Тови. Четирите сами активираха лавинния огън, заловиха Калан и откраднаха кутиите на Орден.
Улиция и Грета, които Ничи познаваше не по-зле, отдавна бяха пленнички на Джаганг. Какво прави Армина с тях?
Нямаше време да се замисля над тези въпроси. Но ако това щеше да е последният й час, поне нямаше да се предаде без бой. Ръката й неочаквано отскочи и описа дъга, с която хвърли най-силния щит, на който бе способна; знаеше, че резултатът няма да е впечатляващ, но се надяваше да издържи достатъчно дълго. Хукна обратно към стълбите.
Още на третото стъпало я застигна кълбо сгъстен въздух и подкоси краката й. Ничи се стовари на пода с цялата си тежест. Щитът се бе оказал безполезен срещу обединената сила на трите.
Донякъде се изненада, че не използваха и срещу нея смъртоносната сила, с която отнеха живота на Ан. Без да губи време да се замисля, тя се претърколи вляво и скочи на крака. Хвърли се към съседната зала. Зад нея отекнаха бързите стъпки на трите Сестри.
В тези огромни и голи мраморни зали нямаше къде да се скрие. Знаеше, че ако побегне, те просто ще я свалят с огнена мълния. Нямаше шанс да се измъкне от обсега на силата им с бързина. Понеже вече я бяха подгонили, вероятно очакваха да продължи да бяга. Затова тя се прилепи до входа на следващата зала, откъм страната на преследвачките си.
Задържа дъх в опит да бъде възможно най-безшумна. Оттам тялото на Ан не се виждаше, ярката локва кръв на белия мраморен под лъщеше пред погледа й.
Не можеше да повярва, че е мъртва. Ан беше свидетел на възхода и падението на не едно кралство, на отмирането на безброй поколения в протежение на огромен период от време. Сякаш бе на този свят от самото сътворение. Смразяваща бе дори мисълта за свят без Аналина Алдурен.
Макар да не обичаше особено Прелата, Ничи почувства тъга от загубата й. Жената тъкмо бе започнала да разкрива човешкото си лице. След толкова дълъг живот най-накрая бе открила истинската любов.
Ничи долови тътрене на крака и се съсредоточи. Сега не беше време да скърби.
Самата тя познаваше отблизо насилието и смъртта, но далеч не беше свикнала на този вид битки. Като Господарката на смъртта тя бе станала свидетел на безчет кончини, много от които бе причинила самата тя, но никога с голи ръце. Сега, при отсъствието на силата й, това беше единственият изход. Опита се да си представи как би подходил Ричард.
Щом трите Сестри изскочиха иззад ъгъла, Ничи събра всичката си сила и заби лакът в лицето на най- близката. Изтракаха зъби. Сърцето й биеше толкова оглушително, че не успя да чуе удара. Сестра Джулия се просна възнак.
Без да се замисля, още докато Джулия се свличаше към пода, Ничи се нахвърли върху Сестра Армина и я сграбчи за косата. Използва инерцията на бягащото й тяло, дръпна рязко и запокити главата й в стената. Прималя й от звука от размазания о камъка череп. Останала сама, последната Сестра бе толкова безпомощна, колкото и самата Ничи.
Но Армина бе все още в съзнание. Опитваше се да се освободи от хватката й, като междувременно сипеше заклинания. Ничи дръпна здраво и я вдигна във въздуха, подготвяйки се да я размаже в стената.
Преди обаче да успее, набитата Сестра Грета се хвърли право в корема й и я изблъска далеч от Армина. Стремителният удар на Сестрата я отхвърли към стената толкова силно, че дъхът й секна. Изпълзя слепешком към жената, която я придържаше, като се опитваше да я отстрани от себе си.
Хванала здраво Ничи през кръста, Сестра Грета се огъна настрани и без усилие я просна по лице на пода. Ничи се извъртя, за да я изрита.
Сестра Армина, по чието лице се стичаше кръв, постави крак върху гърдите й. Сестра Грета се изправи до нея задъхана.
Преди още Ничи да успее да стане, през тялото й премина силна болка, която експлодира в основата на черепа й. Шокът блокира дробовете й. Общата сила на двете беше достатъчна да я направи безпомощна.
— Не посрещаш Сестрите си особено любезно — заяви Грета.
Ничи се стараеше да не обръща внимание на болката. Опита се да стане, заудря с ръце, но Сестра Армина натисна по-силно с крак, като същевременно разшири обхвата на болката. Зрението на Ничи се смали до малко петънце в центъра на черен тунел, гърбът й се изви, мускулите й се събраха на топка. Пръстите й полазиха по пода. За миг си помисли, че е готова на всичко, за да спре това.
— Съветвам те да не мърдаш — обади се Сестра Армина, — но пък ако предпочиташ, можем да ти припомним колко повече агония можем да ти причиним. Е? — повдигна вежда тя.
Ничи бе неспособна да говори. Очите й се насълзиха, успя само да кимне.
Сестра Джулия се довлече по-близо, като прикриваше устата си с две ръце и виеше от болка и гняв. Вадички кръв се стичаха по брадичката й, попиваха отпред на избелялата синя рокля и капеха от лактите.
Без да сваля крака си от гърдите на Ничи, Сестра Армина се наведе и докосна коляното й.
— Най-накрая се върна при нас, скъпа — изрече тя с някак чужд глас.
В миг кръвта на Ничи замръзна.
Осъзна, че през тези очи я гледа Джаганг.
Ако не беше агонията, ако не й се налагаше да влага всичките си сили в едно елементарно дишане, щеше да се впусне в бяг, дори това да означаваше мигновена смърт. Пак щеше да е за предпочитане.
Но понеже не можеше да помръдне, си представи как избожда очите на Сестра Армина — прозореца, през който я наблюдаваше Джаганг.
— Зъбите ти избивам заради това! — изломоти Сестра Джулия иззад длан. — Ще…
— Млъквай — скастри я Армина с онзи чужд глас, — че няма да им позволя да те лекуват.
В очите на Сестра Джулия проблесна искрен ужас, щом чу гласа на Джаганг. Замлъкна.
— Дай ми го — протегна ръка към нея Сестра Армина. Джулия плъзна окървавени пръсти в един от джобовете си и извади предмет, който Ничи не очакваше да види и от който й секна дъхът. Джулия го подаде на Армина.
Последната отмести крак и подгъна коляно, за да се приведе над проснатата на пода Ничи. Ничи знаеше какво ще последва. Съпротивляваше се с всичката си останала сила, но не можа да накара тялото си да реагира. Мускулите й бяха сковани от пронизващата сила, която се разливаше по всеки нерв на тялото й.
Сестра Армина се пресегна и нахлузи излъсканата от кръв яка на врата на Ничи.
Ничи почувства как Рада’Хан хлопна около шията й.
В същия миг загуби връзката със своя Хан.
Дарбата й беше вродена. Обикновено изобщо не се замисляше за нея. Сега обаче бе изцяло изолирана от силата си. Подобно на зрението и слуха, дарбата й просто си беше там, използваше я механично. Сега на нейно място зейна ужасяваща и непозната празнина.
Рязкото отделяне от дарбата й я замая. Сякаш част от нея самата, от самото й същество, липсваше.
— Стани! — отсече Армина.
Когато най-накрая болката понамаля, цялото тяло на Ничи се отпусна на пода. Не знаеше дали мускулите ще й се подчинят, дали ще има сили да се изправи, но познаваше Сестра Армина достатъчно, че да преодолее всякакво колебание. Преобърна се и с усилие се надигна на ръце и крака. Темпото, изглежда, не удовлетвори Сестра Армина и поразяваща болка прониза кръста на Ничи. Прехапа устни, за да не извика. Ръцете и краката й се изпънаха инстинктивно и тя отново се простря на пода.
Сестра Грета се изкикоти.
— Стани — повтори Армина — или ще ти покажа какво е истинска болка.
Ничи отново се повдигна на четири крака. Пое дълбоко въздух. По прашния под покапаха сълзи. Наясно, че всяко забавяне ще влоши нещата, тя се изправи пряко сили. Краката й трепереха, но успя да се закрепи.
— Направо ме убий — каза Ничи. — Няма да ти се подчинявам, независимо колко силна болка ми причиниш.
Сестра Армина повдигна брадичка и впери едното си око в Ничи.
