29. Срещата на Яншан
След усамотяването, продължило сто дни, Яншан срещнал своя Учител Куйшан. „Не съм те виждал тук цяло лято, — казал Кушшан, — къде беше?“ „Обработвах участък земя. — казал Яншан. — и получих кошница просо“. „Не си си изгубил времето напразно“. — отбелязал Куйшан. „А ти какво прави през лятото?“ — попитал на свои ред Яншан. Старият монах отговорил: „Аз ядох веднъж на ден, по обед, и спах по няколко часа след полунощ“. „Значи и ти не си си изгубил времето напразно“. — казал Яншан и си прехапал езика. „Трябва да имаш чувство за собствено достойнство“. — отбелязал Куйшан.
В манастира на Куйшан имало хиляда и петстотин монаха, по-голямата част от които медитирала в дзен-до, докато останалите били заети в кухнята или работели на полето. Всеки давал своя принос за прославата на Буда-Дхарма. Яншан дал своя принос като обработил участък земя, за да отгледа кошница просо, а Куйшан живял като идеален монах. Никой от семейството Дзен не си изгубил времето напразно. От гледната точка на обикновения човек това била среща между ученика и Майстора, при която всеки оценявал другия, но според Дзен ученикът все още показвал следи от своите постижения. Той се бил застоял в сянката на успехите и несполуките. Той разбрал грешката си още преди да свърши да говори, но Учителят му го смъмрил за всичко, което си е мислел.
30. Сънят на Тайдзун
Една нощ императорът Тайдзун сънувал божество, което го посъветвало да пробуди в себе си стремеж към Висшето Просветление. На сутринта Негово Величество попитал своя официален свещеник: „Как да пробудя в себе си стремеж към Висшето Просветление?“ Свещеникът не казал нито дума.
Негово Величество още е спало, когато се е обърнало към свещеника с въпроса си. Слугите е трябвало да приготвят леген, белоснежни одежди и ледена вода, за да измият лицето му. Официалният свещеник е трябвало да бъде уволнен от поста си, защото е изпуснал момента да асистира на императора в момента на пробуждането му от сън. Когато му бил зададен въпрос, той не проронил нито дума, пренебрегвайки дълга си, и не бил способен на нищо.
Императорът явно е искал да постигне това, което е сънувал. Свещеникът е знаел, че е безпредметно да се отговаря докато императорът не знае нищо друго освен действителността, но мълчанието му било достатъчно красноречиво за да проникне в сърцето на спящия.
Ако аз бях свещеника, щях да кажа: „Ваше Величество, трябвало е да зададете въпроса си на божеството, което ви се е присънило“.
Съмнявам се, че моят Учител е познавал божеството, за което говори императорът. Дори да е така, неговият съвет щеше да бъде твърде закъснял.
Какво се подразбира под „Окончателно Просветление“? Откъде човек знае, че се стреми към Висшето Просветление. Когато Буда постигнал реализация, той се отнасял с дълбоко състрадание към всички живи същества, желаейки тяхното добруване и освобождение. Буда е олицетворявал първичната природа на Великото Просветление. Четирикратния обет пробужда и проверява стремежа (Просветлението).
31. Куйшан вика двама длъжностни монаси
Майстор Куйшан наредил да извикат ковчежника, но когато той дошъл, Куйшан казал: „Извиках ковчежника, а не тебе.“ Ковчежникът не могъл да каже и дума. След това Майсторът наредил за извикат старшия монах, но когато той дошъл, Куйшан казал: „Аз наредих да извикат старшия монах, а не тебе“. Старшият монах не могъл да каже и дума.
Манастирът трябва да има няколко длъжностни лица. Ковчежникът трябва да се грижи за паричните средства, а старшият монах — да наблюдава останалите монаси в дзен-до. Новопостъпилите остават да медитират в дзен-до, а останалите отговарят за различни задължения в манастира. Въпреки че монасите от тази история се гордели с положението си, те все пак искали да получат индивидуални наставления, когато дошли при Учителя си. Куйшан видял тази двойственост и ги смъмрил.
32. Фенян наказва небето
