Ричард беше сигурен, че по-назад мъжете са избегнали нападението и вече тичат назад на безопасно място в катакомбите.
Това, което само преди момент представляваше умопомрачителна битка, изведнъж замлъкна. Останалите живи войници на Ордена не видяха никаква милост от страна на Елитната гвардия, която ги довърши.
Кара избута един мъж, когото току-що беше убила. Трупът му се олюля и глухо тупна на земята. Генерал Мейферт беше наблизо. Тя го изгледа по-ядосано, отколкото мъжа, когото беше убила.
— Какво си мислиш, че правиш, като ми крещиш… и ми казваш какво да правя?
— Върша си работата. Ти пречеше на това, което Господарят Рал се опитваше да направи. Трябваше да се махнеш.
Кара пак го изгледа.
— Не ме интересува…
— Нямам време за спорове. — Той я изгледа също толкова гневно. — Докато аз отговарям, ще правиш това, което ти се казва. Така трябва да бъде.
Тя извърна намръщената си физиономия към коридора, където мъжете все още мърдаха, докато горяха живи. Превърналите се във факли ръце махаха бавно и напразно в ада.
Ричард беше наясно, че твърде много мъже изпълват коридорите, за да могат да се справят с всичките. Той се опита да махне генерала, Брус, Джилиан и Ейди от пътя, за да може Натан да предизвика магьоснически огън. Генералът разбра намерението на Ричард. Кара се беше изпречила на пътя. В качеството си командващ генерал той не можеше да позволи на никой да постави под въпрос авторитета му — особено в разгара на сражение.
След като осъзна истината, Кара прекрати спора и веднага се обърна, за да се присъедини към Ричард, който трескаво вървеше по хлъзгавия от кръв под към Ничи, която лежеше по гръб до стената.
— Ничи? — Ричард нежно прокара ръка по шията й. — Дръж се. Натан е тук.
Очите й бяха присвити. Тя се гърчеше от болка. Според Ричард Джаганг искаше да я убие, но магията около Двореца възпрепятстваше опита му. И това й причиняваше бавна и мъчителна смърт.
Той се обърна.
— Натан! Имаме нужда от теб!
Ричард видя Натан, коленичил до някого сред повалените тела на мъртвите войници на Императорския орден. Ричард имаше ужасното чувство, че знае кой е това. Натан вдигна глава, гледайки тъжно и безпомощно към Ричард.
— Ничи… дръж се. Идва помощ. Обещавам, че ще махна тази яка от теб. Дръж се. — Той хвана ръката на Кара и я придърпа по-близо. — Стой с нея. Не искам да си мисли, че е сама. Не искам да се предаде.
Кара кимна. Сините й очи блестяха.
— Господарю Рал, наистина се радвам да ви видя. Той се изправи и постави ръка на рамото й.
— Знам. Аз също много се радвам да те видя.
Ричард се затича през мъртвите войници на Ордена и изобщо не си направи труд да потърси чиста пътека. Гледката на толкова много трупове, откъснати крайници и глави, толкова много кръв, плиснала по белите мраморни коридори, беше потресаваща.
Той бързо си проправи път през хаоса от мъртви и когато видя, че Натан е коленичил до Ейди, страховете му се потвърдиха. Старата магьосница едва дишаше.
Ричард се наведе до Пророка.
— Натан, трябва да й помогнеш.
Генерал Мейферт и Джилиан коленичиха от другата страна на старата жена. Джилиан взе ръката на Ейди и я притисна към гърдите си.
Натан се взираше с уморени, навлажнени очи.
— Съжалявам, Ричард, но това може да се окаже извън способностите ми.
Ричард преглътна бучката в гърлото си и пак погледна надолу към Ейди. Тя го гледаше втренчено с напълно белите си очи, които изглеждаха много спокойни въпреки ужасната болка.
— Ейди, успяхме. Планът ти проработи. Ти го направи. Ти ни промъкна.
— Доволна съм, Ричард. — Тя се усмихна съвсем леко. — Но сега трябва да помогнете на Ничи.
— В този момент се притеснявай само за себе си. Тя стисна ръката му и го придърпа към себе си.
— Трябва да й помогнете. Моята част е свършена. Сега тя е единственият ви шанс да спасите това, което смятаме за скъпо на този свят.
— Но…
— Помогнете на Ничи. Тя е единствената ви надежда сега. Обещай ми, че ще й помогнете.
Ричард кимна и една сълза се търкулна по бузата му.
— Обещавам.
Усмивката й се разшири и избута назад фините бръчици по бузите й. Ричард не можеше да не усмихне при мисълта за това, което тя направи току-що. Веднъж Зед му каза, че магьосниците никога не казват всичко, което знаят, и по този начин успяват да те склонят да се съгласиш с неща, които иначе не би приел.
— Нямам нужда от магьосница, за да удържа на думата си да помогна на Ничи.
Тя му се усмихна и Ричард усети, че ръката й леко се стегна.
— Не съм толкова сигурна, Ричард. Тя има нужда от помощ, каквато само ти можеш да й окажеш.
Ричард нямаше представа какво може да направи той самият, което Натан да не може. Дори да знаеше как да използва дарбата си, Ричард отдавна беше изгубил връзката си с нея. Когато очите на Ейди се притвориха и Джилиан се разплака от тревога, генерал Мейферт сложи ръка на раменете й.
— Господарю Рал! — извика Кара.
Ричард и Натан се обърнаха към Морещицата, която стоеше приведена над Ничи.
— Побързайте!
— Дръж се — прошепна Натан на Ейди.
Той допря пръст до челото й. Ейди въздъхна и мускулите й се отпуснаха.
— Това ще я облекчи за момента — каза Натан на Ричард с доверителен тон. — Може би с помощта на няколко Сестри ще мога да направя нещо повече за нея.
Ричард кимна, след което хвана Натан под ръка и му помогна да се изправи. Докато отиваха към Ничи, те минаха покрай вплетените тела на мъртвите. Повечето от убитите бяха войници на Императорския орден, но по коридора имаше и разпръснати мъже от Елитната гвардия. Ничи изглеждаше по-зле, ако изобщо това бе възможно. Тя трепереше от невидимата сила, която се опитваше да изтръгне живота от нея.
— Трябва да махнеш яката от нея — каза Ричард на Натан. Джаганг използва Рада’Хан, за да я контролира. Мисля, че сега се опитва да я убие.
Натан кимна, докато повдигаше клепача на Ничи, и бързо прецени състоянието й. След това се протегна и постави двете си ръце върху гладката метална яка около врата й. Той затвори очи за момент и челото му се сбръчка от усилието да използва невидимата си сила. Въздухът наоколо зажужа от лека вибрация. След момент неприятното усещане изчезна.
— Съжалявам, Ричард — тихо каза той и най-после се изправи.
— Какво имаш предвид с това „съжалявам“? Тя още е заключена около нея. Трябва да махнеш това нещо, преди да я е убило.
Натан огледа всички мъртви и в небесносините му очи се появи влага. Скръбният му поглед най-после се върна върху Ричард.
— Съжалявам, момчето ми, но не мога да направя нищо.
— Можеш — каза Кара. — Можеш да махнеш яката от нея!
— Ако можех, щях да го направя. — Той поклати глава обезсърчен. — Но не мога. В яката са вплетени и двете страни на дарбата. Аз разполагам само с Адитивната.
Ричард не можеше да приеме този отговор.
— Дворецът усилва способността ти. Ти си Рал. Твоята сила е по-голяма на това място. Имаш повече сила тук. Използвай я!
— Адитивната ми способност действа…, но Субстрактивна въобще не притежавам. Без нея съм безсилен.
