— Да се върнеш утре за закуска? — довърши тя вместо него.
Лайтстоун кимна.
— Добра идея — съгласи се жената, разтривайки врата си. — Мисля, че всички трябва да се поуспокоим малко.
Той понечи да каже нещо, но само кимна.
Чувствената млада жена със зелените очи със златисти петънца се скри зад вратата на кухнята и загледа как Хенри Лайтстоун прекосява верандата, обръща се за секунда и след като реши, че никой не го наблюдава, затича към пикапа си.
„Добре, Хенри — помисли си тя, като го следеше как подкарва с бясна скорост в същата посока, в която се скри другата кола. — Ще разбера кой си ти?“ И по-важното, какво, по дяволите, правиш тук?
27.
Както им заповяда, членовете на ударната група за откриване и унищожаване на противника очакваха Уинтърсоул да се завърне в лагера. Всички без един.
— Къде е Едно-седем? — запита Уинтърсоул, когато той и по-младият ранен войник се присъединиха около малкия огън към другите, цивилно облечени членове на екипа.
— Трябва вече да е напуснал позицията си, главен сержант — незабавно отвърна специалистът по комуникации и медик на екипа. Тя мигновено забеляза току-що направената гипсова превръзка на лявата китка на Едно-четири под якето, но нищо не попита. Главен сержант Аран Уинтърсоул щеше да им каже каквото сметнеше за необходимо, когато и ако желаеше. Край на дискусията.
— Защо?
Краткото кодирано съобщение на Уинтърсоул, предадено от пикапа по секретната радиомрежа, заповядваше на всички да се съберат в лагера точно в 13,00 часа. Не беше обичайно член на такъв елитен екип да не зачита заповедите на командира си.
— Странно, главен сержант. Съобщението, което той изпрати, беше: „Едно-седем не може да се освободи. Край“ — отвърна специалистът по комуникации.
Уинтърсоул кимна.
— Добре, когато се върне, ще го разпитаме. Докладвайте за положението — първо оръжията.
— Главен сержант, тази сутрин Едно-пет и аз занесохме оръжията на доброволческата група. — Едно- две, оръжейният специалист на екипа, измъкна малко тефтерче от джоба си и започна да чете списъка. — Двадесет нови автомата М16-А1 — по един за всеки от четиринайсетте възрастни мъже и за двамата тийнейджъри в групата, плюс четири за съпругите; сто хиляди патрона калибър 5,56; двеста двадесетпатронни пълнители; двадесет комплекта бойно снаряжение от виетнамската война плюс манерки и лични превързочни пакети; достатъчно куршуми, барут и капсули за презареждане на още петдесет хиляди патрона; и двадесет дезактивиращи комплекта. Всички оръжия, боеприпаси, пълнители, екипировки и пакети са производство след 1976.
— Сега къде се намират? — попита Уинтърсоул.
— Направихме още един временен склад два квадранта южно от лагера им. Мястото е замаскирано с камъни и с растителност, със сигурност сме ограничили достъпа до тях. — Войникът сви рамене. — Трябва да се изрови твърде много нарязан бор, преди да се забележи нещо.
— Ще могат ли да останат навън до събота?
— Няма проблеми, главен сержант.
— Добра работа, ефрейтор. Следващият доклад — разузнавачите.
Едно-три и Едно-шест докладваха накратко. Те обикаляли цяла сутрин местните мотели, барове, магазини, ресторанти и газостанции. Никой от тях не забелязал хора с отличителните белези на агентите от екипа за специални операции, описан от подполковник Джон Ръстман. Федералните агенти, които според информатора им се предполагаше, че действат в района през последните три и половина дни. Доколкото знаеха, Едно-седем щеше да докладва за същата ситуация. Нито един от войниците нямаше представа защо техният колега от екипа изведнъж не можа да се оттегли от разузнавателната си позиция.
— Главен сержант, ще бъде много по-лесно да открием тези хора, след като получим техните досиета — колебливо се обади Едно-три.
— Досиетата не бяха там, когато проверихме малко преди да дойдем — съобщи факта Уинтърсоул.
Никой не изглеждаше изненадан. Саймън Уотли беше цивилен и политик, а и неговият млад помощник лесно се плашеше. Това обясняваше всичко.
— Обаче се натъкнахме на нещо много интересно в странноприемницата „Смъртоносен огън“, където претърпяхме първия неуспех: Едно-четири си счупи китката.
Уинтърсоул се обърна към ранения войник.
— Докладвай им накратко — заповяда той.
Едно-четири, известен също за цивилни задачи като Дейвид, им докладва ситуацията с ясни, сбити и безпристрастни детайли. Описа грешката си да сграбчи жената, отговора и следващите действия на нейния приятел, собствения си провал при контраудара, коварното появяване на пантерата на жената, любезното помирение на тримата мъже и краткия престой в местната болница за рентгенова снимка и гипсиране на китката. Раняването му е сериозно, призна той, но това нямаше да намали неговата ефективност в екипа. Заповедите на главния сержант са да се снабди с револвер и засега да поеме задълженията си с Едно-три. Край на доклада.
Уинтърсоул кимна доволно, после погледна към другите членове на екипа.
— Въпроси?
Едно-пет вдигна ръка.
— Смятате ли, че приятелят може да е ченге или федерален агент?
Раненият войник дълго обмисляше отговора си.
— Предполагам, че е възможно — колебливо отвърна той, — но не вярвам в това. Ако беше такъв, вероятно щеше да измъкне значката си, вместо да чупи китката ми. Той е тренирай по бойни изкуства, няма съмнение, но на много по-високо ниво от повечето ченгета — предполагам трети или четвърти дан — и определено е в добра форма. Остави ме да си помисля, че мога да извия китката му и да го поваля, после пречупи моята с една ръка. И остана дяволски спокоен, когато се изправи пред сержанта — добави войникът многозначително. — От това, което видях, ако онази проклета пантера не беше изскочила под масата, мисля, че щяхме да си имаме проблеми.
Последното изявление на Едно-четири говореше много на другите рейнджъри.
Едно-четири, заместник-инструкторът по бойни изкуства на ударната рота от запаса, притежаваше кафяв пояс по джудо и черен пояс по карате. Черният колан, който главния сержант на ротата Уинтърсоул носеше, докато водеше упражненията по ръкопашен бой във Форт Брат, беше износен и избелял. Той никога не спомена каква степен е черният му колан и никой не смееше да го попита. Но целият екип виждаше работата на Уинтърсоул — на тепиха, на ринга и по време на бойните учения. И думите на обучения от Уинтърсоул Едно-четири „да си имаме проблеми“ само с един човек бяха, меко казано, самопризнание за провал.
— Съгласен съм с Едно-четири — категорично заяви Уинтърсоул. — Без съмнение мъжът е участвал в много сбивания.
Той не загуби контрол и по-важното, не се хвърли прибързано.
Предполагам, че е някой от печените местни момчета, най-вероятно е да има военно минало. Не трябва да изпускаме тази възможност. Смятам, че работи вечер или нощна смяна и тренира в някой от местните клубове, за да поддържа добрата си репутация.
Ние няма да повторим тази грешка — многозначително добави той.
— Нуждаехме се от този урок.
— И още нещо, главен сержант — колебливо се обади Едно-четири.
— Давай.
— Онази проклета котка се появи под масата, където седеше приятелят. Сигурен съм, че не е специалист по тая част, но сякаш се чувстваше комфортно с животното. Може би работи нещо, свързано с животните.
