опитваше да спечели време за целта си. Но капитанът бе твърдо решен без никакво бавене да се измъкне час по-скоро от осеяния със скали фарватер и докато можеше да плава, щеше да плава. Заседнал кораб — незаседнал кораб, такова беше непоколебимото му решение!
Ето че „Бетси Ан“ навлезе вече в самия канал, а лекият ветрец все още си оставаше попътен. Но и течението, появило се между рифовете, бе благоприятно за кораба, тъй че стройният плавателен съд бързо и безшумно започна да се плъзга по огледалната водна повърхност навътре в канала. И от двете му страни кипеше прибоят, но дори и пяната му не достигаше до брига. Десетина минути по-късно той се добра до онзи завой, забелязан още от входа, зад който не можеше да проникне нито мъртвото вълнение, нито даже приливът на океана.
Но тук вече капитанът разбра, че неговият щурман бе имал право, когато го беше уверявал, че привечер ще бъде принуден да хвърли котва. Слънцето, спуснало се вече доста ниско над хоризонта, действително заливаше повърхността на океана с толкова ослепителна светлина, че беше невъзможно да се забележи каквато и да било опасност, дебнеща отдолу. Нищо друго не се виждаше, освен заслепяващия блясък на водата и съвсем скоро капитан Уилки се видя принуден да даде заповед за закотвяне.
Спуснатият лот показа дълбочина само единайсет сажена, а капитанът не искаше лекомислено да изложи кораба си на опасност и тъкмо когато бе преминал най-трудното място, да заседне на някоя плитчина или подводен риф само и само за да измине вечерта още няколко мили, след като и бездруго с настъпването на нощта щеше да бъде принуден да хвърли котва.
Заповедта бе дадена. Още от мига, когато се появиха рифовете, котвата бе приготвена за хвърляне всеки моряк беше застанал на поста си и щом корабът достигна едно място, където капитанът беше сигурен, че ще могат да прекарат нощта спокойно и извън всяка опасност, котвата бе спусната с дрънчене в дълбините, веригата й бе здраво затегната около шпила и само след около половин минута, докато отвързаха ветрилата и те се спуснаха с леко плющене, корабът се изви и замря неподвижно върху гладката повърхност.
Оттук нататък за хората последва още четвърт час усилена работа, първо да завържат здраво всички ветрила, което не биваше да бъде пропуснато от предпазливост, а после не остана нищо друго, освен да навият разхвърляните въжета и да измият палубата.
Докато се свърши тази работа, стана вече към пет без четвърт, през което време сам щурманът взе най-дейно участие във всичко, за да приключат колкото бе възможно по-бързо. Той тайно даде на хората си да разберат, че ако си плюят здравата на ръцете, вероятно още същата вечер ще имат възможност да спечелят специално възнаграждение. Това помогна.
Няма нищо друго на света, което да се посреща от моряците с по-голям интерес от един подобен случай, когато им се предлага възможност да се качат на някой изоставен кораб, в който, макар и убедени, че собственият му екипаж сигурно е отнесъл вече най-хубавото и най-скъпоценното, все пак винаги се надяват да намерят забравени някои примамливи неща, във всеки случай поне вино или други деликатеси. Без съмнение няма друга работа, за която биха се заловили по-охотно, отколкото за тази.
И хората наистина посрещнаха това предложение с голям възторг и всички с удоволствие бяха готови да тръгнат, когато щурманът най-сетне отново се приближи до капитана и каза:
— Е, сър, какво е положението? Ще ме изпратите ли за малко до заседналия кораб?
— Нямам голямо желание, мистър Браун — отговори капитан Уилки, като хвърли поглед към все още ясно очертаващия се плавателен съд. — Екипажът ни не е кой знае колко многочислен и един господ знае какво може да се случи междувременно.
— Е, времето няма да се промени през нощта, капитане — обади се щурманът, — а толкова надалеч няма защо да се страхуваме от австралийските туземци. Та брегът изобщо не се вижда оттук.
— Ей там пред нас има суша.
— Да, няколко малки пусти островчета, покрити само с храсталаци, но без капка прясна вода. Там няма да се задържи нито един туземец и ние можем да стоим тук на котва цяла година, без чернокожите изобщо да научат за присъствието ни. Ако тези обесници се намираха нейде наблизо, можете да бъдете сигурен, че отдавна щяха да са открили и ограбили заседналия кораб, защото тези голи негодници са в състояние да използват всичко.
— Е добре тогава, мистър Браун — усмихна се капитанът, за когото стана съвсем ясно, че неговият офицер гори от нетърпение да претърси изоставения кораб, — нека бъде така, вземете няколко души и йолата и идете дотам.
— Йолата ли, капитане? Но в нея няма да успеем да поберем нищо.
— Можете да вземете един фенер и ако намереното си заслужава труда, да ни дадете светлинен сигнал. Тогава ще ви изпратим голямата лодка. Но не ми се вярва освен ветрилата да намерите нещо особено ценно, ще видите.
— Ами ако решим да вземем веригите, капитане?
— О, това много ще ви забави. Няма да остана тук цял ден, за да товаря някаква си стара котвена верига, заради която може би ще ни се наложи няколко пъти да отиваме и да се връщаме с йолата, тъй като не ми се вярва, че ще намерите достатъчно дълбока вода за голямата лодка.
— Така изглежда от вътрешността на канала.
— Та нима искате да минете от външната страна? Това е твърде опасно.
— При толкова спокойно море? — засмя се щурманът. — Откъм канала няма да се доберем дотам. Разгледах всичко наоколо много подробно с далекогледа още от върха на мачтата. Навсякъде по пътя ни са се препречили коралови вериги, които ще ни забавят с часове, докато се промъкнем през тях или между тях.
— Е, тогава правете каквото искате — каза капитанът, като се извърна, — ако желаете да последвате съвета ми, в такъв случай опитайте най-напред с йолата. Освен това не мога да се лиша от толкова много хора на борда.
С тези думи той слезе долу в каютата си, предоставяйки на своя офицер пълна свобода на действие на палубата.
— Хмм — измърмори щурманът тихо под носа си, когато капитанът го остави сам, — „ако желаете да последвате съвета ми“, все старата песен. Взема ли йолата, с нея няма да донеса нищо и ще ми четат конско евангелие… а взема ли голямата лодка и не намеря ли нещо свястно, пак ще има конско. Тогава по- добре направо да взема голямата лодка и четирима души. Седмината, които остават на борда, заедно с втория щурман са напълно достатъчни, за да проспят заедно нощта, и без това няма да имат какво друго да правят. И тъй, на работа, кой знае какво ли има още в онзи стар сандък, а струват си труда даже и само ветрилата, дето са все още вързани по реите… но с двама души нищо няма да свърша там, само ще си пропилея цялата нощ.
И без да се бави повече, морякът се залови да спуска голямата лодка в морето, което с помощта на целия екипаж отне броени минути. Междувременно нареди на стюарда да му напълни буренце с вода, понеже никой моряк не напуска току-така кораба си, без да се запаси с вода и провизии, тъй като не се знае какво може да се случи. На борда бе изнесена и кошница със сухар, както и всички налични запаси от студена риба, за да могат напускащите борда моряци да вечерят по пътя. Щурманът взе и един джобен компас и заедно с четирима отлични моряци, избрани от него, отблъсна от борда неповратливия плавателен съд, чието ветрило сега не можеше да бъде използвало срещу вятъра, и тромаво загреба срещу течението на канала.
Веднага след това на борда се появи капитанът и клатейки глава, се загледа подир своята лодка. Обаче не каза нито дума, а само хвърли един поглед на изток към образуващите се в тази посока ивици мъгла, после погледна нагоре към такелажа, а след това отново слезе в каютата си, предоставяйки за момента поддържането на корабния ред на втория щурман.
Междувременно бе станало по-късно, отколкото си бе мислил щурманът, защото все пак една толкова голяма лодка не може да се съоръжи тъй бързо с всичко необходимо, а и стюардът се бе размотавал безобразно дълго, докато намери малко буренце и го напълни с вода! Слънцето нямаше да се задържи над хоризонта даже и час и половина, защото само с незначителни разлики в годишните времена близо до екватора слънцето редовно изгрява сутрин в шест часа и вечер залязва също в шест, а тази нощ нямаше да има луна. Но какво от това! В най-лошия случай и ако си заслужаваше труда, щяха да останат да
