се в седмици и месеци. Стана април — значи бях тук вече от четири месеца. Радвах се на отлично здраве. Чувствах се силен, свикнах да ходя бос и можех да изминавам без умора големи разстояния, преследвайки гигантските гущери. Забравих да ви кажа, че след първото си посещение при шамана накарах Зорильо да ми намери йодна тинктура, кислородна вода, памук, бинтове, хинин на таблетки и стоварсол. В болницата навремето бях видял един каторжник с рана като на магьосника. Санитарят Шатал обикновено стриваше таблетка стоварсол и посипваше язвата. Получих всички тези лекарства плюс някаква помада, която пък използвал за себе си вождът на Зорильо. Изпратих жалкия нож на шамана, а той в отговор ми върна големия. Бяха ми нужни много време и усилия, за да го убедя да се лекува. Но след няколко проведени от мен сеанса язвата се сви наполовина. Това го накара да
