Ричард погледна за момент след отдалечаващата се Бердин, а после посочи надписите по стените.
— Всичко това ми изглежда доста тревожно. Разбираш ли истинската същност на заклинанията, написани тук? Доста от елементите ми изглеждат смътно познати.
— Би трябвало — отвърна Ничи. Тя посочи към един от надписите върху по-далечната стена. — Погледни там. Това са инструкции от баща на син как да отиде в Отвъдния свят и да се завърне.
— Искаш да кажеш, че Панис Рал е искал да предаде тези заклинания на Мрачния Рал и затова са били издълбани върху стените на гробницата, така ли?
— Не — отвърна Ничи и поклати глава. — Мисля, че тези заклинания са били предавани в династията Рал от поколения, от баща на син. В известен смисъл те са вашето наследство.
Ричард беше изумен от тази мисъл.
— Според теб от колко време са? И защо ще се предават заклинания как се отива в Отвъдния свят?
— Подозирам, че са създадени по едно и също време с магията на Орден. — Тя го погледна с крайчеца на окото си. — Възможно е да се окажат нужни, за да може да се използва силата на Орден. Заличаването на спомените ни е свързано със Субстрактивната магия…
— А тя идва от Отвъдния свят — довърши изречението й Ричард, осенен от внезапно прозрение. — Той се приближи към нея. — Да не би да искаш да кажеш, че за да се използва силата на Орден, се налага да се отиде в Отвъдния свят, защото нещата, заличени от Субстрактивната магия, могат да бъдат възстановени само там?
— Ако паметта трябва да бъде възстановена, ще трябва да има зърно, от което да покълне. Споменът, който имаш за нея, е твой, той не е липсващата памет на Калан, на Зед или на Кара. Най-важното в тяхната липсваща памет е това, което вече е напуснало този свят. То вече не съществува. Нито тук, нито където и да било.
Ричард дори не можа да примигне.
— И това зърно на паметта, което липсва в съзнанието на жертвите на лавинния огън, е било отнето чрез Субстрактивната магия, така че, ако то изобщо съществува, го има само в Подземния свят.
Ничи посочи надписите на високо Д’харански, издълбани в гранитните стени и върху ковчега.
— В „Книгата на живота“, която Мрачният Рал е трябвало да прочете, за да пусне в действие кутиите на Орден, се казва, че част от процеса за призоваването на Орден е да се отиде в Подземния свят.
— Но каква точно памет е възстановил Мрачният Рал, когато е пътувал до там?
— Призоваването на Орден изисква предварително посочени стъпки. Отиването в Подземния свят е една от тях. — Тя посочи към стените. — Това са стъпките.
— Но тук се казва само, че е нужно да се отиде в Подземния свят. Защо не посочват каква е целта на пътуването до там?
— Целта на пътуването е да се възстанови зърното на паметта, но Орден не знае какво е необходимо или кой ще бъде обектът на лавинния огън, затова се казва само, че стъпката трябва да бъде предприета. Не се казва какво трябва да бъде направено там. Това е просто средство за човека, който се опитва да спре лавинния огън. От него зависи да направи необходимото, когато се отправи на това пътуване.
Бердин първа ми показа „Книгата на живота“. Тя лично е виждала Мрачния Рал да я използва и знаеше къде се намира. Той е отишъл в Отвъдния свят. Тези надписи тук са част от формулата за извикване на заклинанията, нужни, за да се направи това.
— Но Мрачният Рал не се е опитвал да възстанови спомени, загубени вследствие на лавинния огън.
Ничи сви рамене.
— Не, той е използвал Орден, за да сдобие със сила за себе си. Сам е трябвало да реши какво ще направи, когато стигне там. Вероятно не е разбирал истинската цел на пътуването си в Подземния свят. Може би е гледал на него като на сложен ритуал.
— Но как бих могъл да направя подобно нещо? — възкликна Ричард.
— Няма да можеш сам. Нужен ти е водач. Не обикновен водач, а такъв, който човекът, отправил се на това пътуване, трябва да спечели и който му е абсолютно верен, до смърт, ако се наложи.
— Добър дух, на когото мога да имам пълно доверие.
Тя кимна и посочи едно място от надписите.
— Погледни тук. Това е заклинание за призоваване на водач от Подземния свят да дойде и да те отведе там, където трябва да отидеш.
Ричард почувства как му призлява при самата мисъл за това. Посочи едно от местата, изписани на високо Д’харански, после видя друг надпис на друга стена.
— Погледни там. За тези заклинания е нужен магьоснически пясък.
— Да, така е. Може би е време да попитаме хората от криптата къде са намерили зрънцето, което държиш в джоба си.
Увлечен във вихъра на случващото се, Ричард почти беше забравил първоначалната причина, довела ги в гробницата.
Той даде знак на Кара да доведе шестимата служители от криптата. Ричард изчака групата да се събере. Всички го гледаха в очакване.
— Всички вие ми направихте голяма услуга, като намерихте това зрънце пясък. Благодаря ви, че сте били толкова наблюдателни.
По начина, по който доволно се усмихнаха, Ричард предположи, че досега никой Господар Рал не им е благодарил така.
Той постави внимателно ръка върху рамото на единствената жена сред тях.
— Можеш ли да ми покажеш къде намерихте зрънцето пясък, което ми донесохте?
Тя погледна към другите, а после коленичи пред златния ковчег по средата на стаята. Посочи пода при единия ъгъл на ковчега и повика с пръст Ричард да се приближи.
Той коленичи до нея и надникна под ковчега. Жената посочи нагоре към един ъгъл от дъното на ковчега, в който имаше процеп.
Ричард почука с опакото на ръката си по посоченото място и оттам се посипа пясък. Малките зрънца заподскачаха по пода от бял мрамор.
Ричард рязко се изправи и погледна стреснато Ничи.
— Донеси ми брадвата си — обърна се той към един от стражите, който охраняваше коридора пред стаята.
Човекът бързо показа главата си през разтопения отвор и дотича да изпълни нареждането. Ричард пъхна острия като бръснач край в тесния процеп между капака и останалата част на ковчега. Натисна и напъна дръжката. Капакът леко се повдигна. С помощта на Ничи и останалите повдигнаха плочата и я оставиха настрана.
Ковчегът беше пълен до горе с магьоснически пясък.
Ричард остана за момент загледан в него. Светлината на факлите се отразяваше в песъчинките, които заблестяха.
В пясъка беше заровено тялото на дядото на Ричард — Панис Рал.
— Сега знам защо това място се разтапя — каза Ничи. — Това е реакция на Субстрактивната магия, която е била използвана за отварянето на една от кутиите на Орден в Градината на живота. — С връхчето на пръста си Ничи внимателно бутна няколко разпилени зрънца пясък обратно в ковчега. — Това е било най-безопасното място, което Мрачният Рал е могъл да намери, за да запази магьосническия пясък, в случай че му потрябва още. Умрял е, преди да се възползва от това количество. Но пясъкът все още е горещ от реакцията на Субстрактивната магия. Затова стаята е започнала да се разтапя. Просто мястото не е подходящо да бъде съхранявана тази субстанция.
— Не ми казвай, че Градината на живота е била построена специално за съхранението на такива неща.
Ничи примигва учудена като че ли беше казал, че водата е мокра.
— Разбира се, че е така.
— В такъв случай трябва да занесем пясъка в Градината на живота.
Ничи кимна.
— Вирна и Сестрите ще се погрижат. — Ничи го стисна за ръката.
