душите на мъртвите, за да съветват него и владетелите му, и тази история бе част от обучението на всеки владетел: „Живите не бива да взимат съвети от мъртвите“. Помнеха се много двубои между човек от Роук и човек от Палн; в един такъв двубой преди две столетия обитателите на Палн и Семел бяха нападнати от мор, след който половината от градовете и селските им земи бяха останали пусти. А преди петнадесет години, когато магьосникът Коб беше приложил Пелнийското знание, за да премине между живота и смъртта, Върховният маг Ястреб бе изразходвал всичката си сила, за да го победи и да поправи злото, което бе причинил.
Елша, както почти всички в кралския двор и в Кралския съвет, беше избягвал близостта на магьосника Сепел.
— Помолих краля да го вземе с нас до Роук — каза Оникс.
Елша примига.
— За тези неща те знаят много повече от нас — каза Оникс. — Повечето от изкуството ни на Призоваване произлиза от Пелнийското знание. Торион беше майстор в него… Сегашният Призовник на Роук, Бранд от Венуей, не би използвал нито една частица от занаята си, извлечена от тяхното знание. Прилагано погрешно, то е носило само щети. Но може би ние просто го използваме погрешно от невежество. То възхожда от много стари времена; може би съществува някакво знание, което сме изгубили. Сепел е мъдър човек и маг. Смятам, че трябва да дойде с нас. И смятам също, че може да ти помогне, стига да му се довериш.
— Щом има вашето доверие — отвърна Елша, — има и моето.
Обикновено сдържаният Оникс се усмихна сухо.
— В тази работа твоята преценка е точно толкова добра, колкото и моята, Елша. Ако не и по-добра. Дано я използваш. Но хайде да те заведа при него.
Тръгнаха заедно през града. Жилището на Сепел се намираше в старата част, близо до корабостроителницата, оттатък Лодкарската улица. Там имаше малка колония пелнийски заселници, дошли да работят в кралската корабостроителница, защото бяха прочути корабостроители. Къщите тук бяха старинни, струпани близо една до друга, с мостовете от покрив на покрив, добавящи на Голямото пристанище на Хавнър втора, въздушна паяжина от улици високо над тези с каменната настилка.
Стаите на Сепел, на третия кат, бяха тъмни, затворени и душни от горещината в разгара на лятото. Той ги отведе по още едно стръмно стълбище на самия покрив. Беше свързан с мост от двете страни със съседните покриви, така че на него си имаше истинско кръстовище, с оживено движение. Стрехите бяха снабдени с ниски парапети, а ветрецът от залива разхлаждаше въздуха. Там седнаха на малки платнени черги в ъгъла, частта на Сепел от покрива, и той им поднесе хладен, леко горчив чай.
Беше нисък петдесетинагодишен човек, закръглен, с малки ръце и крака, с буйно къдрава къса коса и нещо рядко за мъжете на Архипелага — брада, късо подстригана, покриваща мургавите му бузи и челюстта. Държеше се вежливо. Говореше с отсечен, леко напевен акцент, тихо.
Говореха двамата с Оникс, а Елша мълчеше и ги слушаше. Умът му се отнасяше, щом заговореха за непознати му хора и неща. Гледаше покривите и стрехите, цветните градини по покривите и сводестите, изящно изваяни мостове, гледаше на север към планината Онн, грамаден бледосив купол над хълмовете, обвити в лятна мъгла. Съвзе се от унеса си, когато чу пелнийският чародей да казва:
— Вероятно дори Великият маг не е успял напълно да изцери раната, нанесена на света.
„Раната на света“ — помисли Елша. Взря се в Сепел по-напрегнато и Сепел го изгледа. Въпреки цялата мекота на лицето му очите му бяха пронизващи.
— Навярно раната е останала отворена не само заради желанието да се живее вечно — каза Сепел, — а и заради желанието на мъртвите да умрат.
Елша чу отново странни слова и усети, че ги съзнава, без да ги разбира. Сепел отново го изгледа, сякаш очакваше реакцията му.
Елша си замълча, а също и Оникс. Накрая Сепел рече:
— Когато застанете на онзи синор, майстор Елша, за какво ви молят?
— Искат свобода — едва чуто промълви Елша.
— Свобода — промърмори Оникс.
Замълчаха отново. По покривната улица притичаха две момиченца и едно момче, смееха се и викаха: „Ти гониш!“ — онази стара и безкрайна детска игра на гоненка из лабиринта на градските улици, канали, стълбища и мостове.
— Може би поначало си е било лоша сделка — каза Сепел и след като Оникс го погледна въпросително, добави: — Верв надан.
Елша разбра, че словата са от Древната реч, но не знаеше какво значат.
Погледна Оникс, чието лице бе станало гробовно. Оникс промълви само:
— Е, дано се доберем поне до истината, и то скоро.
— На хълма, където е истината — каза Сепел.
— Радвам се, че ще си с нас там. Между другото, Елша тук го тегли към онзи синор нощ след нощ и търси малко отдих. Казах му, че може би знаеш някой начин да му помогнеш.
— А ти ще приемеш ли да те докосне магьосничеството на Палн? — обърна се Сепел към Елша. Тонът му беше леко насмешлив. Но очите му грееха, твърди като гагат.
Устните на Елша бяха пресъхнали.
— Майсторе — проговори той. — На моя остров казваме, че удавникът не пита колко струва въжето. Ако можете да ме опазите от онова място макар и за една нощ, ще имате сърдечните ми благодарности, колкото и нищожна отплата да е това за такъв дар.
Оникс го погледна с лека, насмешлива, не укорителна усмивка.
Сепел изобщо не се усмихна.
— Благодарностите са рядкост в моя занаят. Заради тях съм готов да направя доста. Мисля, че мога да ви помогна, майстор Елша. Но съм длъжен да ви предупредя, че въжето е скъпо.
Елша сведе глава.
— Стигате до синора насън, а не по своя воля, нали?
— Така поне вярвам.
— Мъдро. — Сепел го погледна одобрително. — Кой от нас знае със сигурност каква е волята му? Но щом отивате там насън, ще ви избавя от този сън… за известно време. И на определена цена, както казах.
Елша го погледна питащо.
— Вашата сила.
Отначало Елша не го разбра. После проговори:
— Моята дарба, искате да кажете? Изкуството ми?
Сепел кимна.
— Та аз съм само един кърпач — промълви след малко Елша. — Силата, от която ще се откажа, не е кой знае каква.
Оникс понечи да възрази, но погледна Елша и си замълча.
— Тя е препитанието ви — каза Сепел.
— Някога беше целият ми живот. Но това свърши.
— Може би дарбата ви ще се върне, след като онова, което трябва да стане, стане. Не мога да ви го обещая. Ще се опитам само да възстановя онова, което мога, от това, което ще ви взема. Но всички ние вече вървим в нощната тъма, по земя, която не познаваме. Когато дойде денят, може да разберем къде сме, а може и да не разберем. Е, ако ви опазя от вашия сън срещу тази цена, ще ми благодарите ли?
— Да — отвърна Елша. — Какво е малкото добро от дарбата ми срещу огромното зло, което мога да причиня в невежеството си? Ако ме освободите от страха, в който живея сега, страха, че мога да причиня това зло, ще съм ви благодарен до края на живота си.
Сепел вдиша дълбоко.
— Много пъти съм слушал, че арфите на Таон свирят вярно. — Погледна Оникс. — И Роук няма възражения? — Попита го със същия насмешлив тон.
Оникс поклати глава, но лицето му изглеждаше много мрачно.
— Тогава ще идем до пещерата при Орън. Още тази вечер, ако искате.
