врага.
Но колкото и добри да бяха, те бяха хванати неподготвени и изненадани от внезапния мрак, последван от бърза схватка. Смятаха, че тъй като се промъкват тихо във вражеската територия, са в безопасност. Но в момент на объркване и тревога, когато в коридора настъпи пълен мрак, те бяха завладени от непреодолим страх от неизвестното. В тези кратки мигове на смут мъжете започнаха да умират, без да разберат как и защо.
Ричард използва елемента на изненадата, за да пробие редиците им колкото е възможно по-бързо. Последното нещо, което му трябваше, бе ръкопашен бой. Целта му бе да се промъкне, без да влиза в схватка с врага. Вътре в Двореца способностите на Ейди рязко намаляха. А това определено водеше до затруднения.
Колкото и изненадани да останаха спотайващите се войници на Ордена, те бързо се окопитиха и вече бяха в стихията си — битката. По принцип Орденът използваше тези мъже за нападение, за смазване на неприятеля с мощна атака, целяща да разбие всяко противодействие.
За късмет на Ричард, се появи неочаквано подкрепление. Кара събаряше всеки мъж, до когото се доближеше, и прескачаше други, за да стигне до онези, които се опитваха да посекат Ричард. Тези мъже познаваха много добре въоръжената съпротива, но не знаеха нищо за Морещиците. Опитваха се да се отскубнат от Кара, но след това друга Морещица скачаше върху тях и ги поваляше. Ричард видя как Бердин и Найда забиваха Агиелите си в тиловете на мъжете или ги пронизваха в гърдите, причинявайки моментална смърт. Навсякъде мъже пищяха в агония.
Недалеч Елитната гвардия атакува войниците на Императорския орден от двата фланга едновременно. Ричард видя как генерал Тримак повежда мъжете си в разгара на битката. Елитната гвардия се състоеше от възможно най-добрите бойци, които не отстъпваха на войниците на Ордена не само по ръст, но и по способности. Всички войници на Д’Хара бяха закоравели в битките мъже, добре обучени на смъртоносни тактики, което им носеше страховита и заслужена слава. Няколко мъже в тъмни кожени доспехи, с изкривени от омраза и ярост лица, се втурнаха към Ричард. Преди той да успее да насочи меча си, други едри бойци се изпречиха на пътя им и не им позволиха да стигнат до Ричард. Двама мъже със светкавични удари обезвредиха цяла група войници. Ричард с изненада разпозна в тях Улик и Иган — двамата огромни руси телохранители на Господаря Рал. Тъмните кожени каиши, ризници и колани на униформите им прилепваха като втора кожа по изпъкналите контури на мускулите им. По средата на гърдите им беше гравирана буквата „Р“, а отдолу имаше два кръстосани меча. Те носеха метални обръчи с шипове над лактите си, специално направени за ръкопашен бой. Скоро на нападателите им стана ясно, че всеки, който се намира достатъчно близо до Улик и Иган, не само е обречен на смърт, но при това го очакват зловещи мъки. Други войници, които се появиха от отвора в стената, бяха повалени от дарбата на Натан. Искри пронизаха мъжете с метални ризници и късове нагорещено желязо отскочиха от стените, пода и тавана. Това беше сурова, едностранна битка, при която войниците нито за миг нямаха шанс дори да вдигнат мечовете си срещу високия Пророк, преди да бъдат разкъсани от насочената срещу тях сила на дарбата му.
Генерал Мейферт се сниши под размаханите брадви, докато атакуваше през пушека. Джилиан стоеше приведена под прикритието на меча му, а Ейди се крепеше на другата му ръка.
Ричард забеляза, че Ейди цялата е в кръв.
Кара замръзна.
— Бенджамин?
— Тук съм! Поеми Ейди!
— Аз трябва да защитавам Господаря Рал.
— Прави, каквото ти казвам! — надвика той рева на битката. Помогни й!
Ричард с изненада видя, че Кара на момента пое Ейди от грижите на генерал Мейферт. Той хвана Джилиан с току-що освободената си ръка и я издърпа от другата страна, далеч от двамата мъже, които го нападаха отдясно. Той се наведе, замахна с меча си и намушка единия мъж. Брус беше точно до него, но се сви надолу, за да не се изпречи пред острието на генерала. От ниската си позиция Брус посече втория нападател през коленете. Когато трети мъж посегна към генерала, мускулестата ръка на Иган обгърна врата на войника и се извъртя. Мъжът се отпусна. Иган го подхвърли настрани като парцалена кукла и тутакси нападна друг войник на Ордена.
— Връщай се! — извика генерал Мейферт на Кара, когато тя се върна, за да се впусне отново в разгара на битката.
— Аз трябва да…
— Дръпни се! — извика й той и в същия момент я блъсна в гърба с ръка. — Казах, дръпни се!
— Натан! — извика Ричард през тътена, когато видя възможността, предоставена от генерал Мейферт, който изтика Кара назад и също се отдръпна. Когато чу името си, Пророкът се обърна и Ричард посочи тъмния коридор, който генералът току-що беше разчистил. — Това сме всички! Направи го!
Натан разбра и не изгуби нито секунда. Той на момента вдигна ръце. Между дланите му пламна светлина. Магьосническият огън изригна и изпрати проблясващи искри и лъчи към решаващата битка.
Без да спира, Натан насочи магьосническия огън към врага.
Смъртоносната сфера от вряща и клокочеща течна светлина се отдалечи с въртене. Нажеженият до бяло ад се уголеми, докато профучаваше през въздуха. Дори през шума на битката, който отекваше в каменните коридори, Ричард чу свистенето на светлината, докато тя прелиташе към пълния с войници на Императорския орден тъмен коридор. Те напираха да влязат в Двореца и да се включат в битката.
Магьосническият огън се спусна по коридора, излъчвайки оранжево-червена светлина към белия мрамор. Самият звук беше достатъчен, за да накара мъжете да настръхнат от ужас.
Гледката на безжалостната смърт, покосяваща жива плът, беше ужасна. Нарастващата сфера от втечнен огън остана високо горе, докато се разстилаше над главите на мъжете и сипеше смърт върху тях, след което търкалящият се ад избухна във водопад от разтопена светлина и пламък, които се спуснаха върху ужасената маса мъже.
Писъците от агония заглушиха дрънченето на метал.
Натан предизвика още магьоснически огън. Огнената сфера се затъркаля надолу по тъмния коридор, спусна се покрай стените и мъжете, разпръсна пламъци и подпали всичко. Втечненият пламък беше толкова лепкав, толкова жестоко обгарящ, че разтопяваше кожените доспехи, проникваше през ризниците и обгръщаше плътта. Подпалените мъже разкъсваха дрехите си в опит да махнат огъня от себе си, но не можеха. Веднъж обхванал човек, огънят изгаряше всичко до кост, преди да изгасне. Дори когато мъжете започнаха да махат кожените ризници, през които лепкавият, втечнен огън ги изгаряше, беше твърде късно. Дрехите им вече се топяха по кожата и те в крайна сметка сваляха собствената си плът.
Огънят обви лицата. Дишайки тежко от шок, мъжете поглъщаха кълба от пламъци в дробовете си. Смрадта от горяща плът беше непоносима. Разнасящите се писъци бяха ужасяващи.
Мъжете, които вече бяха във вътрешния коридор, знаеха, че никой нямаше да дойде след тях и да им се притече на помощ. Защитниците от Елитната гвардия вече се спускаха върху тях, събаряха ги, пронизваха враговете, които не можеха да мръднат заради съкрушителната сила, която ги притискаше от двете страни.
Те нямаха друг избор, освен да се бият за живота си. А в тази битка не се допускаше отстъпление.
Генерал Мейферт разсече един войник през рамото. Брус обгърна дръжката на меча с две ръце и промуши един мъж, който се строполи на пода в краката му. Когато друг мъж с изкривено от гняв и ненавист лице атакува Ричард, той замахна и вкара меча си до половината в главата на мъжа, точно под очите. Мъжът се стовари на колене, викайки от неочакван ужас, и Ричард издърпа меча обратно. Бердин, облечена в червената си кожа като всички Морещици, се включи, притисна Агнела си в основата на черепа му и го довърши.
Натан пусна по коридора друго разширяващо се, търкалящо и извиващо се кълбо от магьоснически огън. Гледката на безмилостния смъртоносен ад бе непоносима, докато той се разстилаше през тълпите мъже, които, намирайки се по-далеч, го бяха избегнали преди това. Горящите мъже като обезумели се опитваха да се спасят от растящия огън. Но нямаше начин. Бяха заклещени не само от пламъците, но и от мъртвите около тях. Освен това самите те бяха многобройни. Оставаше им само да пищят от агония и отчаяна паника, докато горят живи. Спирали от пламъци се извиваха в отворените им усти, от които излизаха писъците.
