Готвиш за лицето, а то мие чиниите от снощи. А когато си лягаш, целуваш лицето още веднъж и се надяваш да го видиш в съня си. Когато толкова често виждаш едно лице, трябва да го обичаш… Да го обичаш или да го мразиш.“
набирам
Относно: Жените и съобщенията, които те оставят на мъжете на телефонния секретар
Скъпо мое момиче,
Тъй. Започвам да улавям ритъма на писането за мадами. Следващото ми произведение ще ти хареса — то е смешно, истинско и безгрижно. А някои неща наистина са верни.
P. S. Последното изречение не е ли прекалено сладникаво? Загубих доста време, опитвайки се да измисля нещо по-добро, което да не звучи като „Хей, бейби, ти си ми съвсем точна.“ Давам ти пълното право да го поправиш.
Някога, когато бях ерген, телефонният секретар играеше безценна роля в моя живот. Използвах го, за да избягвам разговорите с майка ми, да организирам социалния си живот и да просветя хората колко съм печен (съобщението ми в стил Майкъл Кейн беше направо убиец). Освен това го използвах, за да получавам съобщения от… ами от гаджетата си, разбира се. В по-голямата си част онова, което дамите в моя живот оставяха след писукащия сигнал, беше доста затрогващо — например Нина (тип на съобщението „виеща се роза“ — дай й минута и половин празна касета и тя ще я напълни) или Сади (тип на съобщението „телефонен хулиган“ — тенденциозно подбрани изречения, произнесени с такава скорост, че звучи, сякаш е урок по есперанто, пуснат да се върти на бързи обороти, при това на обратно).
Имаше, разбира се, и няколко изключения — жени, които никога не схванаха четирите основни правила на етикета как да оставят съобщение на гаджето. Прибирам се вкъщи и виждам, че червената лампичка на машинката мига. Стомахът ми веднага се свива, дланите ми се изпотяват, става ми лошо, чувствам се болен и трескав, докато пръстът ми нервно се насочва към клавиша, защото се страхувам, че е била някоя от тези жени. Какъв им е проблемът ли? Те просто не разбират, че има неща, които една жена никога не бива да казва или да записва на телефонния секретар на мъжа. Например:
Стил: Локатор
Правило, което се нарушава: Не са позволени повтарящи се съобщения от кахърно естество. Никога.
Съобщение 1: Здрасти, Каси е. Часът е осем и половина. Обади ми се, когато се прибереш.
Съобщение 2: Пак съм аз. Вече е десет и двайсет. Ееее… обади ми се…
Съобщение 3: Ало! Един без пет е. Къде си? Звънях на мобилния ти, звънях на майка ти и у най-добрия ти приятел. Къде си се дянал, по дяволите?
Съобщение 4: Един и половина е. Ти сигурно си с онази мърла от счетоводството, нали? Винаги съм казвала, че полата й е прекалено къса, Щом е така, край! Свършено е!
В рамките на пет часа Каси някак си бе успяла до такава степен да се самоподлуди, та стигна до заключението, че й изневерявам (в действителност бях излязъл с приятели) и ме изхвърли от живота си така безцеремонно, че телефонният ми секретар научи преди мен. Онова, което тя не разбра, бе, че за мъжете, особено в ранните дни на връзката, независимостта е повече от всичко. Бездруго прекарваме по- голяма част от живота си в опити да се откачим от полите на майките си, така че последното нещо, което искаме, е някой, който да се тревожи всеки миг за нас и да ни кара да се чувстваме, сякаш сме под полицейско наблюдение.
Стил: Преследвачка
Правило, което се нарушава: Защо ни карате да бъдем груби? Винаги е по-лесно да ви го кажем със заобикалки.
Съобщение: Здравей, Ейми е. Телефонния ти секретар сигурно е развален. Оставих три съобщения тази седмица, но ти не отговори нито веднъж. Обади ми се!
Това беше последното от четири съобщения, които моят приятел Тревър получи на телефонния си секретар преди няколко години в рамките на седмица след един случаен сеанс, който той настойчиво се опитваше да забрави. Наивно си въобразяваше, че въпросната Ейми е разбрала намека — след като не отговори на никое от съобщенията й, той съвсем ясно й заявяваше: „Благодаря, но без мен.“ Никакви самозалъгвания от рода на „Може би лентата се е заплела/ сигурно токът в апартамента му е спирал/ кучето може да е съборило телефонния секретар“ не могат да променят факта, че на бойното поле, наречено „любов“, не съществуват счупени телефонни секретари. А само нарушени обещания.
Стил: Мълчаливката
Нарушено правило: Никога не плашете един мъж до смърт като го карате да отгатва кой се обажда.
Съобщение: Щрак.
Има само няколко неща, способни да ядосат един мъж повече от това да пусне телефонния си секретар и да чуе звука от затваряне на слушалката. Трябва да знаете, че ние не обикаляме магазините за електроуреди, не изучаваме техническите характеристики на всеки модел и не даваме четирийсет лири, за да придобием хипермодерен уред, който вие да пренебрегвате! Щом си купуваме машина — значи искаме да ни оставят съобщения. Проблемът с мълчаливките е, че ни принуждават да тършуваме в съвестта си за извършени в миналото прегрешения, които безмилостно ни преследват. Например моят приятел Лий в студентските си години пострада от мълчаливка, която му къса нервите седмици наред. Отначало той си помислил, че го дебне Карън — последното гадже, с което бил скъсал, сетне решил, че може би е Люси — настоящата му приятелка, която го проверява, да не би да върти любов с най-добрата й приятелка Ким. Докато накрая се оказало, че е просто майка му, която отказвала да има взимане-даване с каквито и да е „технологични измишльотини“.
Стил: Инструмент за мъчение
Нарушено правило: Винаги преценявайте внимателно последиците от вашето съобщение.
Съобщение: Здрасти, Меласа се обажда. Лежа и си мисля за мен, за теб, за една бъчва бира „Хаген Даз“ и онези белезници, които ми подари.
Ако има съобщение, което трябва да бъде запазено за пример на бъдещите поколения, то е горното. Заредено е с копнеж, тайнственост и непосредственост, които ние, мъжете, обичаме да откриваме у жената, която ни го е оставила — това е чудесно, ако си ерген или живееш заедно с приятели, които без съмнение ще позеленеят от злоба щом чуят подобно послание. Но когато живееш с родителите си, както моят приятел Лий, то може да се окаже пълен кошмар.
