доста
Понеделник: С Джени на обяд
Един и половина е и Джени и аз седим в „Ягамама“ на Лексингтън Стрийт. От половин час си говорим за живота в „Тийн Сийн“ и точно когато пристигат зеленчуковата ми темпура и пилешките ми хапки, Джени хвърля бомбата:
— Мисля да се разделя с Тревър — изрича безизразно тя. — Не върви.
— Но вие с Тревър си подхождате — казвам. — Имате върхове и спадове както всички нас, но ти знаеш, че… — Млъквам, търсейки точните думи — … че не всичко може да е съвършено.
— Знам — отвръща Джени. — Бих приела дори нещо почти съвършено или просто о’кей, но онова между мен и Трев не е дори о’кей, разбираш ли? Не прилича на онова, което имате вие с Изи.
Мълча.
— Дори не мисля, че ме обича — добавя тя.
— Разбира се, че те обича.
— Не, не ме обича. Харесва ме, но аз не съм любовта на живота му. Или?
Тя ме поглежда и без да изчака да й отговоря, започва да яде своите китайски спагети.
зает
Вторник сутрин: Лий на телефона
— Здравейте, списание „Тийн Сийн“. Дейв Хардинг слуша.
— Здрасти, приятел. Аз съм Лий.
— Как си?
— Добре. Малко съм зает тези дни, едва успявам да прекъсна за чаша чай.
Настъпва безкрайна пауза. Главно защото това е най-дългият телефонен разговор, който някога съм провеждал с Лий. Той рядко ми звъни вкъщи (винаги му се обаждам аз) и дори един пръст ще ми стигне да преброя случаите, когато ме е търсил в работата.
— И? — питам с надеждата да го накарам да говори.
— Просто се чудех…
— Какво?
— Дали Стела е говорила с Изи нещо за нея и мен.
— Например?
— Например… Не знам. Просто нещо, свързано с нас. Напоследък се държи доста странно. Нали знаеш, започва да спори без причина и такива ми ти работи.
— Че тя не го ли прави винаги?
Той се разсмива, но личи, че е насила.
— Да, има нещо такова. Но този път е целенасочено.
— Мислиш, че иска да се разделите ли?
— Знам, че й се върти в главата. Усещам го. Разликата във възрастта…
— Разликата във възрастта не води неизбежно до раздяла.
— Напротив, точно това е — убеден е Лий. — Разбира се, че е точно това. Знаехме от самото начало, че между нас няма да се получи.
— Но вие сте заедно от толкова време!
— Е, да — въздиша той.
Отново настъпва мълчание и аз чувам приглушен говор до него.
— Виж какво — казва той, — това е шефът ми. — По-добре да дам вид, че бачкам. — И добавя: — Може да се видим в края на седмицата.
— Да. Доскоро.
преди
Сряда вечер вкъщи: Стела на телефона
— Здрасти, Дейв, Стела е.
— Какво става?
— Всичко е наред, нищо особено. Много работа, малко пари. По-добре ми кажи как се чувства любовният душеприказчик номер едно в Обединеното кралство?
— Чудесно — отвръщам. — След като свикнеш с майтапите, всичко е наред. Тази седмица получих няколко наистина класически писма. Ще трябва да ги донеса вкъщи, за да ти ги покажа през уикенда. — Спирам за кратко и добавям: — Ако търсиш Изи, тя май е във фитнеса. Тази вечер има курс по йога. Но едва ли ще закъснее. Ще й кажа, че си звъняла.
— Няма нужда. Може би ще се обадя по-късно.
Отново настъпва дълга пауза.
— Дейв?
— Да?
— Нищо. Всичко е наред. — Пак млъква. — Лий говорил ли ти е нещо?
— За какво?
— За него и мен.
— Защо?
Тя въздиша тежко.
— Просто защото напоследък се държах с него като истинска кучка и се чудя дали не ти е споменал нещо.
— Но ти винаги си била кучка с Лий.
Стела се засмива.
— Слушай, Хардинг. Отнасям се с теб така снизходително само защото си съпруг на най-добрата ми приятелка. Работата е, че действително бях истинска кучка с Лий.
— Защо?
— Не знам. Мисля, че подсъзнателно искам да се разделим, но съм страхливка и не ща да свърша мръсната работа.
— Аха. Толкова ли са зле нещата?
— Ами да. Повече от зле. Знаеш много добре, че с Лий не очаквахме да изтраем толкова дълго. Той беше утешителната награда, за да преодолея раздялата с Патрик.
Образът на бившия Стелин приятел изплува пред очите ми.
— Е, той беше наистина готин пич — спомням си.
— Знам. Нали ходихме цели две години.
— Какво прави сега? Не съм го виждал откакто се разделихте. Странно, помниш ли как четиримата постоянно излизахме заедно?
— Налетях на него преди време — казва ми Стела. — Женен е. Има две деца. Живеят в Кентиш Таун. Вие двамата се разбирахте добре, нали? Харесваше същата музика като теб… Предполагам, че това се случва, когато хората се разделят. Губиш добри приятели.
промени
Четвъртък: Тревър, определено пийнал повечко, след работа в „Кочияш и кон“ в Сохо
— Веднъж преди много време ме попитаха какво според мен е любовта — философства Тревър. — Замислих се доста, защото това е сложен въпрос, и отговорих: „Едно лице“, а те не разбраха: „Какво?“, а аз повторих: „Едно лице. Мисля, че любовта е лице. Лицето, което виждаш ден след ден. Събуждаш се сутрин и това лице те гледа от съседната възглавница. Когато закусваш, то отново е там, скрито зад пакета с корнфлейкс. Целуваш това лице за довиждане и поемаш към работата. Седем часа по-късно целуваш същото лице за «здравей». Лицето ти разказва как е минал денят му. Ти споделяш с лицето за твоя ден.
