пиша
До: Jenny.ottaker@peterborough.publishing,co.uk
От: dave_atch0l@hotmail.com
Относно: Статия за лъжите на момчетата
Скъпа Джен,
Изпращам ти статията, която искаше. Очарован съм от собствената си мъдрост. Пуберите така и няма да узнаят откъде им е дошло, когато момичетата, въоръжени с моята информация, ги свалят на земята. Сигурно ще ти е приятно да узнаеш, че смятам да се заведа на един заслужен обяд в „Кафе Крокодайл“ на Бродуей. Отговори ми, когато го прочетеш.
Твой изцяло в очакване на фактурата
Лъжа № 1 — „О, това е просто драскотина“
Истината: Момчетата са имунизирани срещу болката. Ние дълбаем болезнено в пъпа си и скубем космите от гърдите си, за да се самоизмъчваме. Независимо дали ни грози смъртоносната опасност да се порежем с хартия, или да получим изключително болезнени рани от изгаряне, ние ще мижим и ще стискаме зъби, но никога няма да си признаем, че действително ни е заболяло. Защо? Ами защото, преструвайки се, че не ни боли, ние те информираме с методите на пантомимата, че сме на ръба да припаднем от болка. Резултатът е, че изглеждаме много мъжествени, докато ти ни обсипваш с любов и нежна симпатия като всеотдайна милосърдна сестра.
Лъжа № 2 — „Последното ми гадже разби сърцето ми.“
Истината: Понякога това е лъжа, но понякога е по-скоро изкривяване на истината. Например, може би последената му приятелка го е наранила, защото го е хванала да се целува с нейната най-добра приятелка и го е изритала в пищялките. Съществува един тип момчета, които смятат, че ако ти изтърсят подобна глупост, ще бъдеш още по-мила с тях, защото ще изглеждат сладки и уязвими в очите ти. Истината е, че дори последната му приятелка да го е ударила и наранила, със сигурност съществува голяма вероятност той също да е наранил момичето.
Лъжа № 3 — „Не ме интересува как изглеждам“
Истината: Разрошената коса, измъкнатата от панталоните тениска, миризмата на дезодорант „Поло Спорт“ — момчетата се приготвят за няма и пет минути, а пак изглеждат чудесно, нали? Нищо подобно — това е пълна заблуда. Момичета, добре дошли на последното ревю за модни тенденции сред момчетата под наслов „Не ме интересува как изглеждам“. Момчетата прекарват часове наред в баните да се търкат, мият, чистят, бръснат и къпят. Сетне им отнема векове да решат какви да облекат. В резултат се получава добре премислен небрежен вид. И ти веднага си падаш по него. Всеки път.
Лъжа № 4 — „Ще ти звънна по телефона, честна дума.“
Истината: Това сигурно е най-старата неистина в списъка на момчешките лъжи. Момчетата са я използвали дори преди изобретяването на телефона. В средните векове рицарите, излезли на среща с някоя девойка, сигурно са казвали „Ще ти изпратя гълъб, честна дума“, и това било последното, което тя чувала. Всяко момче, което използва тези думи, знае че те всъщност означават „Благодаря за всичко и тъй нататък, но АЗ НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ТЕ ВИДЯ“. Нито едно момче, което наистина те харесва, няма да произнесе тези думи. А ако ги каже все пак, най-добрият начин да го отрежеш е като му отговориш: „Много мило от твоя страна, но мисля, че трябва да знаеш — аз съм заета до края на живота си“.
Лъжа № 5 — „Не си виновна ти, аз съм виновният.“
Истината: Вярно, не си ти. Той е виновният. Факт е, че той е безполезен келеш. Факт е, че винаги е бройкал най-добрите ти приятелки. Факт е, че всички дребни неща, които е правил, и които си мислела за очарователни, всъщност са били ужасно досадни. Да, за всичко е виновен той. И той го знае. Ето защо използва класическия двоен блъф, за да те накара да мислиш, че грешката е твоя. Обаче хората казват, че никога не бива да лъжеш лъжеца — така че блъфирай и ти. Кажи му, че знаеш, че грешката е негова и точно затова се е провалил.
повече
Когато след обеда се връщам в апартамента, на телефонния секретар има съобщение от Джени. Обаждам се и секретарката й веднага ме свързва.
— Здрасти, Дейв — казва тя. — Направо съм влюбена в статията ти. Добра работа!
— Наздраве — отвръщам. — Затова ли си ми звъняла? За миг си помислих, че нещо не е наред.
— Не, просто е перфектна.
Долавям нотка на несигурност в гласа й. Сякаш иска да ми каже още нещо, но не смее.
— Какъв е проблемът тогава?
Тя въздъхва едва чуто.
— Работата е, че искам да те помоля за още една услуга и се чувствам зле, защото сме приятели и не ми е гот да си мислиш, че те изнудвам емоционално, макар че съм го закъсала отвсякъде, ако не го направиш.
— Но, Джен! Ти май наистина ме изнудваш!
— Знам — смее се тя. — Но се налага, разбираш ли? Добре, набързо ще ти обясня всичко. Тук съм останала почти без персонал, а тази сутрин получих увеличение на бюджета на списанието, което означава, че следващите три броя ще имат като приложение безплатен подарък, което означава…
— Че крайните сроковете за броевете са изтеглени напред. Същото ставаше, когато продавахме „Лаудър“ с безплатен диск.
— Точно така. За няколко седмици ми е необходима помощ в редакционната работа. Би било подходящо за теб, Дейв. Ще бъдеш на хонорар, ще можеш да идваш и да си отиваш, когато поискаш, стига работата да върви. Не искаме нищо особено: да прегледаш някой и друг албум или сингъл, да направиш няколко интервюта с тийнейджърски поп идоли и ако стане нужда, да напишеш материал като онзи, който току-що ми изпрати. Все неща, които можеш да вършиш със затворени очи. — Тя спира и добавя: — Е, съгласен ли си?
Замислям се за миг. Джени е права. Работата наистина е проста. Единственото нещо, заради което не съм напълно сигурен, съзнавайки, че снобея, е определената липса на интелигентност в това, да пишеш за тийнейджъри. Мина времето, когато бях журналист, пишещ на парче и готов да надраска всичко, което поискат от него, стига да му платят.
Страхувам се, че като се разчуе как първата ми работа след закриването на „Лаудър“ е била в списание за тийнове и как съм писал за „Фам“, хората ще си помислят, че съм се предал. Че вече не съм сериозен журналист. Ако съществува едно-единствено изискване към музикалния журналист, това е да бъде сериозен. От друга страна си напомням, че искам да пиша за музика, но за аудитория, която я оценява. А на света
