— А как бихме могли?
— Пити е била тук в стаята. Трябва да идеш и да я попиташ.
Не бях никак сигурна, че Пити ще ми каже, но отвърнах, че ще се постарая, и Мамеха остана видимо доволна. Стана и се отправи към вратата, но аз не помръднах от мястото си и тя се обърна да види какво ме задържа.
— Трябва да ви попитам нещо, Мамеха сан — казах. — Сега Хацумомо знае, че съм прекарвала времето си с доктора и вероятно разбира защо. Доктор Рак със сигурност знае защо. Вие знаете защо. Дори Пити може би е наясно! Аз съм единствената, която прави изключение. Не бихте ли били така добра да ми обясните плана си?
Мамеха изглеждаше така, сякаш ужасно съжалява, че съм й задала този въпрос. Дълго-дълго не свали поглед от мен, но накрая въздъхна и коленичи отново, за да ми каже онова, което исках да науча.
— Разбираш прекрасно — започна тя, — че Учида сан гледа на теб с очите на художник. Но докторът се интересува от друго. А и Нобу също. Знаеш ли какво означава „бездомна змиорка“?
Нямах представа за какво говори и й го казах.
— Мъжете имат нещо… ами, нещо като „змиорка“. Жените го нямат. Но мъжете, да. Тя се намира…
— Мисля, че разбирам за какво говорите — прекъснах я, — но не знаех, че се нарича змиорка.
— Всъщност то не е змиорка. Но така е по-лесно да разбереш всичко. Тъй че нека го наречем змиорка. И така, тази змиорка цял живот се опитва непрестанно да си намери дом. А какво, мислиш, имат жените у себе си? Пещери, в които змиорките обичат да живеят. Пещерата е онова място, от което кръвта тече всеки месец, щом „облаците забулят луната“, както понякога казваме.
Бях достатъчно голяма, за да разбирам какво се опитва да ми каже с това, че облаците забулват луната, защото вече от няколко години самата аз го изпитвах. Първия път едва ли щях да се паникьосам повече, ако бях кихнала и сетне открила в кърпичката парчета от мозъка си. Уплаших се, че може би умирам, но Леля ме откри да пера кървав парцал и ми обясни, че кървенето е просто част от това да си жена.
— Може би не знаеш това за змиорките — продължи Мамеха, — но те са доста своенравни. Намерят ли пещера, която харесват, те се въртят известно време из нея, за да се убедят… ами, да се убедят навярно, че това е хубава пещера. И щом се убедят, че е удобна, оставят белег, че това е тяхна територия, като… се изплюват. Разбираш ли?
Ако ми беше казала направо това, което се опитваше да ми обясни, сигурна съм, че щях да бъда шокирана, но поне щях по-лесно да го осмисля. След години разбрах, че и на нея й е било обяснено по съвсем същия начин от по-голямата й сестра.
— Сега следва онази част, която ще ти се стори най-странна — направи уговорката тя, сякаш всичко досега не беше странно. — Мъжете наистина обичат да правят тези неща. Всъщност много обичат. Дори има такива, които не правят нищо друго, освен да търсят различни пещери за своите змиорки. Една женска пещера е особено ценна за мъж, ако друга змиорка не е влизала в нея преди това. Разбираш ли? Наричаме това мидзуаге.
— Кое наричаме мидзуаге?
— Първия път, когато пещерата на жена е открита от змиорка. Ето това наричаме мидзуаге.
„Мидзу“ значи „вода“, а „аге“ — „вдигам на“ или „поставям на“, тъй че думата „мидзуаге“ звучи така, сякаш има нещо общо с вдигане на вода или поставяне на нещо върху вода. Ако попитате три различни гейши откъде иде този термин, всяка ще е на различно мнение. След обясненията на Мамеха се почувствах още по-объркана, но се престорих, че ми е почти ясно.
— Предполагам, че можеш да се досетиш защо докторът обича да се върти из Гион — не спираше тя. — Той печели много пари от болницата си. Като се изключи това, което му е нужно, за да издържа семейството си, той ги харчи в търсене на мидзуаге. Може да ти е интересно да узнаеш, Саюри сан, че ти си от момичетата, които най-много му харесват. Знам го прекрасно, защото самата аз бях една от тях.
По-късно научих, че година-две, преди да дойда в Гион, доктор Рак платил рекордна сума за нейното мидзуаге — седем или осем хиляди йени. Може да не изглежда много, но тогава това е била сума, която дори човек като Майка — а тя мислеше само и единствено за пари и как да спечели повече — вероятно е виждал само един-два пъти в живота си. Мамеха е струвала толкова скъпо отчасти заради славата си, но е имало и друга причина, както тя ми обясни тогава. Двама много богати мъже са наддавали да станат нейни партньори. Единият е бил доктор Рак, а другият — бизнесмен на име Фуджикадо. Обикновено мъжете не се състезават така в Гион — те се познават и предпочитат да постигнат споразумение. Но Фуджикадо живеел на другия край на страната и идвал в Гион само понякога. Него изобщо не го интересувало дали е обидил доктор Рак. А докторът, който претендирал, че има аристократична кръв, ненавиждал мъже като Фуджикадо, започнали от нулата, макар и той самият да беше до голяма степен един от тях.
Когато на турнира по сумо забелязала, че Нобу е увлечен по мен, на Мамеха й хрумнало колко много й напомня той на Фуджикадо, защото е постигнал всичко сам в живота, и на доктора, защото е отблъскващ. Освен това заради Хацумомо, която ме преследваше навред както стопанка преследва хлебарка из къщата си, аз нямах шанс да стана известна по начина, по който Мамеха бе станала известна, и успехът ми да се увенчае със скъпо мидзуаге. Но ако тези двама мъже ме сметнели за достатъчно привлекателна, можели да започнат наддаване, което щяло да ми даде възможност да си върна дълговете, сякаш поначало съм известна чиракуваща гейша. Ето това беше имала предвид Мамеха под „изваждане на Хацумомо от равновесие“. Хацумомо бе доволна, че Нобу ме намира за привлекателна, но не си даваше сметка, че неговото отношение към мен ще вдигне по всяка вероятност цената на моето мидзуаге.
С една дума, трябваше да си възвърнем благоразположението на доктор Рак. Без него Нобу щеше да предложи своя цена, и то в случай, че изобщо проявеше интерес към това. Не бях сигурна, че ще прояви, но Мамеха ме увери, че един мъж не гради отношения с петнайсетгодишна чиракуваща гейша, ако няма тъкмо мидзуаге наум.
— Можем да се обзаложим, че не разговорите с теб го вълнуват — заключи тя.
Опитах се да се престоря, че това не ме наранява.
20
Като гледам назад, виждам, че този разговор с Мамеха отбеляза поврат в представите ми за света. Преди това не знаех нищо за мидзуаге — все още бях наивно момиче, което не разбираше почти нищо. Но след това започнах да си давам сметка какво иска един мъж като доктор Рак срещу парите и времето, които пилее в Гион. А разбереш ли веднъж това, то е завинаги. Не можех да възприемам доктора както преди.
Същата нощ зачаках в стаята си Хацумомо и Пити да се изкачат по стълбата. Прибраха се най-сетне час и нещо след полунощ. По начина, по който шляпаше с ръце по стълбите — защото понякога Пити се изкачваше на четири крака като куче, — разбрах, че е уморена. Хацумомо повика една от прислужниците и я накара да донесе бира.
— Не, чакай малко — спря я. — Донеси две. Искам Пити да ми прави компания.
— Моля ви, Хацумомо сан — чух да казва Пити. — По-скоро бих пила храчки.
— Ще ми четеш на висок глас, докато си пия бирата, затова и за теб трябва да има. Освен това мразя хората да са абсолютно трезви. Отвратително е.
Прислужницата слезе долу, а когато след малко пак се заизкачва, чашите звънтяха на подноса в ръцете й. Дълго стоях с ухо на вратата и чувах Пити да чете статия за нов актьор в театър Кабуки. По едно време Хацумомо излезе с неуверени крачки в коридора и отвори плъзгащата се врата на горната тоалетна.
— Пити! — чух я да вика. — Какво ще кажеш да хапнем супа от макарони?
— Не, госпожо.
— Виж дали можеш да намериш продавач. И купи и за себе си, че да ми правиш компания.
Пити въздъхна и веднага слезе, но аз трябваше да изчакам Хацумомо да се върне в стаята си, преди да се измъкна и да тръгна след приятелката си. Едва ли щях да я догоня, ако тя не беше толкова изморена, че се влачеше със скоростта на стичаща се бавно по хълм тиня и, кажи-речи, със същата цел. Когато най-сетне я настигнах, тя видимо се разтревожи и попита какво има.
— Нищо — отвърнах. — Освен че… се нуждая отчаяно от помощта ти.
— О, Чийо чан — изрече тя. Мисля, че бе единственото същество, което все още ме наричаше така. —
