67. Трансмиграцията на Чиенфън
Чиенфън попитал: „Какви очи имат тези, които са минали през петте свята?“
Хакуин в своята „Песен на медитацията“ казва: „Причината за преселването (миграцията) ни от един свят в друг е, че сме се изгубили в мрака на нашето невежество“. В Индия първоначално петте свята са означавали пет психологически състояния (равнища), но в различните китайски преводи тези думи са изтълкувани погрешно като имена на пет индивида, живеещи в пет свята, като Мануша — нормално състояние на ума, човешка степен: Ашура — когато изчезва равновесието между чувства и желания: Гириашоки — животински ум, когато изчезва интелекта и поведението се определя от петте сетивни усещания: Прета — гладният дух: Нирана — страдащия дявол.
Чиенфън дал този отговор, за да разруши илюзиите на монасите.
Човек може радостно да се усмихва сутринта, а вечерта гневът да преобразява лицето му. Така за едни ден той преминава в състояние на Гириашоки. Сутринта от очите му струи добрина, а вечерта — ненавист, но Дзен не се интересува от тези очи. „Очите, с които гледам Бога, са същите, с които Бог гледа мен. Не! Не! Дори хилядоокия Авалокитешвара има само едно истинско око“.
Невежите са излъгани от илюзиите докато светите знаят как да влязат във всеки един от световете и да спасят страдащите. Бодхисатва не би се изплашил да премине през бойното поле рамо до рамо с Прета до самото дъно на Нерана.
68. Трите дни на Юанмън
Веднъж Юанмън казал на своите монаси: „Има една пословица: три дни могат да направят друг човек. А какво вие можете да кажете за себе си?“ Преди още някой да успее нещо да каже, той тихо промълвил: „Хиляда“.
Тази пословица била популярна сред китайските „литератори“ през III век. За неин автор се смята един военен офицер, който имал много тъп и глупав адютант. Офицерът му предложил да чете повече книги. Скоро той заминал по служба, и когато се върнал, открил, че неговият адютант не само че не бил глупав, но бил широко образован и имал свое мнение по всички въпроси. Тази промяна станала по време на неговото отсъствие, продължило три дни. Офицерът много се зарадвал и похвалил адютанта си: „Трите дни са те направили друг човек“.
Веднъж прочутият Падаревски казал: „Ако не свиря един ден, усещам разлика, ако не свиря два дни, разликата се усеща от критиците, ако не свиря три дни, разликата се вижда от всички“.
Броя на дните няма отношение към смисъла на коана. По времето, за което става въпрос, някои от монасите на Юанмън може би са били изпълнени с гордост заради успехите си в Дзен, които са постигнали по време на уединението си. А други са изпитвали срам, защото са постигнали толкова малко през годините, прекарани с Юанмън.
Когато Юанмън казал: „Хиляда“ — той не е имал предвид нито времето, нито броя. Той бил учен, придържащ се към философското убеждение, че минутата съдържа хиляда години и, че хиляда години не са друго освен една минута.
Неговият отговор може по-скоро да се възприема като назидателен, отколкото като поощрителен.
Ако аз бях тогава там, бих станал, бих се поклонил на Юанмън и бих пожелал на стария Учител дълги години живот. (И бих получил положените 3 удара с тоягата.)
Ако аз бях там по това време, бих ударил плесница на Юанмън: нито три дни, нито вдишване, нито издишване не могат да променят човека. (Но след като Юанмън казал: „Хиляда“ — лицето му си останало все същото старческо лице.)
Юанмън започнал да търгува и купил себе си, така че не с имало нито загуба, нито придобивка. Никой не може да оцени думите му. Аз бих казал така: „По негово време е било така, но сега е друго. Нима не може да се види по друг начин кака три дни променят човека.“
Учителят винаги се радва на бившите си ученици, независимо дали са станали известни учени или преуспяващи бизнесмени. От самото начало той знае, че учениците му не са негови съперници, но, че след време те ще оценят ролята, която той е изиграл в тяхното обучение. Учителите по Дзен, които дискредитират бившите си колеги в старите манастири, трябва да медитират пак и пак върху този коан.
