него няма да поиска да види“. „Ти, разбира се си добър ученик. Твоят учител може да се гордее с теб“. — с тези думи Танся напуснал храма. Когато Ючуан се събудил, монахът му преразказал диалога. Учителят ударил монаха с тоягата си и го прогонил от храма.
Дежурният монах демонстрира своя наскоро придобит Дзен при първата възникнала възможност, вместо да го скрие.
Танся веднага разбрал това и неговите думи е трябвало да засрамят монаха и да го накарат да спре да говори. Вместо това той с гордост повторил диалога пред Учителя си, и онзи го прогонил от храма.
Фактът, че Танся следвайки Ючуан, станал национален учител, доказва, че няма безнадеждни случаи, понеже всяко разумно същество има в природата си Буда.
Когато някой си помисли, че е постигнал Дзен, той го губи веднага. Защо да не следва учението незабелязано и безшумно?
Когато Танся научил по-късно за това, че Ючуан така грубо е прогонил своя ученик, той казал, че Ючуан с право заслужава да бъде национален учител.
54. Храна за Енту
Когато Чиншуан дошъл при Енту, който живеел в тихо уединено място, той го попитал винаги ли има какво да яде два пъти на ден. „Четвъртият син от семейството на Чуан ми помага и аз съм му много задължен“. — казал Енту. „Ако не изпълняваш достатъчно добре дълга си, ще се преродиш във вол и ще трябва да възстановиш на този човек всичко, което си му задлъжнял през този си живот“. — предупредил го Чиншуан. Енту сложил до челото си двата палеца и нищо не отговорил. „Ако имаш предвид рогата, трябваше да раздалечиш палците и да ги сложиш до върха на главата“. Преди още Чиншуан да завърши изречението. Енту извикал: „Чиншуан не разбира какво означава това!“ „Ако знаеш повече, защо не ми го обясниш?“ — попитал Чиншуан. Енту се намръщил и казал: „И ти си изучавал тридесет години будизъм, но все още се въртиш от тук от там. Нямам нищо общо с теб“. С тези думи той захлопнал вратата пред носа на Чиншуан. В това време оттам минал четвъртия син от семейство Чуан, когато съжалил Чиншуан и го взел в своята къща, която била наблизо. „Преди тридесет години бяхме близки приятели. — казал Чиншуан. — но сега той е постигнал повече и не иска да го сподели с мен“. Същата нощ Чиншуан съвсем не могъл да спи и накрая станал и отишъл при Енту: „Братко, бъди така добър да ми проповядваш Дхарма“. Енту отворил вратата и обяснил учението. На следващата сутрин гостът се върнал вкъщи с щастливо постижение.
Чиншуан никога не наричал себе си Учител, но монасите се събирали да го слушат и той започнал да си мисли, че може да учи другите.
Когато чул за бившия си приятел Енту, че живее тихо в отдалечена част на страната, той отишъл да го посети и да види дали няма нужда от нещо.
По-онова време в Китай първородният син получавал голяма част от наследството докато всеки следващ получавал все по-малка и по-малка част. Следователно четвъртия син не би могъл да има много дори да е дал храна и подслон на Енту.
Монахът, естествено е трябвало да бъде признателен, ако не е живял както се полага на дзен- монах.
Енту скромно споменал дълга си, но неговото тяло било Дхармакая, и той живеел с всички Буди и Бодхисатви.
Чиншуан не е могъл да види това и започнал да говори за суеверията. Той казал, че монах, който е получил подаяние без Просвещение, ще работи като вол през следващия си живот, за да плати за всичко през този живот.
Енту му показал реалният живот, който никога не е бил роден и никога не ще умре, но пръстите и челото нямат нищо общо с първичната безгранична (безформена) форма, той просто го показал с помощта на Дхармакая. Горкият Чиншуан не могъл да разбере и се привързал към илюстрирането на легендата за превъплъщението, макар че е абсолютно чужда на учението на Буда.
Благодарение на съжалението и объркаността си, по-късно той се озовал в безизходно положение. Когато обаче той се върнал при Енту с чисто сърце и празен разум (ръце), той бил в състояние да получи Дхарма.
Какво е било това и как може да се постигне, можете да научите единствено сами, от личния си опит.
55. Глупакът Мучу
Когато Мучу, вървейки по едни път, срещнал един монах, той му викнал: „Уважаеми господине.“ Монахът се обърнал. „Глупак“. — казал Мучу и всеки си тръгнал по пътя.
Този виц бил записан от неколцина монаси и години по-късно бил подложен на критика от някой си Дзюту, който казал: „Глупавият Мучу не е прав. Нали монахът се е обърнал? Откъде накъде го е нарекъл глупак?“
По-късно Ютан, коментирайки тази критика, казал следното: „Глупавият Дзюту е грешал. Нали монахът се е обърнал? Защо човек да не го нарече глупак?“
Общувайки помежду си, монасите в Китай се наричат „братко“. Не е важно какъв ще е поздравът, важно е да бъде в духа на Дзен и да си личи първичната природа на говорещия. Монасите не могат да си губят времето с ненужни комплименти.
Когато Мучу говорел, неговата мисъл била неговият глас и неговият глас бил неговата мисъл. Ако другият монах се е привързал към гласа, тогава той безспорно е глупак.
Дзюту показал, че Дзена на монаха се е проявил в действие, като е осъдил Мучу, но Ютан се е страхувал, че Дзюту може да заблуди останалите. Той великолепно изтрил неговите думи от паметта.
Важна черта на този коан е доверието към читателя. Той може да каже, че мълчанието е най-добрият отговор, но дори то може да се окаже най-нескопосания отговор на дзенски въпрос. Не е достатъчно човек да се възхищава на мълчанието, той трябва да живее с него. Ако той живее с него, няма да го познае.
Веднъж Карлайл казал: „Погледни шумното безумие на обкръжаващия ни свят: думи, лишени от смисъл, на безсмислени действия. Приятно е да се размишлява за Великата Империя на Мълчанието, която е по- високо от звездите и по-дълбоко от Царството на Смъртта. Само тя е велика, всичко останало е дребно“. Красиви думи, но те твърде много приказват, нарушавайки по този начин мълчанието.
Удзъ казва: „Когато срещате Майстор по Дзен на пътя, не можете да го заговорите и не можете да го посрещнете с мълчание. Какво трябва да се направи?“
Можете да посрещнете Мучу с мълчание, ако сте освободени от мълчанието. Ако имате Дзен, тогава когото и да срещнете, с когото и да се видите, той при всички обстоятелства ще стане ваш добър и благороден приятел.
56. Лиудзъ пред стената
Когато монасите идвали за инструкции по Дзен или с въпроси при Лиудзъ, той им обръщал гръб и гледал към стената. Нанчен, негов брат монах подложил на критика този метод: „На монасите казвам да се
