на криптата им казаха за мястото, но не успя.
Кара се върна и застана до Прелата.
— Какво мислиш?
— Смятам, че Натан ще ни каже, когато разбере нещо.
Генерал Тримак се наклони към тях.
— След колко време?
— Скоро — отговори му Вирна.
Докато Вирна наблюдаваше, изведнъж Натан пребледня и отстъпи крачка назад.
При реакцията му Агиелът на Кара скочи в юмрука й. Бердин и Найда също приготвиха оръжията си.
Натан направи още една крачка назад. Шокиран, той сложи ръка на лицето си и се обърна към тях със зинала уста.
С бързо движение и възможно най-безшумно той се спусна към тях.
— Добри духове. — Прокара пръсти през косата си, докато поглеждаше назад към лицето, изобразено на стената.
— Какво, кажи? — припряно попита Кара.
Пребледнял като платно, Натан обърна небесносините си очи към Морещиците.
— От другата страна на стената има стотици хора.
За миг Кара онемя.
— Стотици? Сигурен ли си?
Той кимна енергично.
— Може би хиляди.
Вирна най-накрая успя да събере гласа си.
— Какви хора? Кои са те?
— Не знам — отговори Натан, като не спираше да върти глава ту към тях, ту към лицето на мраморната стена. — Нямам никаква представа. Но ви уверявам, че имат много желязо с тях.
Генерал Тримак се наведе.
— Желязо?
— Оръжия — каза Вирна.
Изражението на Натан беше сериозно.
— Точно така. Тук, долу, няма много метал и затова се откроява, когато използвам дарбата ми, за да усетя какво има зад стената. Има много хора и те носят със себе си много желязо.
— Сигурно са въоръжени — предположи генералът, след което тихо извади меча си и даде знак на хората си. Те направиха същото. За частица от секундата всички държаха оръжия в ръце.
— Някаква идея кои може да са? — шепнешком попита Бердин.
Изглеждайки по-разтревожен от всякога, Натан поклати глава.
— Никаква. Не мога да кажа кои са, но със сигурност се намират там, отзад.
Кара тръгна през коридора.
— Предлагам да разберем.
Генералът даде бърз знак с ръка на мъжете си и те започнаха да се придвижват тихо от двата фланга.
— И как смяташ да разберем? — попита Вирна, следвайки Кара по петите.
Кара спря и я погледна за момент. После се обърна към Натан.
— Можеш ли да използваш дарбата си, не знам… да събориш стената или нещо от този род.
— Разбира се.
— В такъв случай смятам да…
Кара замълча, когато Натан вдигна ръка. Той наклони глава и се ослуша.
— Те говорят. Нещо за светлина.
— Светлина ли? — попита Вирна. — Какво имаш предвид?
Натан наведе чело, докато се концентрираше и се опитваше да чуе. Тя знаеше, че той слуша с дарбата, не с ушите си. Чувстваше се ужасно, че не може да стори същото.
— Светлините им изгаснали — каза той с приглушен глас. Лампите им внезапно замрели.
Всички се обърнаха към стената, когато оттам се разнесоха приглушени гласове. Не беше нужна никаква дарба, за да бъдат чути. Мъжете се оплакваха, че не могат да видят нищо и искаха да знаят какво става.
В този момент се чу писък, който продължи само миг и след това внезапно замлъкна. Чуха се приглушени викове от ужас и нарастваща паника.
— Събори я! — извика Кара на Натан.
Изведнъж от другата страна на стената се разнесоха крясъци — мъже викаха не само от ужас, но и от шок и болка.
Натан вдигна ръце, за да хвърли магия, която да събори стената.
Още преди той да успее да действа, белият мрамор експлодира към тях. Парчета камък се разпръснаха с оглушителен шум. Едър мъж с кървав меч в ръка се появи с рамо напред през рушащата се стена. Препъна се и падна.
Парчета бял камък с всякакви размери и форми се пръскаха по коридора. Големи късове мрамор се освобождаваха и падаха с трясък. Зад хаоса от летящи каменни късове и облаци прах Вирна зърна тежковъоръжени мъже. Явно водеха загадъчна битка и се сражаваха с невидим враг. Чуваха се гласове, изпълнени с гняв, объркване и ужас.
През облаците прах и отломки Вирна видя, че в тъмния коридор отзад цари невероятен хаос от войници на Императорския орден. Сред гръмовния шум и смут хората падаха през отвора в стената. Едри татуирани мъже в тъмни кожени доспехи, ремъци и ризници, някои, от които с липсващи ръце, а други с разсечени лица, се сгромолясваха на земята. Една глава с мазни кичури се строполи в раздробения каменен прах. Мъже с по един липсващ крак се прекатурваха. Разполовените тела на други се олюляваха безпомощно. Тъмночервени струйки кръв пръскаха по белия мраморен под. Сред летящите камъни, облаците прах, търкалящите се глави и падащите, пищящи и издъхващи мъже се появи Ричард. В едната си ръка размахваше меч, а с другата държеше през кръста Ничи, която, изглежда, бе изпаднала в несвяст.
Четирийсет и трета глава
КАРА СТЪПИ ВЪРХУ ГЪРБА НА ЕДИН ПАДНАЛ ВОЙНИК от Императорския орден и се втурна към Ричард, който в същото време използваше набраната инерция, за да мине през облака прах и камъни, които Брус раздроби, докато атакуваше мраморната преграда. Когато се промъкна през прехвърчащите остриета и кръв, Ричард сложи Ничи на пода и остави отпуснатото й тяло да се плъзне навътре в коридора по слоя прах, който покриваше излъскания камък.
После Ричард моментално се завъртя и насочи меча си срещу връхлитащата върху него стена от мъже, които прииждаха от тъмния коридор и изпълваха осветените от факли коридори. Той безмилостно сечеше с удари при всеки удобен случай, а те ожесточено се биеха да стигнат до него и да го повалят. Острието му разряза един мускул и се удари в кост. Шумът беше оглушителен, тъй като някои мъже ръмжаха, други надаваха бойни викове, а трети пищяха от предсмъртни болки.
Ричард избягваше свирепите им атаки и при всяка възможност намушкваше с острието си. Всеки един от бързите му удари намираше целта си. И въпреки това всеки мъж, когото той убиваше, като че ли биваше заместен от други трима. Кара се блъсна в едър мъж с бръсната глава, който нападаше Ричард. С две ръце тя прокара Агнела си през гърлото му. За миг Ричард видя шока от болката в очите на мъжа и след това той се свлече. Ричард използва пролуката, за да се обърне и да напъха меча си в друг войник отстрани.
Всички мъже, които се бяха събрали тихо в тъмния коридор, явно бяха опитни бойци. Битката дойде по- рано, отколкото очакваха, но сега, след като започна, те се сражаваха с обезумяла ярост. Това не бяха редовните войници на Императорския орден — мъже, които се бяха присъединили към него в търсене на слава и плячка. Тези бяха професионални бойци, добре обучени и опитни мъже, които знаеха какво правят. Бяха изключително силни и с кожени доспехи. Други в допълнение имаха железни ризници. Всички носеха отлични оръжия. Сражаваха се с премерени движения, които целяха до пробият отбранителните позиции на
