Един китаец харесал много гозбата от бамбукови филизи и стопанинът му обяснил как се приготвя. Като се прибрал в къщи, той отрязал парче от вече порасналия бамбук и в продължение на няколко часа се опитвал да го приготви.
В Китай и Япония хората обикновено носят монетите си, нанизани през центъра им върху връв. Веднъж един глупак хванал края на въжето след като монетите вече се изхлузили от него. Много хора се хващат за края на празно въже, надявайки се, че така държат в ръцете си истинско съкровище.
46. Идеограмата, означаваща „разум“
Един стар монах нарисувал китайската идеограма „разум“ на вратата, прозореца и стената на малката си къща. Фаен сметнал това за неправилно и го поправил с думите: „Вратата трябва да има означение за врата, а прозорецът и стената също трябва да имат свое обозначение“. Суанху казал: „Вратата няма нужда от означаване, както нямат нужда от означаване и прозорецът, и стената“.
Старият монах разглеждал вратата, прозореца и стената като проява на разума. Той приличал на Хегел, който виждал света като голям мисловен процес, с тази разлика, че Хегел бил потопен в теорията, а монахът се бил освободил от нея. Докато абсолютния идеализъм на Хегел се прикрепя към нещо, за да го оформи като действителност, монахът е излязъл извън границите на мисъл, имена и названия и решил да живее в къща, в която вратата, прозорецът и стената не са нищо друго освен разум.
Фаен отчасти е подкрепил монаха, но го е изразил по-различно от него. Той е трябвало да му каже: „Аз съм доволен от врата, прозореца и стената. Защо си закачил върху тях етикета на разума?“
Суанху разбирал, че нещата проявяват себе си и без име.
Аз бих написал „прозорец“ на вратата, „стена“ на прозореца, „врата“ на стената.
47. (Коан 47 липсва)
48. Будизмът на Тячуан
Веднъж Тячуан попитал един от учениците на Паофу, които гостувал: „Как вашият Учител ви учи на будизъм?“ „Нашият Учител. — отговорил монахът. — ни казва да си затворим очите, за да не видим нещо лошо, да си запушиш ушите, за да не чуем нещо лошо, да спрем мисловната си дейност, за да не формулираме лъжливи идеи“. Тячуан казал: „Аз не те карам да си затваряш очите, защото нищо няма да видиш, не те карам да си запушиш ушите, защото нищо няма да чуеш, не те карам да спреш мисловната си дейност, защото не ще можеш изобщо да формулираш някаква идея“.
Този монах е бил много млад и новак в Дзен. Умът му непрекъснато се обръщал към лоши неща и се е привързвал към безполезните. Неговият Учител му изнесъл урок от азовете на Дзен, но понеже такъв род наставления се дават индивидуално, монахът е трябвало да каже: „Моят Учител ми казва…“ Указанията на Тячуан безспорно са трудни за този младеж.
Ако не сте привързани към нещата, които можете да видите, те просто ще хвърлят сянка на очите ви и ще отминат без да оставят следа върху огледалото на разума.
Ако не обръщате особено внимание на това, което можете да чуете, нито звук не ще се задържи във вас.
Можете да си мислите: „Това е вярно, онова — погрешно“, — но не сте в състояние да пренесете неизменна картината от миналото в бъдещето, и днес тя е вече друга (в сравнение с вчерашната).
Не ви карам да си затваряте очите. Само ми кажете какво са вашите очи? Не ви карам да си запушвате ушите, само ми кажете какво са вашите уши? Не ви карам да спирате мисловната си дейност. Кажете ми само какво е вашата мисловна дейност?
Някои от вас не си затварят очите по време на медитация. Защо не чувате беззвучните звуци? Защо не формирате мисъл, лишена от форма?
Безсмислено е да гледате докато не създадете свой образ, безсмислено е да чувате докато не можете да фиксирате чутото. Не съществува мисловна форма докато не я построите само.
49. Белият лист хартия на Дзюаншъ
Дзюаншъ изпратил един монах при своя стар Учител, за да го поздрави от негово име. Дзяофън събрал монасите си и в тяхно присъствие разпечатал посланието на Дзюаншъ. В плика нямало нищо друго освен три бели листа хартия. Дзяофън ги показал на монасите с думите: „Разбирате ли?“ Никой не отговорил и Дзяофън продължил: „Моят син-нехранимайко ми пише точно това, за което предполагах“. Когато посланикът се върнал при Дзюаншъ, той му разказал какво се случило в манастира на Дзяофън. „Старецът е изкуфял“. — казал Дзюаншъ.
Дзюаншъ бил неграмотен рибар преди да стане монах и да започне да постига Дзен под ръководството на Дзяофън. По времето, за което става въпрос, той вече е бил доста известен Учител и Дзяофън, горд с ученика си, показал писмото на монасите. Монасите, очаквайки да видят красиво изписани равни редове, били така изненадани, че не могли нищо да кажат, когато Дзяофън ги попитал дали са го разбрали.
Като Майстор Дзяофън похвалил твърде много своя бивш ученик.
Дзен е като светкавица. Човешкото око не може да го проследи. В мига, когато Учителят им показал белите листа, дневните им занимания приключили. Те е трябвало да му кажат довиждане и да отидат в залата за медитация без да дават възможност на Учителя си да се похвали с ученика си нехранимайко.
Монахът, изпратен от Дзюаншъ, бил глупак. Вместо да донесе отговора, когато се върнал, той описал сцената, станала в манастира. За да спаси репутацията на семейството, Дзюаншъ бил принуден да каже: „Старецът е изкуфял“.
Така всички мисли били изтрити, включително спомена за белия лист хартия.
Днес хората използват радиото и телевизията, за да изпращат съобщения до другия край на Земята, но когато, нямат Дзен те използват пропагандата с егоистични цели, разпространявайки ненавист и страх, и човечеството не знае покой ни денем, ни нощем.
Дали човекът е все още синът-нехранимайко на Небесата? Изпада ли в слабоумието на древните цивилизации? Не, той просто е взел голяма доза приспивателно и сега го измъчват кошмарни сънища.
