Едни монах попитал Фенян: „Ако на десет хиляди мили от тук на небето няма и признак за облаче, какво бихте казали за това?“ „Бих ударил небето с тоягата си“. — отговорил Фенян. „Но в какво е виновно небето“ — попитал отново монахът. „В това, че нямаме дъжд, когато трябва да го имаме и времето е лото, когато трябва да бъде хубаво“, — отговорил Фънян.
Ньоген:
Майсторът по Дзен биел всички с голямата си тояга: дори Буда и патриарсите не могли да избегнат този дзенски удар. Неговата тояга е ръчката, с помощта на която той може да разтърсва цялата Вселена. Ако в съвършената мрежа на Вселената възникнат проблеми. Фенян с помощта на своята тояга ще поправи нещата както си му е реда. Монахът — той е само мечтател, който се надява да живее в безкрайно блаженство докато се кланя на изрисувания, куклообразен Буда. Първият отговор на Фенян всъщност е бил едно предупреждение за монаха, но когато той видял, че монахът не го е разбрал, той опростил отговора си до такава степен, че би го разбрало дори едно малко дете.
33. Юшан решава проблема на един монах
Една сутрин след беседа с монаси до Юшан се приближил един монах и му казал: „Имам един проблем. Дали ти не можеш да го решиш?“ „Ще го реша по време на следващата беседа“. — отговорил Юшан. Вечерта, когато всички монаси се събрали в залата, Юшан казал на висок глас: „Нека веднага дойде при мен монахът, които тази сутрин ми каза, че има проблем“. Щом монахът минал отпред и застанал пред събралите се. Майсторът станал прав и грубо казал: „Погледнете, монаси, това момче тук има проблем“. След това той блъснал монаха настрани и се прибрал в стаята си, без да проведе вечерната лекция.
Защо, мой скъпи братко, та ти имаш толкова съкровища за медитиране? Как може да се медитира истински без проблем? Не искай помощ нито от Майстора, нито от някой друг. Майсторът реши проблема ти тази сутрин, но ти не го разбра. Вечерта той провежда изпълнена с драматизъм беседа, влагайки в нея цялата си душа.
Каква великолепна беседа! Интересно, колко от присъстващите монаси са я разбрали?
Преди няколко години един японски свещеник ме посети в това дзен-до. „Какво е Дзен?“ — ме попита той. Аз сложих пръст до устните си и прошепнах: „Тук четем книги в тишина“. Когато отидохме в кухнята не му дадох възможност да зададе въпрос и казах: „Готвим в мълчание и ядем без да приказваме“. Когато му отварях вратата и му стисках ръката, той, задъхвайки се, попита: „Какво е все пак Дзен?“ — и излезе.
34. Сюфън Вижда своята природа на Буда
Един монах казал на Сюфън: „Разбирам, че човек стигнал до стадия на Шравака, вижда природата си на Буда както вижда луната през нощта, а човек, стигнал до Бодхисатва вижда природата си на Буда както вижда слънцето през деня. Кажи ми как ти виждаш природата си на Буда?“ Вместо да отговори, Сюфън ударил три пъти с тоягата си монаха. Монахът отишъл при друг Учител, Ентоу, и го попитал за същото. Ентоу три пъти ударил монаха.
Ако човек изучава будизма с цел да освободи страдащите, той смята, че всички страдания са резултат от собствената му алчност, гняв и невежество. И когато той се постарае да избегне тези три отрови и пречисти сърцето си, ще може да види природата си на Буда прекрасна и отдалечена, като млада луна, но губи голяма част от времето си само за да види поне това. Той е в стадия на Шравака.
Друг човек изучава будизма с цел спасението на всички живи същества. Той разбира истинската природа на човека и вижда същността на
Първата част от мислите на монаха беше правилна, но ако той наистина ги разбираше, трябвало е сам да знае отговора, а не да пита Сюфън за неговата същност на Буда. Сюфън се опитал с тоягата да върне монаха от света на бляновете, но последния се обърнал със своята фантазия към Ентоу, за което получил същото наказание. Бих могъл дори да си представя неговото глупаво сънливо лице.
35. Поемата на Лиси
Лиси, който прекарал тридесет години в планината Цуху, написал поемата:
Както птицата лети свободно в небето без да оставя следи във въздуха, така и дзенския монах трябва да живее без да оставя впечатления за миналото си. Буда е казал: „И защото той остава неизменен и пребивава в света сам със себе си, хората почитат монаха. И затова той трябва да избягва всяка неразбория. Защото в противен случай както самотното дърво в пустинята, върху което се събират всички птици и маймуни, монахът ще бъде обременен със своите приятели и почитатели“. Лао Дзъ е казал: „За да избегне крайностите, мъдрецът се справя с работата си като не прави нищо и изразява наставленията си като мълчи. Той кара нещата да стават без да иска собственост, без да действа, без да очаква награда, — затова неговата сила никога не ще бъде застрашена“. Майсторът от нашата история е искал да живее точно по такъв начин. Този, който изпълнява велика работа, безспорно остава неизвестен за съвременниците си. Монахът тридесет години живее в планината, храни се с най-обикновена храна и изкачва върховете. Неговият живот е безупречен: той е доволен, неговият ежедневен живот съответства на будисткото учение. Защо да го е грижа за признаването му от неговите съвременници.
