купчини горе имат нещо общо с ледотрошача, който ни продаде. Също така седна мирно и внимаваше много, когато Боби ти каза, че блока на майка му е бил гръмнат, нали?
Финландецът показа зъбите си.
— Може би.
— Някой те е вписал в списъка си, Финландецо. Тези трима мъртви нинджи горе са стрували на някого сума ти пари. И когато те не се върнат, някой ще стане още по-решителен, Финландецо.
Обкръжените с червено жълти очи примигаха.
— Носеха си инструментите — каза той. — Бяха готови за очистване, но единият от тях имаше и някои други неща. Неща за разпитване. — Изцапаните му с никотин пръсти, почти с цвета на крила на хлебарка, се вдигнаха и започнаха бавно да масажират късичката му горна устна. — Получих го от Уигън Лъдгейт. Скандала.
— Не ми е известен — каза Лукас.
— Изкукал дребен смотаняк. Едно време беше жокей.
Така бяха нещата, започна Финландецът, и за Боби това беше безкрайно поглъщащо, по-интересно дори от това да слуша Бийвър и Лукас. Уигън Лъдгейт беше изкарал пет години като топ-жокей, което е бая нещо за киберпространствен каубой. Пет години докарват жокея или до богатство, или до малоумие, или пък до това да финансира цяла конюшня млади хакери и да държи само финансовата страна. Скандала, качвайки се на върха на младежката енергия и славата, беше направил продължителна екскурзия из по- рядко населените сектори от мрежата, представляващи географските области, наричани някога Третия Свят.
Силиконът не се износва; микрочиповете са на практика безсмъртни. Скандала беше отбелязал това. Като всяко друго дете на своето време, той знаеше, че силиконът остарява морално, което е по-лошо от това да се износва; този факт беше мрачна и неизбежна константа за Скандала, нещо като смъртта или данъците, и на практика това оборудването му да бъде винаги на върха го занимаваше много повече, отколкото смъртта (беше на двайсет и две), или данъците (не декларираше доходите си, въпреки че плащаше на сингапурска пералня за пари годишен процент, приблизително равен на подоходния данък, който би трябвало да плати, ако ги декларираше). Скандала се беше досетил, че всичкият този остарял силикон трябва да отива някъде. И това някъде беше, както научи той, по най-бедните места, където индустриалната база тепърва се развиваше. Нации толкова изостанали, че още вземаха на сериозно концепцията за нация. Скандала се беше проврял през няколко такива застояли езерца и се беше почувствал като акула, плаваща в басейн, пълен с хайвер. Не че някое от тези мънички вкусни яйчица засищаше много, но можеше просто да си отвориш широко устата и да лапаш, и това беше лесно и се събираше доста. Скандала обработва африканците една седмица, докарвайки между другото падането на поне три правителства и причинявайки неописуеми човешки страдания. На края на седмицата, обрал каймака от няколко милиона смешно мънички банкови сметки, той се пенсионира. И с измъкването му се намъкнаха пълчища скакалци; и други хора се бяха сетили за африканската идея.
Скандала се излежава две години на брега в Кан, гълтайки само най-скъпите специално проектирани дроги, и включвайки от време на време мъничко телевизорче Хосака, за да гледа подутите тела на умрели африканци със странно и любопитно невинно внимание. В един момент, никой не можеше да каже точно къде, кога или защо, започна да се забелязва, че Скандала е превъртял. И по-точно, каза Финландецът, Скандала беше решил, че Бог живее в киберпространството, или че киберпространството е Бог, или някакво негово ново въплъщение. Теологичните изследвания на Скандала много често претърпяваха големи промени в парадигмата, истински преобразявания на вярата. Финландецът имаше някои лични наблюдения върху това какво представляваше Скандала през тези дни; след приемането на своята нова, самотна вяра, Уигън Лъдгейт се беше върнал в Агломерата, и беше предприел епично, макар и донякъде хаотично изследователско пътешествие в кибернетиката. Като бивш пултов жокей той знаеше къде да търси, за да намери най-доброто от това, което Финландецът наричаше хард и софт. И доколкото все още беше богат, Финландеца го беше снабдил с най-доброто и от двете. Скандала беше обяснил на Финландеца, че техниката му на митологично изследване включва проектиране на съзнанието в празни, неструктурирани сектори на мрежата и чакане. В интерес на истината, каза Финландецът, човекът не казваше, че наистина е срещал Бога, въпреки че твърдеше, че на няколко пъти е усещал присъствието Му, движейки се из мрежата. Скоро Скандала беше останал без пари. Духовното му търсене беше отчуждило малкото останали му бизнес-връзки отпреди африканските му дни, и той беше поел към дъното, без да остави никаква следа на повърхността.
— След това обаче един ден отново цъфна, — продължи Финландецът, — откачен като плъх в кенеф. И без това си беше един ситен бледен боклук, а сега и носеше цял куп африкански работи, огърлици и кокали и разни от сорта. — Боби престана да слуша разказа на Финландеца доста дълго време, за да се чуди как някой, който изглежда като Финландеца, може да нарече някого ситен бледен боклук, след това погледна към Лукас, чието лице беше убийствено мрачно. Чак тогава се сети, че Лукас може би приема това за Африка един вид на лична основа. Финландеца обаче продължаваше с разказа си.
— Имаше маса стока за продаване. Декове, периферия, софтуер. Бяха на около две години, но си бяха връх отвсякъде, така че му платих доста. Забелязах, че има имплантиран куплунг, и ходи с едно сребристо микрософтче включено зад ухото. Какво е софтчето? Празно е, вика. Седи точно където си ти сега, хлапе, и ми разправя: то е празно и е гласът на Бога, и аз живея завинаги в белия Му шум, или някакви подобни лайна. Господи, викам си, Скандала е мръднал яката, и брои парите, дето му дадох, сигурно за пети път. Скандал, викам, времето е пари, ама би ли ми казал какво смяташ да правиш сега? Бях любопитен, познавах го по бизнес линия от години. Финландецо, вика той, трябва да се качвам по гравитационната шахта, Бог е там горе. Имам предвид, вика, Той е навсякъде, но тук долу има твърде много смущения, и те скриват лицето Му. Точно така, рекох, прав си. Показах му вратата и това ми ти. Повече не го видях.
Боби премига, изчака и се размърда на твърдата седалка на сгъваемия стол.
— Освен че след около година се пръква един тип, орбиталник, слязъл долу в отпуска, и носи нелош софтуер за продан. Не чак велик, но интересен. От Скандала е, казва. Добре де, може Скандала да е бръмнал, и да е далеч извън играта, но все още може би надушва добрата стока. И го купих. Беше преди нещо към десет години. И горе-долу по веднъж годишно по някой домъква по нещо. „Скандала ми рече, че трябва да ти предложа това“. И обикновено го купувам. Никога не е супер, но е окей. И винаги го носят различни хора.
— Само това ли беше, Финландецо, само софтуер? — запита Лукас.
— Да, основно, като изключиш тия странни скулптури ли са, какви са. Бях ги забравил. Предполагам, че Скандала ги прави. Първия път, когато някой донесе такава, купих софтуера му, след това го попитах какво, по дяволите, е това? Скандала рече, че може да се заинтересуваш, казва онзи. Кажи му, че е мръднал, викам аз. Онзи се разсмя. Добре, вика, задръж я, няма да си я нося обратно горе. Щуротията беше нещо с размерите на кибердек, просто купчина боклуци, натъпкани в кутия… Заврях я аз зад една каса от кока-кола, пълна с отпадъчно желязо, и я забравих, само че старият Смит — той ми беше колега по онова време, бачкаше главно с изкуство и колекционери — я видя и я поиска. Сключихме, значи, една дребна сделка. Дойдат ли още такива, Финландецо, вика, купувай. Горе в града разни гъзари търсят такива работи. Така че когато следващият път пристигна човек от Скандала, купих и скулптурата му, и я продадох на Смит. Никоя обаче не струваше кой знае колко… — Финландеца сви рамене. — Допреди месец. Дойде някакъв хлапак с това, дето го купихте. Беше от Скандала. Виж, вика той, това е биософт, трошач. Скандала казва, че струва доста. Сканирах го — окей. Реших, че изглежда интересно, разбираш? Твоят партньор Бийвър също го намери интересно. Купих го, Бийвър го купи от мен. Край на разказа. — Финландеца измъкна цигара, тя се оказа пречупена и сгъната надве.
— По дяволите. — Той изрови избледнял пакет книжки за цигари от същия джоб, измъкна едно от тънките розови листчета и го нави стегнато около пречупената цигара, нещо като шина. Когато лизна лепилото, Боби забеляза силно заострен сиво-розов език.
— И къде, Финландецо, се намира в момента г-н Скандала? — запита Лукас. Палците му бяха под брадата, и едрите му пръсти образуваха стълбичка пред лицето му.
— Нямам капка помен от представа, Лукас. Живее някъде на орбита. И то нелошо, ако парите, които получава от мен, означават нещо за него. Знаеш, чувал съм, че там горе има места, където нямаш нужда от
