изведнъж…
Райков разтърка с ръце слепоочията си. Той седеше сгърбен и мрачно гледаше изгасналите въглени.
— Какво си спомни?
— По-добре вие задавайте въпроси, иначе ще се объркам. Аз самият не разбирам всичко…
— И какво трябва да питаме?
— Какви въпроси? — попита Докторът.
— Това, което бихте попитали стопаните на планетата… може би аз ще мога… Във всеки случай ще се опитам да отговоря…
— Защо загинаха Навигаторът и Енергетикът? — почти извика Докторът.
— Причините за аварията? — сухо добави Физикът.
— Това не знам. По-точно те не знаят. Забелязали са ни едва след взривяването на кораба. Може да се предположи, че сме се натъкнали на някакво тяхно предаване в хиперпространството. Ти самият каза, че насочен, модулиран сноп от енергия с голяма интензивност би могъл да предизвика вибрация… Но това е само предположение.
— За кого е било адресирано предаването?
— Това е междузвездна цивилизация, във федерацията им влизат няколко десетки звезди и около стотина планети. Между тях съществува редовна връзка.
— Това е бълнуване! Да не си сънувал, а? За каква цивилизация става дума? Къде я намери на тая пуста планета? За предаване с такава мощност е необходим общопланетен енергиен комплекс, къде е той? — попита Кибернетикът.
— Планетата е създадена от тях изкуствено, преди няколко хиляди години, специално за контакти с друга хуманоидна цивилизация. Те не живеят тук.
— Значи така, отсъствието на биосфера, наличието на кислород, радиоактивният аргон…
— Изкуствено създадена, почти идеална среда за хуманоиди. На нас наистина много ни провървя.
— Но защо им е потрябвало да строят цяла планета… Нима е възможно?
— Планета-хотел, планета-полигон или университет за специални знания, а може и планета- лаборатория с опитни зайци, зависи как го разбираш. Те могат да си го позволят…
— Да създадат изкуствена планета?
— Те упражняват пълен контрол над материята, овладяват всякакви материални процеси, без посредници, без механизми, за сметка на енергийните ресурси на самата материя.
— Излиза, че за тях няма практически нищо невъзможно? — попита Докторът.
— За това няма информация — Практикантът вдигна рамене. — Не знам какви са границите на техните възможности.
— Как изглеждат?
— Те нямат постоянни видими форми. Доколкото разбрах, индивидуалните мислещи и емоционални структури са фиксирани в някакви енергийни полета, това е обичайната им, така да се каже, пасивна форма. Но в случай на нужда те могат да използуват всяко материално тяло, да преустроят неговата молекулярна структура и да създадат от него необходимия организъм.
— Пълен контрол над материята… — замислено каза Физикът. — Значи, те могат да преместват в пространството всякакви маси, без каквито и да било кораби… Говори ли с тях за помощ?
— Аз изобщо не съм говорил с тях. В момента на контакта съм бил в безсъзнание. Те са предали в мозъка ми само онези сведения, които са сметнали за необходими.
— Значи, ще трябва да повторим контакта! От утре ще организираме търсене и още щом…
— Това е безполезно. Те напуснаха планетата.
— Как така напуснаха? Защо?
— За да не се бъркат. Дори случайно. Нали казах, че не живеят тук. Планетата ни е предоставена изцяло.
— Това е много любезно от тяхна страна — каза Докторът. — Само че аз не разбирам: защо изобщо им е притрябвало да влизат в контакт? Да събудят надежда, да ни покажат могъществото си, а после да си отидат. Ние толкова пъти сме повтаряли, че хуманността прогресира заедно с разума.
— Според мен, хуманността е чисто човешко, хуманоидно понятие — замислено каза Физикът.
Практикантът отрицателно поклати глава.
— Преди много хилядолетия, когато пътешествали из космоса, те се сблъскали с друг разум. Това била млада хуманоидна цивилизация, която по нещо приличала на нашата… Осъществил се контакт. В замяна на информацията, събрана от тази цивилизация, те й предали способността си непосредствено да управлява материята. Точно тогава, специално за целите на контакта била създадена тази планета.
— Струва ми се, че разбирам. Подаръкът се е оказал прекалено голям…
— Да, цивилизацията загинала. Противоречиви команди, схватка на противоположни интереси, промени на материалните форми, които се изключват взаимно. Непознаване на основните закони за преобразуване на материята от отделни личности, просто грешки…
— И в резултат — пълна ентропия.
— Да. Материята на тяхната система се разпаднала заедно с тях.
— А това какво общо има с нас? — предизвикателно попита Кибернетикът. — От цялото им могъщество на нас ни трябва само един кораб, за да се върнем…
— А ти би ли се върнал? — с интерес попита Физикът.
— Не разбирам?
— Ще се удовлетвориш ли с едно завръщане в случай, че трябва да избираш между контакта с тази цивилизация и кораба? С други думи, кое е повалено — завръщането или опитът да ги убедим, че човечеството в способно да приеме такъв дар?
— А вие сигурни ли сте, че е способно? — замислено попита Докторът.
— Дали е способно или не, ще реши самото човечество, аз самият обаче искам да избирам между така наречения контакт и завръщането!
— Виждаш ли, Миша, за тях ние сме представители на човечеството и очевидно те са убедени, че интересите на човечеството за нас са по-важни от собствените. Според мен, на тях дори не им идва наум, че може да бъде другояче.
— И все пак, не бих искал да решават вместо мен тези подвижни скали, в края на краищата…
— Те не са скали. И нищо не са решавали вместо теб. Дори мисля, че не са изпаднали във възторг от това, че им се свалихме на главите.
— Те нямат глава.
— Това не е толкова важно. Много по-важен е въпросът с този хипотетичен дар. Те какво, да не би да са ни го предложили?
— Като съдим по това, че веднъж вече са споделили способностите си с друга цивилизация, ние бихме могли да намерим начин да го убедим…
— Чакайте! — Райков скочи на крака. — Всичко е по съвсем друг начин, с този дар. Работата е там… работата е там, че…
Практикантът почувствува, че устата му пресъхва от вълнение и замълча. Мълчаха и те, и тримата… Гледаха го и мълчаха. Дори Физикът не му се притече на помощ. И тогава с прегракнал и пресипнал глас той им каза всичко на един път. Най-главното. Сигурно такова чувство изпитва човек, който се хвърля в дупка, направена в леда.
— Те вече дадоха на човечеството своя дар. При едно условие. Ние сами трябва да намерим начин да го предадем на Земята.
— Обясни, моля те, по-ясно — много тихо го помоли Физикът.
— Да, Дима, постарай се — поддържа го Докторът.
— Нарочно ли се бавиш? — не много учтиво попита Кибернетикът.
— Сега ще се опитам да ви изброя условията. — Той закри за секунда очите си с ръка, за да се съсредоточи по-добре. И когато започна да говори, неволно премина на чужд, несвойствен за човешкия глас тембър, с който обикновено говореха корабните автомати.
— Те ни оставят сами на планетата. Предават на един от нас способността да управлява материята и
