Този монах бил обладан от идеята за сравнение, защото посещавал манастир след манастир. Шишуан прочел това върху лицето му и се опитал да го поправи, но монахът се объркал и си замълчал. Това мълчание нямало нищо общо с Дзен. Когато той се върнал в първия манастир, добросърдечният Майстор не му се накарал, а се опитал да му посочи без сравнение тъждеството. Човешкият стремеж е причина за страданието, а то предизвиква стремежа към нещо друго, така човек никога не може да избегне самсара, притеснението, суетата на живота. Нирвана погасява страданието, разрушавайки стремежа. Двамата Майстори изразили невъзмутимо спокойствие. Винаги трябва да бъдем внимателни с човека, който е обладан от идеята за сравнение и посещава сбирка след сбирка. В това няма полза за никого.
43. Крайната истина на Дзен
Един монах попитал Суаншъ: „Когато старите Майстори проповядвали Дхарма без думи или с чукче, или с ветрило срещу насекомите, изразявали ли са крайната истина на Дзен?“ Суаншъ отговорил: „Не“. „Тогава. — продължавал монахът. — какво са показвали?“ Суаншъ вдигнал ветрилото си срещу насекоми. Монахът попитал: „Какво е крайната истина на Дзен?“ „Почакай докато достигнеш реализацията“. — отговорил Суаншъ.
Монахът, както и много други хора, вярвал на своите лични предубеждения, като на единствено възможни решения. Суаншъ се опитал да поправи тази идея, когато казал: „Не“. Монахът обаче не могъл да се освободи от конкретната идея дори след очевидните доказателства (обяснения). Когато попитал за крайната истина на Дзен, приличал на човек, който стои пред портата на града и пита къде се намира този град. Тогава Суаншъ се отказал от опита да обясни каквото и да било на монаха и казал: „Почакай докато не постигнеш реализация“.
Ако аз бях Суаншъ, бих хвърлил ветрилото, вместо да произнасям тази вяла реч.
Думите на моя Учител, може би са били добри, за да помогнат на Суаншъ, но жалко, че е трябвало използва месарски нож, за да разреже едно пиле.
44. Нанхуан отхвърля както монаха, така и обикновения
Един монах дошъл при Нанхуан, застанал пред него и скръстил ръце на гърдите си. Нанхуан казал: „Ти си прекалено мирянин“. Тогава монахът събрал длани. „Ти си прекалено монах“. — казал Нанхуан. Монахът не казал нищо. Когато друг Учител чул за това, той казал на своите монаси: „Ако аз бях на мястото на монаха, щях да пусна ръцете си и да си тръгна“.
Когато монахът дошъл за сандзен, той възнамерявал да изрази свободата си, като не се придържа към правилата, които трябва да се спазват, когато влизаш в дзен-до или излизаш, но първите думи на Нанхуан така го стреснали, че той променил отношението си. Къде тогава останала неговата свобода? Светът е пълен с хора, които са нещо „прекалено“ и хора, които смятат, че религиозните вярвания ще им дадат свобода. Той е свободен и преминава почти незабелязан, защото към нищо не се привързва. Правилата и законите никога не го вълнуват. Той може да се покори или да си тръгне — това няма значение.
Ако бях Нанхуан, щях да кажа на монаха: „Ти си прекалено глупав“. А на майстора, който казал на монаха да пусне ръцете си бих казал: „Ти си твърде безумен“.
Действителното Освобождение не съдържа в себе си нищо, което да може да се усети, измени: нито цвят, който може да се види, нито звук, който може да се чуе.
Свободният човек няма нищо в ръцете си. Той никога нищо не планира, а реализира в съответствие с действията на другите. Нанхуан бил способен Учител. Той отпуснат примката на въжето на монаха.
Силас Хабърд веднъж казал: „Колкото повече остарявам, толкова опростявам моята наука и религия. Книгите означават по-малко за мен, молитвите означават по-малко за мен, лекарствата означават по-малко за мен, но мирът, приятелството, любовта и живота, изпълнен със смисъл означават повече за мен, определено повече“.
Тук виждаме един добър американец, който е изучил Дзен (както и трябваше да се очаква) на преклонна възраст. Но защо трябва да се чака докато остарее?
Много хора не знаят как да се освободят от науката и религията. Колкото повече се занимават с наука, толкова повече създават разрушаваща сила. Тяхната религия е твърде тежка дреха за разходка при лек пролетен ветрец. Книгите за тях са бреме, а молитвите — красиви извинения (оправдания). Те поглъщат лекарства, но не намаляват болестта си физически или психически. Ако наистина искат мир, приятелство, любов и истински живот, пълно отдаване, те е трябвало да се освободят от всичко фалшиво и илюзорно, за да осъзнаят духа на свободата.
45. Юти пита Буда
Юти, министър председател, попитал Майстор Таотун: „Кой е буда?“ Майсторът произнесъл с ясен глас: „Ваше Величество!“ „Да“, — наивно отговорил премиерът. Тогава Майсторът попитал: „Какво още търсите?“
Юти колекционирал отговори на Учители по Дзен, които посещавал, като им задавал този въпрос, както другите хора колекционират монети или марки. Той имал добри знания по Дзен, за да може да оцени някои от отговорите, но не бил готов за такъв отговор. Изненадата му била толкова голяма, че той дори забравил защо посрещнал така Майстора. Неговото „да“ било просто и естествено, като отговора на дете на зова на майката.
Негово Величество сигурно си е ударил някъде главата, но не съм сигурен дали това е бил истински Буда.
