ухапване.
— Това, което казваш, е чудесно — кимна Ричард. — Наистина има общо с моите занимания в момента. Аз се опитвам да дам на всеки от вас един вид визуално изражение на сила.
— Откъде си толкова наясно със символите на силата? — попита друг от мъжете, на име Брус. Той беше в отбора, но от войниците на Ордена и спеше в палатката си, така че никак не му се нравеше да се съобразява с прищевките на някакъв нападател, който освен че беше езичник, спеше окован във вериги като някое животно. — Такива като тебе отдават голямо значение на остарели вярвания и магии, вместо да се посветят на по-възвишени идеали, на делата на Създателя, на отговорностите и задълженията си към ближния.
— Имах предвид, че това е моето виждане, моята представа за силата — сви рамене Ричард. — Искам да изрисувам всеки от нас така, че да изглежда по-силен и страховит — това е.
Отговорът явно не удовлетвори Брус. Посочи лицето на Джонрок.
— Откъде си сигурен, че всичките тия кривини и чертички изобразяват силата?
— Ами не съм сигурен — призна Ричард, като се опитваше да намери начин да затвори устата на любопиткото, без да издава важна информация. — Просто лично на мен тези символи ми внушават сила.
— Това са глупости. Рисунките не означават нищо — повиши тон Брус.
Войниците в отбора застанаха нащрек, сякаш очакваха да видят дали спорът няма да прерасне в бунт срещу нападателя им.
Ричард се усмихна.
— Щом така смяташ, Брус, щом си убеден, че рисунките ми не означават нищо, какво ще кажеш да ти нарисувам цветенце на челото.
Всички избухнаха в смях — дори войниците. Брус, внезапно изгубил самоувереността си, огледа смеещите се физиономии и се прокашля.
— Мда, сега, като го каза, започнах да гледам на нещата от друг ъгъл. Да, искам и на мен да ми нарисуваш такъв символ на силата. — Удари се с юмрук в гърдите. — Искам противниците ни да се страхуват от мен.
Ричард кимна.
— Ще се страхуват, стига да правите, каквото ви кажа. Имайте предвид, че преди първата игра, когато всички видят червеното по лицата ни, може да им се стори глупаво. Трябва да сте подготвени за това. Когато ги чуете да се смеят, позволете на смеха им да ви разгневи. Позволете му да изпълни сърцата ви с желание да им натикате смеха обратно в гърлото.
Още в първия момент, щом стъпим на терена, не само противниковите играчи, но навярно и много от зрителите ще ни се смеят и ще ни подвикват разни думи. Нека. Точно това ни трябва. Оставете ги да ни подценяват. Просто се съсредоточете върху надигналия се в сърцата ви гняв и му позволете да ви изпълни.
Ричард обиколи с поглед мъжете един по един.
— Не забравяйте, че целта ни е да победим в турнира. Това е единственият ни шанс да се изправим срещу отбора на императора. Ние сме единствените достойни за тази чест. Тези, които ни се присмиват, са жалки подобия на играчи на Джа’Ла. Трябва да ги пометем, ако искаме да се доберем до отбора на императора. Мъжете, срещу които ще играем в началото, стоят на пътя ни. И ни се присмиват.
Щом стъпите на терена преди началото на играта, нека смехът им звънти в ушите ми. Погълнете го, но запазете мълчание. Не показвайте чувствата си. Задръжте ги в себе си, докато не му дойде времето.
Нека си мислят, че сме глупаци. Нека станат непредпазливи, приемайки ни за лесна плячка, вместо да се стегнат и да се опитат да ни надвият. Оставете ги да свалят гарда.
После, когато играта започне, бавно и полека освободете яростта си срещу тези, които ви се присмиват. Трябва да стоварим отгоре им цялата си мощ. Да ги смажем. За нас всеки мач е важен; все едно всеки път играем с отбора на императора.
Не можем просто да спечелим с една-две точки, както става обикновено. Не върши работа. Това би било мизерна победа. Трябва да победим категорично и безапелационно. Да ги размажем. Нужни са ни поне десет точки разлика.
Всички зяпнаха. С такава разлика печелеха само децата. Отбор по Джа’Ла от такова ниво никога не бе печелил с повече от четири-пет точки.
— Всеки от противниковия отбор ще получи по толкова камшика, с колкото точки е загубил отборът — продължи Ричард. — Искам целият лагер да говори за тази кървава баня.
От този момент нататък никой няма да се смее. Напротив, всеки противник, който застане срещу нас, ще се притеснява. А който е притеснен, той греши. При всяка тяхна грешка ние ще сме готови да нанесем удар. Това ще ги обърка още повече. Всичките им страхове ще изплуват на повърхността.
Ще победим следващия отбор с дванайсет точки. При което тези, които играят срещу нас след тях, ще бъдат сковани от неописуем страх.
Ричард размаха червения си пръст в посока на отборите.
— Знаете какъв ефект може да има това. Сравнявате със земята един град и тези след него треперят в очакване, докато стигнете до тях. Славата ви е стигнала до ушите на хората и появата ви ги плаши. А когато всички са изпълнени със страх, няма никакъв проблем да ги победите.
Войниците се ухилиха. Най-сетне можеха да положат плана на Ричард в обозрима рамка.
— Искаме да накараме всички други отбори да се страхуват от боядисаните в червено лица. — Ричард сви свободната си ръка в юмрук. Тогава ще можем да победим всекиго.
После във внезапно настъпилата тишина всички удариха гърдите си с юмруци, заклевайки се, че ще го направят. Всички тези мъже искаха да спечелят — всеки по свои съображения. Те нямаха нищо общо с причините, които таеше в себе си Ричард.
Той се надяваше изобщо да не му се наложи да играе срещу отбора на императора, а да получи шанса си далеч преди това. Но трябваше да е готов да стигне и дотам, ако се наложи. Знаеше, че преди това може и да не му се удаде подходящ случаи. При това положение трябваше да си гарантира, че са достигнали до финалния кръг на турнира, когато би бил по-спокоен, че ще му се отвори възможността, която търсеше.
Ричард се съсредоточи върху Джонрок и набързо изпъстри релефните му мускули с новите елементи, които символизираха мощния щурм по време на битка.
— Нека аз бъда следващият, Рубен — обади се един от мъжете.
— После съм аз — провикна се друг.
— Един по един — успокои ги Ричард. — А докато работя, можем да прехвърлим още веднъж стратегията ни. Искам всеки от нас да знае точно каква роля играе в играта. Трябва да познаваме плана добре, за да го следваме стриктно. Да разпознаваме сигналите си. Искам още от първата секунда да започнем преса. Да ги оставим без дъх още докато се смеят.
Мъжете се изредиха един по един на обърнатата кофа, за да може Ричард да изрисува лицата им. Ричард подхождаше към всеки с такава сериозност, все едно беше въпрос на живот и смърт. Което в известен смисъл беше точно така.
Всички бяха впечатлени и ентусиазирани от мрачната лекция на Ричард. Докато мълчаливо наблюдаваха как нападателят им чертае изключително опасни смъртоносни символи, познати единствено нему. ги обзе тържественост. Макар да не разбираха езика на тези символи, знаеха какво прави Ричард. С просто око се виждаше, че изрисуваните лица внушават страх.
Когато приключи, Ричард осъзна, че е изрисувал почти всички символи, свързани с танца със смъртта, за всеки случай допълнени с елементи от кутиите на Орден.
Единствените символи, които не бе използвал, бяха тези, които бе оставил за себе си — символи, които щяха да се отпечатат върху самата душа на врага.
Един от войниците му предложи лъскаво парче метал, където да се оглежда, и той започна да изобразява върху лицето си елементите на танца със смъртта. Потопи пръст в червената боя, представяйки си, че е кръв.
Всички го гледаха със зяпнала уста. Той беше водачът им в битка, човекът, когото следваха в Играта на живота. Пред тях изплуваше новото му лице и всеки от тях искаше да го запомни в детайли. Последният елемент, който Ричард добави, бяха светкавиците на Кон Дар — символите, изобразяващи сила, която Калан
