но то е като жена, която гледа през разтворените си пръсти. Всъщност гейшата оставя малко ненабелена кожа само покрай линията на косата, от което гримът й изглежда още по-изкуствен, нещо като маска Но. Ако седнал зад нея мъж наистина гледа на грима й като на маска, то той още по-осезаемо усеща кожата под него.
Докато плакнеше четките си, Хацумомо няколко пъти погледна отражението ми в огледалото. Накрая каза:
— Знам какво си мислиш. Че никога няма да бъдеш толкова красива. Е, това е самата истина.
— Аз пък искам да ти съобщя — обади се Леля, — че някои хора намират Чийо за доста хубаво момиче.
— Някои хора обичат вонята на развалена риба — каза в отговор Хацумомо. После ни нареди да напуснем стаята, за да си облече долното кимоно.
Двете с Леля излязохме на стълбищната площадка, където господин Бекку чакаше пред голямо огледало. Беше си все същият като в деня, когато ни отведе със Сацу от къщи. Както научих още през първата седмица тук, основното му занимание не бе да отмъква момичета от домовете им. Господин Бекку бе специалист по обличане на кимона, което ще рече, че идваше всеки ден в нашата окия да помага на Хацумомо да облича пищните си кимона.
Кимоното й за тази вечер висеше на стойка до огледалото. Леля току го приглаждаше, докато Хацумомо не се появи по долно кимоно в ръждивокафяв цвят с рисунък от тъмножълти листа. Оттам насетне почти нищо не разбрах, защото кимоното като дреха е твърде сложно за незапознат с него човек. Но начинът, по който се носи, има дълбок смисъл, стига да ти го обяснят както подобава.
Най-напред трябва да знаете, че обикновената домакиня и гейшата носят кимоното си по съвършено различен начин Когато облича кимоно, домакинята използва всевъзможни подплънки, така че дрехата да не се нагърчва в кръста и в крайна сметка жената изглежда съвършено цилиндрична като дървена колона в храм. Гейшата обаче толкова често носи кимоно, че почти няма нужда от подплънки и дрехата никога не прави гънки в талията. Но и домакинята, и гейшата започват да се обличат, като най-напред свалят лекото кимоно, в което са, докато се гримират, а сетне увиват копринено парче плат — наричаме го коишмаки — около голите си бедра. Следва долната риза с къси ръкави, която се завързва в кръста, а после наподобяващите възглавнички подплънки и шнурове за закрепване на нужното място. Хацумомо имаше типична за японка фигура — малки бедра и силует на върба, а и от толкова години носеше кимоно, че изобщо не използваше подплънки.
Когато жената е вече напълно облечена, всичко, което изброих дотук, остава скрито за погледа. Но следващото, тоест долното кимоно, в никакъв случай не е част от бельото, както би помислил човек. Когато танцува или дори когато върви по улицата, гейшата може да повдигне леко с лява ръка полите на кимоното си, за да не й пречат. Тогава някъде докъм коленете се откриват полите на долното кимоно. Ето кое налага рисунъкът и материята му да са съчетани с основното кимоно. Освен това яката на долното се подава така, както яката на ризата под мъжкото сако. Част от задълженията на Леля бе всеки ден да пришива копринена якичка на долното кимоно, което Хацумомо щеше да облече вечерта, а на другата сутрин да я сваля за пране. Якичките на чиракуващите гейши са червени, но Хацумомо не беше, разбира се чиракуваща, затова носеше бяла.
И така, когато излезе от стаята си, Хацумомо беше вече с всичко онова, което описах, макар да виждахме само долното й кимоно с шнур около талията, за да не се разтваря. Беше и с бели къси чорапки, така наречените таби, закопчани с кукички, за да прилепват плътно към глезените. В този си вид тя бе готова за господин Бекку, който да й облече връхното кимоно. Стига да наблюдавахте работата му, веднага щяхте да разберете защо помощта му бе нужна. Кимоното е с определена дължина, независимо кой го носи, тъй че ако жената не е много висока, излишната материя трябва се нагъне и скрие под пояса. За да постигне нужната дължина, господин Бекку повдигна кимоното, така че на кръста се получиха два слоя материя, и го пристегна с шнур, а когато свърши, нямаше нито една гънчица. А и да се появеше някоя, той дръпваше оттук-оттам и в крайна сметка ефектът бе истинско съвършенство. Когато свърши, кимоното обгръщаше идеално очертанията на тялото.
Основно задължение на господин Бекку като специалист по обличане на кимоно бе да завърже пояса, наречен оби, което не е толкова просто, колкото изглежда. Обито на Хацумомо бе с дължината на човешки ръст и широко приблизително колкото раменете на жена. Увито около кръста, то обхваща разстоянието между основата на гърдите и пъпа. Понечете хора, които нямат представа от кимоно, изглежда, мислят, че обито просто се завързва на гърба като шнур или нещо подобно, но съвсем не е така. Нужни са половин дузина връзки и закопчалки, които да го фиксират, както и доста подплънки за оформяне на възела. На господин Бекку му бяха нужни няколко минути, за да се справи с обито на Хацумомо. Когато свърши, по дебелата и тежка материя нямаше гънка.
Разбрах твърде малко от това, което видях тогава, но ми се стори, че господин Бекку прави какво ли не, и то светкавично, докато Хацумомо само стърчи с вдигнати ръце и не сваля поглед от отражението си в огледалото. Призляваше ми от завист, като я гледах. Кимоното й беше от брокат с нюанси на кафяво и златно. Под кръста й елени в есеннокафяво се гушеха един в друг на фона на златни и ръждивокафяви окапали листа. Обито бе с цвят на цъфнала слива с втъкани сребърни нишки. Тогава не разбирах още от тези неща, но кимоното й струваше навярно повече от годишния доход на полицай или продавач. Въпреки това, ако я наблюдавахте как се извръща, за да се види в гръб, бихте си помислили, че и всички пари на света не могат да помогнат на една жена да изглежда толкова съвършена.
Оставаше й само да си довърши грима и да си сложи украшенията за коса. Двете с Леля я последвахме в стаята. Хацумомо седна на колене пред тоалетката и извади лакирана кутийка с червило за устни. Нанесе го с четчица. Модата по онова време бе горната устна да не се черви, така че долна та изглеждаше по- пълна. Белият грим поражда какви ли не странни илюзии — ако гейша начерви изцяло устните си, устата й ще заприлича на две големи парчета риба тон. Ето защо повечето гейши предпочитат нацупена форма, нещо като цъфнала теменужка. Ако по природа не се радва на такава форма, което е твърде рядко, една гейша почти винаги променя с червилото устата си, за да изглежда много по-кръгла, отколкото е в действителност. Но както казах, модата тогава бе да се черви само долната устна и Хацумомо направи точно това.
После тя взе парчето павлония, което ми показа по-рано, и го запали с клечка кибрит. Остави го няколко секунди да гори, духна пламъка, изстуди обгореното място с пръсти, обърна се към огледалото и прокара овъглената част по веждите си. Получи се очарователна меко сива сянка. После Хацумомо отиде до гардероба и си избра няколко украшения за коса, включително и едно от костенурка, както и необикновен грозд от перли, закрепен на дълга фиба. Постави украшенията в косата си, сложи си парфюм отзад на врата и пъхна плоското дървено шишенце в обито си в случай, че й се наложеше да го използва по-късно. Там напъха и сгъваемо ветрило, а в левия ръкав на кимоното си — носна кърпичка. Свърши, обърна се и ме погледна. Усмихваше се като преди малко с онази своя едва забележима усмивка и дори, Леля трябваше да въздъхне, очарована от изумителната й хубост.
6
Независимо от това кой какво си мислеше за Хацумомо, тя беше кралицата на нашата окия, защото печелеше парите, от които живеехме. И като кралица можеше да се разбеснее, ако, прибирайки се късно нощем, намереше къщата тъмна и прислугата заспала. С една дума, дойдеше ли си прекалено пияна, за да е в състояние да си разкопчае и свали чорапите, някой трябваше да го направи вместо нея. А ако беше гладна, тя със сигурност нямаше да отиде в кухнята да си приготви нещо — да речем, любимото й умебоши очадзуке, което значи студен ориз и наквасени в горещ чай мариновани кисели сливи. Всъщност нашата окия не бе изключение в това отношение. Задължението да седи будна и да посрещне с поклон гейшата бе на най-младшата от „пашкулите“, както често наричаха бъдещите гейши. А откакто започнах обучението си, най-младшата в нашата окия бях аз. Пити и двете по-възрастни прислужници си бяха легнали много преди полунощ и вече спяха дълбоко само на около метър от дървения под на вестибюла, но аз трябваше да продължа да седя коленичила там понякога чак до два през нощта и да се боря с дрямката. Стаята на Баба беше наблизо. Тя спеше на запалена лампа и леко открехната врата. Лъчът светлина върху празната ми постеля ме караше да си мисля за един ден не много отдавна, когато двете със Сацу бяхме отведени от
