— Няма да можеш — каза Мамер, много е тъп, всеки случай. — За да вземеш водно колело, трябва да те придружава някой възрастен.
— Чудо голямо — обади се Ком, пък той ме дразни, понеже все гледа да се покаже, — аз например нямам нужда от колело, ще отида далеч, като плувам кроул.
Тъй си стояхме и спорехме край татко, накрая той си смачка вестника, хвърли го на пясъка и каза:
— Хубаво, хайде, ще ви заведа на мини-голфа. Моят татко е най-милият татко на света. Казах му го и го целунах.
Управителят на мини-голфа никак нямаше желание да ни пусне да играем, като ни видя. Ние обаче се развикахме: „Хайде де! Хайде де!“ и управителят се съгласи, обаче каза на татко да ни гледа хубаво какво правим.
Струпахме се при отправната точка за първата дупка, дето е адски лесна, а татко, нали знае сума ти неща, ни показа как трябва да се държи пръчката.
— Аз знам! — каза Ком и поиска да започне, обаче Фабрис му каза, че откъде-накъде той ще бъде пръв.
— А бе я да започнем по азбучен ред, като в училище, когато ни изпитват — предложи Блез.
Аз обаче не се навих, защото Никола е чак към края на азбуката и за училище е много щуро, обаче за мини-голфа не е честно. Тогава пристигна управителят на мини-голфа и каза на татко, че трябва да започнем да играем, понеже имало и други желаещи да поиграят на мини-голф.
— Ще започне Мамер, понеже е най-послушен — каза татко.
Мамер застана, прасна със страхотна сила топката, а тя изхвърча, прелетя над оградата и удари една кола, която беше спряла на пътя. Мамер се разплака, а татко отиде да прибере топката.
Татко обаче се позабави малко, защото в спрялата кола имаше един чичко, чичкото излезе от колата и започна да говори с татко, като размахваше ръце, насъбраха се хора, гледаха ги и се хилеха. Ние искахме да продължим играта, обаче Мамер беше седнал върху дупката, плачеше и казваше, че няма да стане, докато не му върнат топката, а всички ние сме били лоши. След това татко се върна с топката и никак не изглеждаше доволен.
— Внимавайте малко — каза татко.
— Добре — каза Мамер, — дайте ми топката. Татко обаче не му я даде, каза на Мамер, че му стига засега, че ще поиграе някой друг ден. Това никак не се хареса на Мамер, той се разрита на всички страни, започна да вика, че тука всички го използували и щом е тъй, ще отиде да повика татко си. И си тръгна.
— Хубаво, аз съм — каза Иреней.
— Няма такива работи — отвърна Фрюктьо, — аз ще играя.
Тогава Иреней удари с пръчката Фрюктьо по главата, Фрюктьо лепна един шамар на Иреней и дотича управителят на мини-голфа.
— Ей — викна управителят към татко, — я махайте оттука тия дечурлига, хората чакат, за да играят!
— Дръжте се прилично — каза татко. — Тези деца са си платили, за да играят, и ще играят!
— А така! — каза Фабрис на татко. — Кажете му! Всички приятелчета веднага взеха страната на татко, освен Фрюктьо и Иреней, които се удряха с пръчките и си лепяха шамари.
— А, тъй, значи — каза управителят на мини-голфа, — ами ако извикам полицай?
— Че извикайте — рече татко, — той ще отсъди кой е правият.
Тогава управителят на мини-голфа извика полицая, който стоеше на пътя.
— Люсиен! — извика управителят на мини-голфа. И полицаят дойде.
— Какво има, Ернест? — обърна се той към управителя.
— Има такова, че тоя тук пречи на хората да играят — отвърна управителят.
— Да — каза един чичко, — от половин час вече чакаме, за да играем на първата дупка!
— Вие на тия години нямате ли си по-интересно занимание? — попита татко.
— Какво? — обади се управителят на мини-голфа. — Ако мини-голфът не ви харесва, няма какво да отблъсквате другите хора от мини-голфа!
— Впрочем — каза полицаят — един господин току що подаде оплакване, понеже една топка от мини- голфа издраскала каросерията на колата му.
— Какво става сега, можем ли да играем на първата дупка, или не? — попита чичкото, който чакаше.
Тогава пристигна Мамер с татко си.
— Ей този е! — каза Мамер на татко си, като сочеше моя татко.
— Доколкото разбрах — рече таткото на Мамер, — вие не давате на сина ми да играе с другарчетата си?
Тогава татко се развика, управителят на мини-голфа се развика, всички се развикаха, полицаят свиреше със свирката си, а накрая татко ни изкара всички от мини-голфа и Ком хич не беше доволен, защото твърдеше, че докато никой не го гледал, бил вкарал топката с един единствен удар. Според мен това са смехории.
Толкова добре се забавлявахме на мини-голфа, че решихме на следващия ден да дойдем пак, за да опитаме втората дупка.
Само не знам дали татко ще се съгласи да дойде с нас.
Не, бащата на Никола никога вече не пожела да пристъпи покрай мини-голфа; беше започнал да изпитва силно отвращение към мини-голфа, което би могло да се сравни единствено с отвращението му към мусаката в хотел „Бо-Риваж“. Майката на Никола каза, че, не бива да вдига скандал заради мусаката, а бащата на Никола отвърна, че при тия цени скандално-е, дето се сервират такива неща. Отгоре на всичко заваля отново …
ДА ИГРАЕМ НА МАГАЗИН!
Неприятното с момичетата е, че хич не умеят да играят, плачат непрекъснато и винаги оплескват нещо. В хотела има три момичета.
Трите момичета в хотела се казват Изабел, Мишлин и Жизел. Жизел е сестра на моето приятелче Фабрис, двамата непрекъснато се бият. Фабрис ми каза, че е адски загубена работа да имаш момиче за сестра и че ако това продължава така, той ще се махне от къщи.
Когато времето е хубаво и сме на плажа, момичетата не ни пречат. Играят на разни тъпи игри, правят формички от пясък, разказват си разни приказки и си боядисват ноктите с червени моливи. А ние с приятелите измисляме страхотни неща. Състезаваме се, премятаме се, играем футбол, плуваме, бием се. Все щури работи.
Обаче като се развали времето, става по-различно, понеже трябва да стоим заедно в хотела. А вчера времето беше лошо, непрекъснато валеше. След обяда ядохме банички с месо, пък те бяха много по-вкусни от мусаката, а след това татковците и майките легнаха да подремнат. Ние с Блез, Фрюктьо, Мамер, Иреней, Фабрис и Ком — това са все приятели от хотела — си седяхме във фоайето и играехме карти, без да вдигаме шум. Не се правехме много-много на тарикати, защото завали ли, татковците и майките хич не разбират от шега. През тази ваканция татковците и майките твърде често преставаха да разбират от шега.
След това във фоайето влязоха трите момичета.
— Искаме да играем с вас — каза Жизел.
— Остави ни на мира, Зезел, защото иначе ще ти лепна някой шамар! — каза Фабрис.
Това никак не се хареса на Жйзел.
— Знаеш ли какво ще направя, ако не ни пуснете да играем с вас, Фафа? — попита Жизел. — Чисто и просто отивам да ви обадя на татко и мама, после ще те накажат, приятелите ти също ще ги накажат и няма да ядете десерт.
— Хубаво де — каза Мамер, обаче тоя човек е много тъп. — Можете да играете с нас.
— Тебе никой не те пита — каза Фабрис. Тогава Мамер се разплака, рече, че не искал да го наказват, че не е честно и ако не му дадат да яде десерт, ще се самоубие. Ние се попритеснихме, защото покрай целия този шум, който вдигаше Мамер, татковците и майките можеха да се събудят.
— Е, какво ще правим сега? — обърнах се аз към Иреней.
