Генро дава свобода на монаха да идва и да си отива когато пожелае. Никой от Майсторите не трябва да задължава своите монаси да остават в манастира, но монахът, който напуска Учителя си и отива при друг, е глупак, защото така си позволява грубо и несправедливо да накаже както своя Учител, така и себе си.
В този дзен-до аз никога не се съобразявам с този, който идва или си отива. Честият посетител може да мисли, че неговото място е тук. Неговата мисъл е вярна, но ако той престане да идва, аз не го изпускам. Пришълецът, който идва в този скромен дом, може да остане с впечатление, че тук се извършва нещо странно и той няма да дойде повече. Аз уважавам неговото мнение, но той не може да си тръгне от мен, защото съм положил клетва да спасявам всички живи същества, включително и него. Ако някой ме пита: „Какво мислиш за човека, който престава да идва тук?“ — аз отговарям: „Мога да го срещна на улицата“. А на въпроса за човека, който се връща в този дом, ще отговоря: „Как си? Радвам се да те видя!“
39. Трите повиквания
Хункьо Ши, учител на императора, повикал слугата си: „Инхън!“ Инхън отговорил: „Да“. Хункьо Ши, за да провери своя ученик, повторил: „Инхън!“ Инхън отговорил: „Да“. Тогава Хункьо Ши го повикал трети път: „Инхън!“ Инхън отговорил: „Да“. „Трябва да те накажа за тази работа. — казал Хункьо Ши. — но всъщност ти трябва да накажеш мен“.
Хункьо Ши прекарал четиридесет години в планината, уединявайки се там, но накрая бил открит от императора, който го накарал да стане учител на коронованата особа. По времето на този история Хункьо Ши бил вече на повече от сто години, а ученикът му Инхън, добре обучен дзенски монах, бил млад и можел да получи светлината на Дхарма от своя Учител. Когато Учителят го повикал: „Инхън!“ и Инхън отговорил: „Да“ — диалогът приключил. Хункьо Ши бил стар човек и искал да се убеди в разбирането на своя ученик. Инхън разбрал намеренията му и търпеливо му отговорил. Той очаквал забележките на Учителя си и бил щастлив да ги чуе. Каква прекрасна картина на разбиране и хармония!
Старият Майстор бил много добросърдечен, а младият ученик всеотдайно му служел. За какво са нужни наказания? Ами защото човешките постъпки са доста неопределени. Ако човек иска да живее свободно, той не трябва да възприема какъвто и да било начин на живот.
Когато Учителят по Дзен вика ученика си, той смята да почука на вътрешната врата на природата на Буда. Ако Учителят иска ученикът да направи нещо обичайно, не бива да го вика втори път. В Дзен нито Учителят, нито ученикът не трябва да губят време, материал, думи, мисли или енергия.
40. Пресъхналият ручей
Един монах попитал Сюфън: „Когато стария ручей на Дзен пресъхне и в него не остане и капка вода, какво ще мога да видя там?“ Сюфън отговорил: „Има бездънна вода, която ти не можеш да видиш“. Монахът попитал пак: „Как човек може да пие от тази вода?“ Сюфън отговорил: „Той трябва да го прави без помощта на устата“. По-късно монахът отишъл при Чаочоу и му преразказал диалога. Чаочоу казал: „Ако водата не може да се пие с уста, тя не може да се пие и през носа“. Тогава монахът повторил първия си въпрос: „Когато старият ручей на Дзен пресъхне и в него не остане и капка вода, какво ще мога да видя там?“ Чаочоу отговорил: „Водата ще стане горчива като хинин“. „Какво ще стане с този, който пие от тази вода?“ — попитал монахът. „Той ще се прости с живота си“. — бил отговорът.
Когато Сюфън научил за диалога, той изразил благодарност на Чаочоу, казвайки: „Чаочоу е жив Буда. За в бъдеще няма да отговарям на въпроси“. Оттогава той изпращал новодошлите при Чаочоу.
Докато остава дори слаба светлинка от Дзен, ручеят не ще пресъхне. Всеки, който идва тук, донася със себе си своя вкус, за да го влее в потока. Когато Чаочоу говори за загубата на живота, той има предвид, че човек ще изгуби себе си и ще потъне в Нирвана. Човек, който иска да стане мъдър, трябва да мине през много трудности и дори да утоли жаждата си с горчилка. И ако не ви е грижа за тези препятствия, аз ви казвам: „Идете при него“.
41. Трипитаката на Туншан
Тупшан, Майстор по Дзен, казал: „Трипитака — пълното събрание на будистки писания — може да се изрази с едно ей такова писмо“. Паюн, другият Майстор, илюстрирал думите на Туншан със следното стихотворение:
Трипитака — на санскрит „Трите кошници“ — съдържа Сутра-питака, или свещените писания. Виная- питака, правила и закони на братството. Абхидхарма-питака, коментари към ученията. По времето на този коан имало 5048 тома, включващи пълния текст, който, както казва Туншан, може да се изрази с едно писмо. Какво писмо с това? Не трябва да се обръща внимание на стихотворението на Паюн. Ако той го е приемал като сатира, това е било лоша шега.
42. Южната планина
Шишуан живеел в Южната планина, а Куанхи — в Северната. Веднъж един монах от Северната планина дошъл в Южната при Шишуан. Майсторът му казал: „Моят южен манастир не е по-високо в сравнение с манастира на север“. Монахът не знаел какво да каже и си замълчал. Когато монахът се върнал при Куанхи и му разказал за разговора си с Шишуан, Куанхи отбелязал: „Трябваше да му кажеш, че аз съм готов да вляза в Нирвана почти всеки ден“.
