Аз попитах Мексан дали иска да му бия един шамар, обаче Жоашен каза, че Мексан е прав — той например имал едно съчинение за пролетта, за което получил оценка „добър“, било гот да го отпечатаме, в него се говорело за цветя и за птичета, които чуруликат.
— А бе ти да не смяташ, че ще хабим буквите да печатаме твоето чуруликане?
— обади се Рюфюс и двамата се сбиха.
— Мога да подбера задачи — предложи Анян, — а читателите ще ни изпращат отговорите. И ще им пишем оценки.
Всички изпокапахме от смях; тогава Анян се разплака, каза, че сме лоши, че все му се подиграваме, че ще ни обади на учителката и ще ни накажат, че няма да говори вече с нас и така ни се пада.
Жоашен и Рюфюс се биеха, Анян плачеше и едва се чувахме: мъчно се прави вестник с приятелчетата!
— А като отпечатаме вестника — попита Йодес, — какво ще го правим?
— Хайде и ти сега! — каза Мексан. — Ще го продаваме! Вестниците са за това: продаваш ги, забогатяваш и си купуваш, каквото си искаш.
— На кого ще го продаваме? — попитах аз.
— Ами на разни хора по улицата — рече Алсест. — Тичаш, викаш „извънредно издание“ и всичко живо ти дава пари.
— Само че вестникът ще е само един — каза Клотер. — Няма как да вземем пари от всичко живо.
— Ами ще го продам по-скъпо — рече Алсест.
— Защо пък ти? Аз ще го продам — заяви Клотер. — И без това пръстите ти са винаги мазни, ще изцапаш вестника и никой няма да иска да го купи.
— Ей сега ще видиш мазни ли ми са ръцете — каза Алсест и се пресегна и с двете към лицето на Клотер.
Това ме учуди, понеже обикновено Алсест мрази да се бие през междучасието — разсейва се и не успява да се наяде. Този път обаче Алсест доста се беше ядосал, така че Рюфюс и Жоашен се поотместиха, да могат и Алсест и Клотер да се бият. А ръцете на Алсест наистина са мазни. Винаги е хлъзгав, като се ръкуваш с него.
— Е, хубаво, разбрахме се — рече Мексан, — значи аз ще бъда директор на вестника. — Я, откъде накъде? — попита Йодес.
— Ами че печатницата е моя! — каза Мексан.
— По-полека — викна Рюфюс, като дойде при нас. — Аз се сетих да правим вестник, аз ще бъда директор!
— Ей — обади се Жоашен, — бива ли да ме зарязваш така? Нали се биехме? И това ми било приятел!
— Стига ти толкова — каза Рюфюс, на когото му течеше кръв от носа, — победен си.
— Я не ме разсмивай — отвърна Жоашен, който беше целият издран, и двамата отново започнаха да се бият до Алсест и Клотер.
— Я кажи пак — мазен ли съм? — крещеше Алсест.
— Мазен си! Мазен! Мазен! — крещеше Клотер.
— Мексан — каза Йодес, — ако не искаш да те цапардосам по носа, трябва да признаеш, че директорът съм аз.
— Да не мислиш, че ме е страх от теб? — попита Мексан.
Според мен точно така си беше. Докато говореше, Мексан полекичка отстъпваше назад; внезапно Йодес го блъсна и печатницата падна, а буквите се разпиляха. Мексан се зачерви цял и се нахвърли върху Йодес. Аз се опитах да събера буквите, обаче Мексан ме настъпи по ръката. Изчаках Йодес да ми остави малко място и лепнах един шамар на Мексан, а след това пристигна Бульона (той е нашият възпитател, ама всъщност не се казва така) и ни раздели. Хич не беше весело, защото ни взе печатницата, каза, че всички сме хулигани, наказа ни да останем в училище след часовете, отиде да удари звънеца и след това отнесе Анян в амбулаторията, понеже му беше станало лошо. Не му е леко на Бульона!
Няма да правим вестник. Бульона отказа да ни върне печатницата, преди да е дошла лятната ваканция. Здраве да е! И без това — какво ли щяхме да съобщаваме във вестника.
Нали при нас никога нищо особено не се случва.
ФОТОАПАРАТЪТ
Тъкмо се канех да вървя на училище и раздавачът донесе пакет за мен. Беше подарък от баба: фотоапарат! Моята баба е най-добрата баба на света!
— И майка ти ги измисля едни — рече татко на мама. — Кой подарява такова нещо на дете.
Мама се ядоса, каза, че татко никога не одобрява това, което прави майка й (значи — баба), че не бива да се говори така пред детето, че подаръкът е чудесен — аз пък попитах може ли да взема апарата в училище и мама разреши, само да внимавам и да не щурея с него, за да не ми го вземат. Татко сви рамене, после прегледа упътването заедно с мен и ми показа кое как работи. Беше съвсем лесно.
В клас показах фотоапарата на Алсест, който седи до мен, и му обясних, че през междучасието ще направим сума ти снимки. Тогава Алсест се обърна и съобщи на Йодес и на Рюфюс, които седят зад нас. Те предадоха на Жофроа, който прати бележка на Мексан, а той я прехвърли и на Жоашен, който събуди Клотер, и учителката каза:
— Никола, повторете това, което казах.
Аз станах и се разплаках, защото не знаех какво е говорила учителката. Вместо да я слушам, зяпах Алсест през прозорчето на апарата.
— Какво криете под чина? — попита учителката.
Когато се обръща към някого на „вие“, значи е ядосана; аз продължих да плача, учителката дойде, видя фотоапарата, взе ми го и каза, че ми пише двойка.
— Стана тя — обади се Алсест, а учителката писа двойка и на него и му каза да спре да яде в час.
Мен чак ме досмеша — вярно, че Алсест яде непрекъснато.
— Аз мога да повторя това, което казахте, госпожице — обади се Анян, който е първенец на класа и любимец на учителката, и часът продължи.
Когато би звънецът за междучасието, учителката ме накара да остана и ми каза:
— Виж сега, Никола, не искам да те огорчавам, наистина си получил хубав подарък. Ако ми обещаеш да бъдеш послушен, да не се разсейваш в час и да се учиш добре, няма да ти пиша двойката и ще ти върна фотоапарата.
Аз обещах с всички сили, учителката ми върна апарата и ми каза да отида при другарчетата си на двора. Не, наистина, тая учителка е готина, готина, та не се трае! Щом слязох на двора, приятелчетата ме наобиколиха.
— Не очаквахме да те видим — каза Алсест, който ядеше хлебче, намазано с масло.
— Че и апарата ти е върнала! — рече Жоашен.
— Да — казах аз, — сега ще правим снимки, я се наредете! Приятелчетата се скупчиха насреща ми, даже и Анян дойде.
Гадното беше, че според упътването трябваше да съм на четири крачки от тях, а краката ми са още къси. Затова Мексан извървя крачките вместо мен — той има много дълги крака с изпъкнали мръсни колена, а после застана при другите.
Погледнах през прозорчето дали се виждат всички. Не можах да хвана главата на Йодес, понеже е много висок, а отдясно режех Анян през средата. Жалко само, дето сандвичът закриваше лицето на Алсест, обаче той просто отказа да спре да яде. Всички се ухилиха и — щрак — снимах ги! Снимката ще бъде жестока!
— Не ти е лош апаратът — рече Йодес.
— Ами! — каза Жофроа. — На мен татко ми купи много по-хубав, има си светкавица!
Всички изпокапахме от смях — така де, Жофроа не се знае какво приказва.
— И как изглежда тая светкавица? — попитах аз.
— Ами нещо като лампа, прави „бух“ като ракета и можеш да снимаш през нощта — отвърна
