59. Странностите на Унеб
Унеб (национален учител) казал: „Ако някой си въобразява, че знае нещо за светците или посредственостите макар тези фантазии да са материя фина и деликатна, тя обаче е достатъчно здрава, за да го бутне надолу до равнището на животното“.
Унеб, един от последователите на Мадзъ, бил известно време учител на императора. Неговото истинско име било Тата, но по книгите се произнасял като Унеб, име, дадено му от императора, и означаващо „не- карма“.
Когато някой идвал при него за да получи лични насоки, той обикновено казвал: „Не си отглеждайте фантазии, нито лоши, нито добри, нито свети, нито посредствени. Ако накрая пред лицето на смъртта не успеете да скъсате рехавата тъкан на вашите фантазии, ще се родите магаре или кон в следващия си живот“.
Не ми харесва забележката му за превъплъщението, и е променил неговите думи, както ги четем сега.
В Дзен няма идея за душата, пресичаща линията между този живот на човека и следващия или живота на човека и живота на животното. Можете да умрете по всяко време. Когато се потопявате във фантазиите си, напълно вероятно е да не можете да изплувате. В момента, когато морето на вашия ум се вълнува, спокойствието е нарушено. Ако хвърляте монета в спокойна и гладка вода, кръговете, които тя създава, се засилват един друг, и не е от значение дали монетата е била златна или медна.
Възможно е Унеб да е имал пред вид идеята за „не-кармата“, но това е само каменен буда, изваян и неподвижен.
Защо отхвърляте идеята за подразделянето на светци и посредствености? Защо се страхувате, че ще ви завлече на по-низко стъпало? Добрият актьор никога не подбира ролите си. А лошият винаги се оплаква от тях.
Ако искате да уточните идеята за светците и посредственостите, трябва да станете магаре или кон. Не изпитвайте ненавист към врага, ако искате да го победите.
60. Дървената облегалка
Веднъж в манастира на Иличуан на едни монах-готвач му гостувал един монах-градинар.
Когато седели на масата една птичка започнала да пее. Тъкмо спряла, градинарят почукал с пръст по облегалката на креслото. Птичката запяла отново и пак замълчала. Градинарят почукал пак, но птичката не запяла. „Разбра ли?“ — попитал монахът. „Не. — отговорил градинарят. — не разбрах“. Градинарят още веднъж почукал по креслото.
Градинарят на манастира отглежда зеленчуци за кухнята, т.е, за готвача. Тези хора неволно се сприятеляват. За птицата е естествено да пее, но тя не пя. Градинарят бил изучил навиците на тази обитателка на планините, затова в отговор на неговото по-особено почукване птицата започнала да пее, но когато, почукал втори път птичката вече била отлетяла.
Готвачът живее в света на желанията. Той трябва да мисли за устата и стомасите на другите монаси.
Когато градинарят почукал трети път, предавайки посланието на природата, готвачът останал глух за него…
Птичката просто си пяла. Градинарят само я примамвал. А после тя отлетяла. Това е всичко. Защо готвачът нищо не разбрал? Защото умът му бил неспокоен.
61. Свещените плодове на Юанмън
В храма, който хората наричали „Часовниковата кула на Свещените Дървена“, живял някога Юанмън.
Една сутрин при него дошъл един чиновник (от департамента) и попитал: „Какво става? Узряха ли свещените плодове?“
„Нито едни от тези плодове от никого, никога и пито веднъж не е бил наричан зелен“. — отговорил Юанмън.
Прасковата започва да дава плодове след три години, други дървета — след осем. Свещените дървета по-скоро биха могли да пораснат в двора на храма, отколкото където и да било на друго място. Китайският чиновник разбира се знаел, че става въпрос за плодовете на мъдростта, и искал да види Дзена на Юанмън в действие — и не след три години или осем, а веднага. Той не искал да чака.
В отговора на Юанмън проличал плода на Дзен. Познанието идва постепенно докато човек наблюдава
