64. Голямата пръчка на Чинчуан
Чинчуан попитал един новопостъпил монах откъде идва. Монахът отговорил: „От манастира, който е при Трите планини“. Тогава Чинчуан попитал: „Къде се беше уединил последния път?“ „При Петте планини“. — отговорил монахът. „Ще получиш 30 удара с пръчка“. — казал Чинчуан. „С какво съм ги заслужил?“ — попитал монахът. „С това, че си напуснал един манастир и си отишъл в друг“.
Когато едни нов монах идва да се представи на манастирския Учител, последният обикновено го пита откъде е монахът, за който става въпрос, смятал, че на този въпрос има право да отговори така, сякаш това засяга само него самия. Неговите отговори: „При Трите планини“. „При Петте планини“ — не са наименования на определени места.
Монахът трябва да остава в манастира от 15 април до 15 юли, отдавайки се на медитация. В периода от 15 юли до 15 октомври той има право да търси място за своето следващо уединение, което продължава от 15 октомври до 15 януари на следващата година. След това той отново е свободен и може се премести къде иска чак до 15 април.
Този монах бил добросъвестен и безспорно е спазвал всички тези правила. Той се е смятал за свободен по време на преместванията в рамките на съществуващите предписания, но той все пак бил монах, а не скитник.
Имената ни служат, за да можем да се различаваме един друг, и ако някой се назовава с дадено име, той трябва да се придържа към него. Не съществуват места, ако такива неща могат да се сравняват.
Дали този монах не се хваща за една въображаема свобода.
Макар че целта на Бодхидхарма е постигането на абсолютно Освобождение, той е много строг по отношение на учениците си.
65. Най-невероятното
При Пайчуан дошъл един монах и попитал: „Кое е най-невероятното на този свят?“ „Аз седя на върха на планината“. — отговорил Пайчуан. Монахът почтително събрал длани и в този момент Пайчуан го ударил с тоягата.
Монахът отишъл при Пайчуан с надеждата да чуе нещо необичайно или да види някое чудо, но Пайчуан го приел в празна стая. Нима случайната забележка „Аз седя на върха на планината“ е най-невероятното на този свят?
В „Шоаока“, или „Песента на Реализацията“, Иокигий Ши казва: „Когато човек попада в сферата на безформеното, пита Татхагата“.
Монахът се поклонил пред новия Буда, събирайки молитвено длани и в този момент Пайчуан го ударил с тоягата си, за да разруши образа.
От върха на планината идват думите: „Ни ще се породи мисъл за покой и безпокойство докато Просветления е чужд на симпатии и антипатии. Всички форми на дуализма са измислени от невежи. Те приличат на призрачни цветя, разтварящи се във въздуха. Защо да си навличаме безпокойство, опитвайки се да ги хванем. Придобитото и изгубеното, правилното и погрешното — долу всичко това, веднъж и завинаги. Поздравявам ви!“
66. Дълбоката същност на Тао У
Тао У седял на една висока пейка, потопен в медитация, когато при него дошъл един монах и го попитал: „Коя е дълбоката същност на учението?“ Тао У станал от пейката за медитация и застанал на колене с думите: „Ти си дошъл отдалече, но се страхувам, че не мога нищо да ти отговоря“.
Внимавай, братко. Рискуваш да потънеш в морски дълбини.
Да, така е. Този монах не осъзнава опасността, която го заплашва. Той всеки момент ще се удави. Самата атмосфера на манастира на Тао У съдържа в себе си дълбоката същност на Дзен, но монахът разделя тези неща. Защо не се е включил в групата на медитиращите? В началото сигурно не би видял нищо, но постепенно мъглата от илюзии би се стопила в топлите лъчи на слънцето.
Учителят е добър, но понеже в учението няма нито висше, нито нисше, нито повърхност, нито дъно, той не могъл нищо да покаже на ученика.
Бих казал, че Тао У носи дълбоката същност на Дзен.
Бих искал да кажа, че моят Учител познава дълбоката същност на Дзена на Тао У.
Такива клюки ме карат да се изчервявам Бих искал от самото начало никой нищо да не е казвал.
