И тоя път тъй стана. Минахме пред магазина за играчки и видях на витрината от онези картонени носове, дето се слагат, като искаш да правиш смях на приятелчетата.
— Татко — казах аз, — купи ми нос!
Татко не искаше, нямал съм нужда от нос, обаче аз му показах един голям и червен и продължих:
— Хайде де, татко! Купи ми ей този, също като на чичо Йожен е!
Чичо Йожен е братът на татко; дебел е, разправя вицове и все се смее. Не го виждаме често, понеже пътува, ходи да продава разни неща далеч-далеч — в Лион, в Клермон-феран и в Сент-Етиен. Татко се разкикоти и рече:
— Вярно бе, все едно гледам в умален вид носа на Йожен. Ще си го сложа, като дойде у нас следващия път.
После влязохме в магазина, купихме носа и аз си го сложих на лицето — закрепя се с ластик; после татко си го сложи на лицето, продавачката също си го сложи, изредихме се пред едно огледало и стана луда веселба. Каквото щете разправяйте, моят татко е страхотен!
Като се разделяхме пред вратата на училището, татко ми каза:
— Бъди послушен и гледай да нямаш неприятности заради носа на Йожен. Аз обещах и си влязох в училището.
На двора бяха приятелчетата, сложих си носа да го видят и падна голямо хилене.
— Също като носа на леля ми Клер — рече Мексан.
— Не — казах аз, — това е носът на моя чичо Йожен, дето е пътешественик.
— Ще ми дадеш ли за малко тоя нос? — попита ме Йодес.
— Не — отвърнах аз. — Като искаш нос, кажи на татко си да ти купи!
— Щом не искаш да ми го дадеш, на ти на тебе нос! — рече Йодес, който е много силен, и — бам — удари с юмрук носа на чичо Йожен.
Мен не ме заболя, само се изплаших да не би носът на чичо Йожен да се счупи; пъхнах си го в джоба и изритах Йодес. Стояхме си там и се биехме, а приятелчетата гледаха, но Бульона пристигна тичешком. Бульона е нашият възпитател, някой път ще ви разправя защо сме го кръстили така.
— Е — каза Бульона, — какво става тук?
— Йодес беше — отвърнах аз. — Удари с юмрук носа ми и го счупи! Бульона отвори широко очи, наведе лицето си съвсем до моето и ми рече:
— Я покажи да видя… Аз пък извадих носа на чичо Йожен от джоба си и му го показах.
Не знам защо Бульона направо побесня, като видя носа на чичо Йожен. Изправи се и каза:
— Я ме погледнете в очите! Не обичам да ми се подиграват, мило момче. За наказание в четвъртък ви искам тук, нищо че не е учебен ден, ясно ли е?
Аз се разплаках, а Жофроа се обади:
— Не, гос’дине, той не е виновен!
Бульона изгледа Жофроа, усмихна се и сложи ръка на рамото му.
— Хубаво правиш, моето момче, като си признаваш, за да спасиш своя другар.
— Ами да — продължи Жофроа, — той не е виновен, Йодес беше.
Бульона се зачерви цял, зина няколко пъти, преди да проговори, и после наказа Йодес, Жофроа, а накрая и Клотер, понеже се смееше. След това отиде да удари звънеца.
В клас учителката взе да ни разправя разни работи за времето, когато франция била пълна с гали. Алсест, който седеше до мен, ме попита наистина ли носът на чичо Йожен е счупен. Отвърнах му, че не е, само връхчето му е леко смачкано, и го извадих от джоба си да видя дали мога да го оправя. Стана съвсем гот — мушнах си пръста вътре и като натиснах, той се изду, както си беше преди. Много се зарадвах.
— Я си го сложи да видим — рече Алсест.
Тогава аз се пъхнах под чина, сложих си носа, Алсест ме огледа и каза:
— Става, добре е.
— Никола! Повторете това, което казах! — извика учителката и ужасно ме изплаши. Веднага станах и ми се доплака, понеже нямах представа какво е говорила учителката, а тя хич не обича, като не я слушаме. Учителката ме загледа и очите й станаха кръгли, също като на Бульона.
— Ама… какво е това нещо на лицето ви? — попита ме тя.
— Този нос татко ми го купи! — обясних аз и се разплаках.
Учителката се ядоса, развика се, заяви, че не обичала палячовци, че ако продължавам така, ще ме изключат от училище, ще стана невежа и родителите ми ще се срамуват от мен. После ми каза:
— Донесете тук този нос!
Аз тръгнах, плачейки, оставих носа на катедрата, а учителката заяви, че го прибира, и ме наказа да спрегна глагола: „Не бива да нося картонени носове в час по история с цел да се правя на палячо и да разсейвам другарите си“.
Като се прибрах вкъщи, мама ме изгледа и ми каза:
— Какво ти е, Никола, нещо си бледичък?
Тогава аз се разплаках, обясних й, че Бульона ме е наказал да стоя в училище, понеже съм извадил носа на чичо Йожен от джоба си, след като виновен беше Йодес, защото той смачка носа на чичо Йожен, а пък учителката ме накара да спрягам един дълъг глагол заради носа на чичо Йожен и ми го прибра. Мама ме изгледа доста учудено, пипна ме по челото и ме прати да полежа и да си почина.
Когато татко се върна от службата, мама му каза:
— Едва съм те дочакала, много съм разтревожена. Малкият се върна доста възбуден от училище. Питам се дали не трябва да извикаме доктора.
— Е, това е! — възкликна татко. — Просто бях сигурен, и при това го предупредих! Хващам се на бас, че нашият щурчо Никола си е имал неприятности заради носа на Йожен!
После брахме голям страх — на мама й стана зле и се наложи да викаме доктора.
ЧАСОВНИКЪТ
Вчера вечерта, след като се прибрах от училище, дойде раздавач и донесе пакет за мен. Подарък от баба. Страхотен подарък, никога няма да познаете какъв: ръчен часовник! И баба, и часовникът са адски готини, приятелчетата има да се зверят. Татко го нямаше, защото трябваше да вечеря навън по служба, и затова мама ми показа как се навива часовникът и ми го сложи на ръката. За щастие познавам часовете — не като миналата година, тогава бях още малък, щеше да се наложи непрекъснато да питам хората колко показва часовникът ми и нямаше да ми е хич лесно. Особено хубавото на часовника ми беше, че си имаше голяма стрелка, която се движеше по-бързо от другите две — тях човек не ги вижда изобщо как мърдат, освен ако се взира дълго и непрестанно. Питах мама за какво служи голямата стрелка и тя ми каза, че била много удобна, когато се варят яйца.
За съжаление в седем часа и трийсет и две минути, когато седнахме да се храним с мама, нямаше варени яйца. Докато ядях, си гледах часовника и мама ми каза да побързам, за да не изстине супата; изсърбах си я за две завъртания и нещо на голямата стрелка. В седем и петдесет и една минута мама донесе парчето адски щур сладкиш, което беше останало от обед, и станахме от масата в седем и петдесет и осем. Мама ме остави да си поиграя, а аз си долепих часовника до ухото, за да го послушам как тиктака, и в осем часа и петнайсет минути мама ми каза да отида да си легна. Бях адски доволен, също като оня път, когато ми подариха писалка, която пускаше и правеше петна навсякъде. Исках да си легна с часовника на ръката, обаче мама каза, че можел да пострада, затова го оставих на нощното си шкафче, така че да го виждам добре, ако лежа на една страна. Мама угаси лампата в осем и трийсет и осем.
И — това вече беше върхът! Цифрите и стрелките на часовника ми светеха в тъмното! Ако ми хрумнеше да варя яйца, нямаше нужда да паля лампата. Не ми се спеше, гледах непрекъснато часовника си и затова чух, като се отвори външната врата: татко се връщаше. Бях страшно доволен, понеже исках да му покажа подаръка от баба. Станах, сложих си часовника на ръката и излязох от стаята си.
Видях татко да се качва по стълбите на пръсти и извиках:
— Татко! Гледай какъв хубав часовник ми прати баба! Татко така се стресна, че за малко не падна по стълбите.
— Ш-Шт, Никола — каза ми той, — ш-шт, ще събудиш майка си! Тогава лампите светнаха и видяхме
