36. Къде се срещат хората след смъртта
Тао У отишъл да види болния си събрат — монаха Юнен. „Къде ще мога да те видя отново, тук ще остане само твоят труп?“ — попитал посетителят. „Ще те срещна там, където нищо не се ражда и нищо не умира“. — отговорил болният монах. Тао У не се задоволил с отговора и казал: „Това, което искаше да кажеш е, че няма такова място, където нищо не се ражда и нищо не умира, и че ние вече нямаме нужда да се срещаме“.
И Тао У и Юнен са получили Дхарма от Учителя Юшан и по-късно самите те са станали известни Учители. Тази история е от тяхната младост, поне от младите им години в Дзен. Тао У не е трябвало да безпокои (болния) си събрат с такъв въпрос. Всички ние постоянно се приближаваме към смъртта в този свят на непостоянството: здравите хора, също като болните, умират ежедневно.
Колко неуместно! Защо не остави болния монах сам, за да му даде възможност да размисли спокойно? Понеже след смъртта душата напуска тялото, а посетителят няма да се задоволи със студения труп, той ще трябва да търси топлата ръка на друг жив монах за да я стисне.
Отговорът на болния монах не бил лош, но звучи малко като постулат. Ако аз бях на негово място, щях да отговоря: „Не се притеснявай, братко, аз ще медитирам с теб докато си жив“. Поправката, която направил Тао У в отговора на монаха е чиста софистика и нищо повече. Юнен е трябвало да му се надсмее и да му пожелае лека нощ.
Тао У губи всичко, докато Юнен само печели. Последният казал: „Аз ще те срещна“. А първият казал: „Не трябва да се виждаме вече“. Те не трябва да се виждат вече следователно ще се срещнат. Те ще се срещнат, защото нямат вече нужда да се виждат.
37. Святостта на Сюфън
Един монах попитал Сюфън: „Как може да се постигне святост?“ Сюфън отговорил: „Дори най-невинния младенец не би могъл да го направи“. „Ако той забрави себе си. — отново попитал монахът. — ще може ли да постигне святост?“ „Той ще може да направи това само когато тя го засегне“, — отговорил Сюфън. „Тогава какво става с него?“ — продължавал монахът. „Пчелата никога не се завръща в изоставения кошер“, — бил отговорът.
Има едни коан, който илюстрира тази история. Един ученик попитал Учителя си: „Какво е Дзен?“ „Цин“, — отговорил Учителят. „Цин“ е китайска дума, която означава „баща“, „майка“ и „познат“. Като прилагателно означава „нещо много добре познато или известно“, а като глагол — „обичам“, „виждам постоянно“, „познавам добре“, „разбирам из основи“. Монахът от тази история се стреми да постигне святост както суфи се стреми към своята любима. Отношението на монаха е доста наивно, но той трябва да излезе от своята кула, направена от слонова кост. Суфи може да чувства любимата си, а истинският будист се стреми към святост. Сюфън демонстрирал своя Дзен, казвайки: „Пчелата никога на се завръща в изоставения кошер“. Както слънчевото съзвездие прекосява небето, така и съзнанието на дзенския монах вечно се продължава, без да се присъединява към нещо.
Психологията изучава психичните явления, гносеологията обсъжда теорията на познанието, но те са само сенки на разума, а не самият разум. Когато човек сам открие разума, неговите търсения приключват. Тогава той може да постигне святост без каквато и да било привързаност, забравяйки срокове и дори своето себеотдаване за да стане „пчела в нов кошер“. Неговият живот е Дзен или
38. Напускане и връщане
Един монах попитал своя Майстор: „Какво мислиш за монаха, който напуска манастира и никога не се връща?“ Учителят казал: „Той е неблагодарно магаре“. Ученикът попитал пак: „Какво мислиш за монаха, които напуска манастира, но след време се връща?“ Учителят казал: „Той помни доброто“.
Когато един монах идва в манастир, той полага клетва, че ще остане в манастира докато не постигне реализация. Ако той си тръгне, това явно ще означава, че е постигнал това, което е искал: в този случай няма смисъл, да се връща. Дзен обаче няма випускници. Ако един дзен-монах мисли, че е постигнал нещо, той ще изгуби своя Дзен и тогава пребиваването му в манастира ще е необходимо.
След като е прекарал дълги години в един манастир, монахът може да си тръгне, ако е бил поканен да учи в друг манастир, но обикновено в края на краищата той се завръща в старото гнездо. Младите монаси, които не издържали строгостта на Учителя по Дзен, напускали манастира. Те са неблагодарни магарета, защото никога не се връщат при своя Учител. Ако някой в манастира получи Дхарма, Майсторът става негов баща, а манастирът — негов дом. Как би могъл той да забрави обкръжението, което е вдъхновявало неговата реализация? Той винаги помни Доброто и при първа възможност се връща в своя дом.
Ако ме бяха попитали: „Какво мислиш за монаха, който напуска манастира и никога не се връща?“ — бих отговорил: „Той е глупак“. А на въпроса: „Какво мислиш за монаха, който си тръгва, за да се върне?“ — бих отговорил: „Той е бягаща лисица“.
