— Искам да знам причината.
— Както сам каза — сви рамене Ричард, — беше глупава грешка. — Ричард бе по-ядосан на себе си, отколкото командирът изобщо можеше да разбере. Не можеше да си позволи такава грешка утре. — Все пак спечелихме, което значи, че ще играем срещу отбора на императора. Точно както ти обещах — да докарам отбора ти до мач срещу отбора на императора.
Командирът вдигна очи към първите звезди на нощното небе, после заговори:
— Спомняш си как те заловихме, нали?
— Да.
— Тогава сигурно си спомняш — сведе отново поглед върху Ричард той, — че съгласно всички правила трябваше да умреш още тогава. Оставих те жив с условието да дадеш всичко от себе си, за да спечели моят отбор първенството. Днес не даде всичко. С една глупава грешка едва не пропиля шанса на отбора ми да спечели.
— Не се тревожи, командире — издържа погледа му Ричард. — Утре ще дам всичко от себе си. Обещавам.
— Добре — усмихна се най-накрая Змийската мутра, макар това да бе просто студена извивка на устните му. — Добре. Ако спечелиш утре, Рубен, си получаваш жената.
— Знам.
— Ако спечелиш утре — стана изведнъж подмолна усмивката, — аз си получавам жената.
— Така ли? — изрече Ричард без особен интерес.
— Ако спечелим — кимна командир Карг, — онази хубава блондинка на император Джаганг ще бъде моя.
Ричард го погледна на свой ред намръщен.
— За какво говориш? Джаганг едва ли ще ти даде такава жена — жена, която е белязал за своя.
— Сключих малка сделка с императора. Дотолкова е сигурен, че отборът му ще спечели, че го склоних да заложи най-скъпата си жена. Казва се Ничи. Нарича я своята Кралица на робите. Джаганг не иска да ми я даде… тя е, така да се каже, един вид негова лудост. Аз обаче мисля, че ти можеш да ми я спечелиш. — Очите му се замрежиха от далечни похотливи мисли. — Много бих се радвал, точно колкото Джаганг няма да се зарадва, предполагам. — Внезапно се върна на въпроса и размаха пръст. — Гледай да спечелиш и заради самия себе си.
— За да мога да си избера жена?
— За да останеш жив. Ако утре загубиш, ще получиш смъртта, която заслужаваш, задето изби толкова много от моите хора. — Усмивката на лицето му се върна. — Но ако спечелиш, ще можеш да си избереше жена, както съм ти обещал.
— Вече ти обещах, че ще дам всичко от себе си — погледна го гневно Ричард. — Винаги спазвам обещанията си.
— Хубаво — кимна командирът. — Спечели утре, Рубен, и тогава и двамата ще бъдем доволни. — После се изкикоти: — Е, Джаганг не съвсем. Като се замисля, и Ничи няма да е особено очарована, но пък в крайна сметка това не е мой проблем.
— А императорът? Не мислиш ли, че за него ще е проблем?
— О, да и още как — засмя се тихо Карг. — Джаганг ще полудее, когато се наложи да остави Ничи в леглото ми. Имаме сметки за разчистване с онази жена. Имам намерение да се порадвам на получената възможност.
Ричард съумя да замълчи и остана спокоен, независимо от желанието си да го остави на място.
— Гледай да спечелиш мача, Рубен — изправи се командирът. Ричард го проследи с яден поглед, докато се отдалечаваше. След като се убеди, че командирът си е тръгнал, Джонрок хвана няколко халки от веригата, за да не го души за врата, и се върна при Ричард.
— Какво ти каза, Ричард?
— Иска да спечелим.
— Има си хас — усмихна се Джонрок. — Като собственик на отбора победител може да има, каквото пожелае.
— Точно от това се страхувам.
— Какво?
— Хайде да почиваме, Джонрок. Интересен ден ни чака утре.
Трийсета глава
РИЧАРД СЕ СЪБУДИ РЯЗКО от лекия си сън. Дори в малките часове в лагера се чуваха звуци и имаше движение. Навред мъже крещяха, смееха се и псуваха. Звънтеше метал, цвилеха коне, ревяха мулета. В далечината Ричард виждаше рампата, както и колоните мъже и каруци, осветени от факли. Дори през нощта строежът продължаваше без прекъсване.
Но не това го бе събудило. Нещо по-близо бе привлякло вниманието му.
Видя сенки да се промъкват през обръча пазачи и кръга от ниски продоволствени каруци, които представляваха тъмницата му. Преброи четири фигури, които се плъзгаха безшумно в тъмнината. Бърз поглед настрани разкри още един отдясно. Дали наистина се бяха промъкнали незабелязано, или пазачите ги бяха пуснали.
По ръста им Ричард веднага разбра кои са. След онова, което командир Карг му разказа за облога с Джаганг, Ричард очакваше посетители. Беше последното нещо, от което имаше нужда сега, но пък нямаше особен избор.
Повече го тревожеше това, че така прикован за каруцата, нямаше кой знае какви възможности за защита. Нямаше къде да се скрие. Не можеше да избяга. Не му се щеше да се бие с петима или повече мъже точно преди утрешния мач. Не можеше да си позволи да бъде ранен — най-малко точно сега.
Погледна настрани и видя, че Джонрок е доста далеч. Едрият мъжага лежеше на една страна с гръб към него и спеше дълбоко. Да го извика щеше да означава да изгуби единственото си предимство в този момент — изненадата. Приближаващите мъже мислеха, че спи. Нищо чудно, ако извика Джонрок, онези петимата да се нахвърлят и да прережат гръкляна му, за да могат да се заемат с Ричард на спокойствие.
Четиримата се промъкваха към него в полукръг. Очевидно бяха наясно, че веригата няма да му позволи да избяга, така че, ако го блокират, нямаше да има място за маневри. Съдейки по безшумните им стъпки, очевидно все още го смятаха за заспал.
Един от тях, разперил ръце за равновесие, направи голяма крачка напред и замахна с ритник към главата на Ричард, все едно рита брока, за да го отдалечи възможно най-много от противника. Ричард беше готов. Претърколи се и уви цялата верига около глезена му. После с всичка сила издърпа другия край. Така издърпа краката му напред, че той се стовари по гръб с глухо тупване, а главата му удари силно о земята.
— Стани — изръмжа един от другите на Ричард, наясно, че е буден.
Ричард прибра колкото можа верига зад себе си, но не се изправи.
— Или какво?
— Или ще ти разбием главата както си седиш. Ти избирай, седнал или прав, пак ще боли.
— Значи наистина ви е страх, както разправят.
Мъжът застина за миг.
— Какви ги говориш?
— Страх ви е, че утре ще ви победим.
— От нищо не ни е страх — обади се друг от сенките.
— Тогава нямаше да сте тук.
— Нищо подобно — каза първият. — Просто изпълняваме заповедите на Негово сиятелство.
— Аха, значи Джаганг го е страх, че ще ви победим. Това обяснява всичко. Означава, че ние сме по- добри и няма как да спечелите при равни условия. Джаганг също го знае, затова ви е изпратил — защото не сте достатъчно добри, че да ни биете на Джа’Ла.
Псувайки под носа си заради забавянето, един от другите се протегна да го сграбчи. Ричард замахна
