— Не мога — обяснявам. — Знаеш, че не обичам да имам жени за приятелки. — Не преувеличавам. Наистина нямам никакви приятелки жени, освен приятелките на Изи или гаджетата на моите приятели. Никога не съм бил почитател на женското приятелство. То прекалено усложнява живота. Единствената приятелка, която съм имал, взех за жена.
— Тогава с кого смяташ да обядваш?
— С никого.
— О, Дейв, но това е толкова печално! Също като първия учебен ден. — Тя се засмива. — Искаш ли да взема такси и да се срещнем някъде?
— Не, не се безпокой. Честна дума, ще се оправя.
Бъбрим още малко за глупости — нищо конкретно, и аз се чувствам по-добре. Да си говоря по телефона с жена ми от работното място е едно от нещата, които наистина ми липсваха, докато си седях вкъщи. Не е същото, ако си свободен. Няма я тръпката на забраненото удоволствие. Продължаваме още пет минути, казваме си довиждане и затварям. Няколко секунди по-късно телефонът на Фран звънва и тя долита да го вдигне. След минута, през която не казва нищо и само се смее, тя поставя обратно слушалката.
— Беше жена ти — обяснява. — Току-що ме накара да й обещая да те наглеждам на обяд в случай че си самотен.
мъжкар
Фран и аз си говорим за разни случайни неща, прескачайки от една тема на друга през целия път от офиса до местната дупка за водопой и обедна почивка — винен бар, наречен „Хамптънс“. На тръгване кани няколко други момичета от редакцията да се присъединят към нас, но всички отказват. В „Стилисимо“ има разпродажба на продуктите, които козметичните фирми изпращат за представяне. Очевидно, огромен куп евтина козметика е далеч по-привлекателен, отколкото да прекараш четвърт час в напъни да любезничиш с новия в класа. Така че сме само аз и тя. Тя и аз. Чувствам се доста неловко.
— Извинявам се заради жена ми — казвам, докато седим пред бутилка бира и големи сандвичи със скариди за двама ни. — Тя е като квачка.
— Няма проблеми — успокоява ме Фран. — Не знаех, че си женен за Изи Хардинг. Голяма фенка съм на нещата, които пише. Нали тя водеше онази рубрика във „Фам“ преди няколко години? „Момичето и градът“?
— Точно така — вече знам какъв ще бъде следващият й въпрос.
— Това означава ли, че ти си „Момчето“, за което обикновено пишеше?
— И аз се надявам да е така.
Фран доволно тропа по масата.
— Имам чувството, че те познавам отдавна! — Тя изглежда искрено доволна. — Изи е една от причините да се ориентирам към журналистиката. Спомням си онази статия, която написа за врявата, която вдигало под юрганчето старото й гадже. Изпаднах в истерия. Всичките й наблюдения за мъжете и техните глупости са страхотно точни.
— Ще бъде поласкана, когато й предам. Изи обича хората, които хвалят нейната работа. Има само едно нещо…
— Какво?
— Статията, за която говориш. Онова старо гадже с креватните навици съм аз.
— Стига бе! Ти се шегуваш! — изненадва се Фран, потискайки кикота си. — Притеснява ли те, че е описала интимни подробности от живота ви в своята рубрика?
— Никак. Всъщност половината са измислици, а което не успя да измисли, преувеличи заради комичния ефект. Никой не живее толкова прекрасно и вълнуващо, като в нейните рубрики, и никой приятел или съпруг не е толкова противен, колкото ме е изографисала. Между другото аз съм доста дебелокож по отношение на подобни неща.
— Ти май си доста наперен, а? — отбелязва Фран. — Точно такъв отговор очаквам от мъжкари като теб.
— Е, заповядай.
— Обзалагам се, че никога не говориш за интимните си връзки, нали?
— Нямам нищо против. Стига да не се разплачеш.
Фран се засмива.
— Сам мъж в офис, пълен с момичета. С теб ще бъде голяма забава. Ние не си говорим за нищо друго, освен за интимни връзки. — Тя спира за миг. — Е, за интимни връзки и за прически.
През останалата част от обедната ни почивка, полагайки усилия да докаже твърдението си, Фран ми разказва главно за приятеля си Линдън. Ходят от близо две години, но не живеят заедно. Той е малко по- възрастен от нея и работи в магазин за дрехи в Камдън. Харесва ми начинът, по който говори за него — със смесица от гордост и обожание, въпреки че от онова, което чувам, имам чувството, че си пада малко идиот. Имал страхотни приятели, които правели страхотни неща на страхотни места. Започвам да се чудя дали ходи Фран движи с Линдън, за да наблюдава модните тенденции отблизо, или защото е влюбена в него. Тя обаче изглежда доволна от възможността да говори, а аз — от възможността да слушам. Чудесно съвпадение.
любов
През обедните почивки след първия ми ден в „Тийн Сийн“ дъвча сандвич на бюрото и работя върху следващата си статия за „Фам“. Изи категорично отхвърли идеята ми за седалката на тоалетната чиния и защо мъжете не могат да правят няколко неща едновременно. Предлагам да напиша за липсата ми на умения в областта на домашните ремонти, тя се разсмива — знае какво ще родя, защото живее с резултатите, и казва „да“. В петък по обяд приключвам материала и го изпращам по електронната поща.
шоколад
До: izzy.harding@bdp.co.uk
От: dave_atch0l@hotmail.com
Относно: Моята най-първа мъжкарска статия
Бейби,
Изпращам ти моята най-първа мъжкарска колонка.
Идеята ми дойде, докато си спомнях как радиаторът в банята се проби и водата изтече на пода… Точно така. Малко истина. Малко измислица. Но стана зашеметяваща, с което сигурно ще се съгласиш.
Има един израз в английския език, от който се страхувам най-много. Според мен той е по-лош от предизвикващите тръпки по гърба фрази като „Не си виновен ти, а аз“, „Това вашата кола ли е, сър?“ и „Банката ме посъветва да срежа кредитната ви карта на две“. Само жена ми има достатъчно власт да изрече тази фраза, от която се боя толкова много, при това само когато вкъщи се е разразила катастрофа — например миналата събота, когато радиаторът в кухнята стремително създаде мини версия на езерото Уиндърмиър върху пода. Точно когато започнах да търся кутията от бисквити, в която държа
