рухне.
Ричард се огледа, изучавайки внимателно всеки детайл, докато прекосяваше залата. Светлината на петдесет и седем факли се отразяваше от инкрустирания със злато ковчег на дядо му, поставен върху пиедестал, и той сякаш плуваше над пода от бял мрамор. Не само върху ковчега, но и навсякъде по гранитните стени на помещението имаше изписани думи.
— Мразя розовото — прошепна като че ли на себе си Ничи, докато оглеждаше гладките стени от розов гранит и сводестия таван.
— Имаш ли някаква представа защо стените се топят? — попита я Ричард, докато тя обикаляше бавно стаята и внимателно оглеждаше всичко.
— Точно това ме плаши — отвърна Ничи.
— Моля? — попита Ричард, докато четеше думите, издълбани нависоко Д’харански в гранитните стени.
— Вирна твърди, че след като съм пристигнала в Двореца, малко преди да бъда заловена, съм дошла тук с Ан. Казала съм й, че знам защо стените се топят.
Ричард я погледна през рамо.
— И защо се топят?
Ничи изглеждаше странно объркана и разтревожена.
— Не знам. Не си спомням.
— Не си спомняш… какво?
— Защо съм идвала тук и защо стените се топят. Попитах Вирна дали не съм дала някакво обяснение — не си спомня.
Ричард прокара пръст по ковчега на дядо си.
— Лавинен огън.
Ничи го изгледа още по-разтревожена.
— Наистина ли мислиш, че това е причината?
— Ти не си спомняш нищо, нали?
Тя поклати глава.
— Не. Дори не си спомням да съм казвала на Вирна, че знам причината за проблема, но по-лошото е, че не помня изобщо да съм знаела, че стените се топят. Как бих могла да забравя нещо толкова важно?
За момент Ричард се загледа в тревожните й сини очи.
— Мисля, че не би могла при нормални обстоятелства.
— Това може само да означава, че щетите от лавинния огън се разпространяват отвъд първоначалния обект на проклятието.
— Това е заради заразата — рече тихо Ричард.
— Ако е вярно, значи това, което става тук, е свързано с действията, които трябва да предприемем, за да обърнем процеса на разпространение на лавинния огън. Заразата в Хармониите изтрива паметта, за да се защити.
Това страховито предположение накара Ричард да се сепне. Обаче той разбираше, че в него има логика. Сега трябваше да се тревожи не само, че Джаганг може да е с една крачка пред него, но и за това как заразата на лавинния огън може да действа, за да се защити от унищожение.
— Трябва да обърнем процеса на лавинния огън — заключи Ричард. — Съвсем скоро ще забравим защо се налага това. Аз трябва да призова силата на Орден, за да се противопоставя на проклятието, преди да е станало твърде късно.
— Трябват ни кутиите на Орден, за да го сторим — напомни му тя.
— Джаганг има две от тях, онази вещица взе третата. Трябва да си ги върнем по някакъв начин.
— След като Шеста работи за Джаганг, като напада нашите войници в Стария свят, е логично да се предполага, че е склонна да му даде и третата кутия.
Ричард прокара пръст по някои от буквите върху ковчега на Панис Рал.
— Мисля, че имаш право. Въпрос на време е Джаганг да се сдобие с всичките три кутии, ако вече не ги е получил.
— Макар че и ние имаме нещо, от което те имат нужда — каза Ничи.
— Така ли? Какво е то?
— Градината на живота. Откакто преведох „Книгата на живота“, аз гледам на Градината на живота по друг начин. Книгата потвърди някои от заключенията, до които бях стигнала преди това, след като видях градината за последен път. Сега възприемам Градината на живота в контекста на магията на Орден. Проучих разположението на стаята, количеството светлина, ъглите според различни звездни карти и как слънцето и луната преминават през мястото. Анализирах също мястото в стаята, откъдето са били отправени заклинанията, свързани с Орден — тяхното конкретно местоположение спрямо другите елементи.
Ричард беше заинтригуван.
— Да не би да искаш да кажеш, че наистина смяташ, че Градината на живота е нужна за отварянето на кутиите?
— Да. Градината на живота е била създадена специално, за да осигури необходимия контрол при отварянето на кутиите.
— Тоест Джаганг трябва да влезе в градината, за да отвори точната кутия, така ли?
— Освен, ако не си построи съвсем същото помещение — сви рамене Ничи. — Което, разбира се, не е невъзможно, но е доста сложно.
— Но все пак би могъл да го направи.
— Ще му трябват оригиналните указания, от които са били изготвени плановете за Градината на живота. Ще има нужда от помощта на специални хора с различни умения. Тъй като няма да разполага с всичко необходимо, за да се справи сам, ще трябва да проучи лично самата Градина на живота, за да знае как да построи дубликат.
— Е, ако успее да дойде тук, за да я проучи, направо би могъл да я използва.
Ничи втренчено го изгледа.
— Точно така.
Ричард въздъхна, давайки си сметка колко е изостанал в преценката си за истинските мотиви на Джаганг.
— Нищо чудно, че той се интересуваше от отварянето на кутиите по-рано. Знаел е, че първо трябва да дойде тук. Превземането на Народния дворец е било част от no-висшата му цел. През цялото време е знаел какво трябва да направи.
— Така изглежда — съгласи се тя.
Бердин премина през разтопения отвор на гробницата.
— Ето я, Господарю Рал.
Ричард се обърна.
— Какво е това?
— Донесох тази книга — рече тя и я показа, все едно това обясняваше всичко. — Написана е на високо Д’харански. Когато преведох част от нея и разбрах за какво се отнася, Вирна ми каза веднага да ви я донеса.
— За какво се отнася? — попита Ричард Бердин.
— За народа на Джилиан. За предците й от Каска.
— Заклинателите на сънища… — прошепна Ничи като на себе си, докато четеше.
— Моля? — попита Ричард и се намръщи.
— Ничи е права — каза Бердин. — В тази книга се говори как хората в Каска са можели да извършват заклинания, предизвикващи сънища. Вирна ми нареди да ви го кажа.
— Добре, благодаря.
— Е, аз трябва да се връщам. Има още някои книги, които трябва да се преведат. И не забравяйте — рече тя през рамо, докато се отдалечаваше, — по някое време трябва да ви кажа за нещата, които открих за вас преди… за Баракус.
Ричард кимна и се усмихна на Морещицата. Ничи пъхна книгата под мишницата си.
— Благодаря, Бердин. Веднага щом свършим тук, ще я прегледаме.
