узряването, на плода, но реализацията на Дзен става по-късно, когато плодът узрява и става червен.
Неговият Дзен не е узрял. Думите му са безцветни.
Обичам този зелен плод.
В това дзен-до, съдейки по наименованието му, имаше Дзен. Когато питат какъв Дзен човек може да получи тук, как да се отговори на този въпрос? Ние не докарваме своя Дзен, когато влизаме в ново жилище, не го оставяме и в предишното. Не го разделяме на части, за да го набутаме по джобовете си. Когато палим лампадата и фимиама започва да ухае, нашият Дзен пламва, заливайки жилището ни от пода до тавана, насищайки всяко ъгълче. Дай надлежното на молещия или му стисни ръката. Умен ли е задал въпроса или глупав — няма никакво значение. Той също е имал Дзен, който никой не нарича зелен.
62. Колибата на Наншуан
Веднъж при Наншуан, който живеел в планината в маяка колиба, дошъл едни непознат. Наншуан тъкмо се канел да отиде да работи на полето. Наншуан поздравил човека и казал: „Влизай и се чувствай като у дома си. Приготви си нещо за ядене, хапни, а каквото остане — донеси ми го на полето“.
Наншуан работил е полето без да жали сили до късно вечерта и се прибрал изморен и гладен. Пришелецът приготвил ядене, изял всичко, което намерил в колибата, изхвърлил и изпочупил всички кухненски съдове.
Наншуан го заварил да спи сладко в празната колиба, но, когато легнал до него, изпъвайки умореното си тяло, онзи скочил и избягал.
След много години, разказвайки тази случка на учениците си, Наншуан казал: „Добър беше този монах, и до сега много ми се иска да го срещна пак“.
Наншуан се радвал на уединението, което му помагало да формира своя Дзен. Монахът искал да го освободи от каквито и да било формиращи идеи, но знаел, че аргументите му никога няма да убедят Наншуан.
Наншуан разбрал какво се е опитал да му покаже монаха, заспал в празната колиба.
Пустотата — не е истинското жилище на дзенския монах. Пришелецът си отишъл, като оставил Наншуан в нова атмосфера за творчество.
Дзен взима храната на гладния, меча — на воина. Всичко, към което се привързва човек, е истинската причина за неговите страдания.
Странният монах не искал да дава нищо на Наншуан освен Освобождението. Свободата. По-късно, когато Наншуан разказвал на учениците си за това колко искал пак да срещне този стар монах, той изглежда е черпил истинска свобода от непреходното чувство на благодарност към своя безименен Учител.
63. Урокът на Йешуан
Йешуан бил спрял за известно време заниманията (четенето на лекции) с учениците си. Накрая старшия монах дошъл при него и му казал: „Монасите скучаят без вашите лекции“. „Тогава удари камбанката“. — казал Йешуан. Когато всички монаси се събрали в лекционната зала. Йешуан, без да каже нито дума, се прибрал в стаята си. Старшият монах го последвал: „Нали казахте, че ще има лекция? Защо не я проведохте?“ Лекциите по сутра трябва да се четат от специалист по сутра, лекциите по шастра — специалист по шастра. „За какво се тревожи този монах?“ — бил отговорът.
Учителят по Дзен дава пример за това, на какво учи сутрата и шастрата, коментара към сутрата. Ако някой има желание живее според учението на Буда, сутрата и шастрата за него не означават нищо
Йешуан дал урок на начинаещите, които били подведени от собственото си нетърпение, защото от сутрин до късна нощ и от нощта до ранно утро неговият живот бил постоянен урок за тях. Именно този урок бил истински. Ако някой от монасите не е успял да види това безмълвно учение, той не става за Дзен. Старшият монах заслужава 30 удара с тояга.
Когато Йешуан успял да надникне в истината на Дзен, той веднага взел коментара си към „Диамантената сутра“, който се е смятал за неоценим и много необходим, и го хвърлил в огнището. Щом ръкописът се превърнал в шепа пепел. Йешуан казал: „Колкото и дълбоки да са знанията ви по абсолютна философия, те са като влакънце в безбрежното пространство. И колкото и значителен да е жизненият ви опит, той е подобен на капка вода, паднала в бездната“.
Коен Имакита, учител на Шошан, казал: „Дори милиони томове свещени книги, в сравнение с първичния опит на Просветлението, са езичето на пламъка в сравнение със слънчевото сияние“.
Не искам да разколебавам вашето желание да изучавате будизма по книги. В момента Западът се нуждае от, изучаването на сутра и шастра и от постоянни учители по Дзен, като Йешуан.
