Калан чу Джаганг, който се намираше на пет-шест крачки по-напред, да се киска доволно.
Застаналата до него Ничи за момент извърна поглед през рамо. Калан не беше съвсем сигурна как да тълкува сълзите в сините й очи. Може би бе тъга заради Ричард, съчетана със сдържана ярост, а и предупреждение към Калан.
Тя успя да говори отново с Ничи след онази нощ, когато Джаганг я изнасили и преби почти до смърт. Откакто командир Карг се обзаложи с Джаганг, императорът бе непрестанно намусен и избухлив.
Предната вечер, докато Ничи чакаше в спалнята, а Калан в преддверието на шатрата, той се срещна отвън с някои от играчите си. Калан не успя да чуе всичко, но звучеше сякаш им заповядва да се погрижат нападателят на отбора на Карг да не им създава неприятности.
Калан бе прекарала безсънна нощ в тревога, че Ричард може да не доживее до сутринта. Каквото и да бе планирал, очевидно то бе причина за особената похот на Джаганг към Ничи. На Калан и Джилиан бе наредено да не мърдат от пода на преддверието. Искаше да е сам със своята Кралица на робите, както обичаше да я нарича.
Калан не знаеше какво й прави Джаганг. Но каквото и да бе, Ничи никога не викаше. Лежеше в леглото безчувствена, с невиждащи празни очи, докато той си вършеше работата. Калан я разбираше. Това бе единствената й защита. Оттегляше се вътре в себе си, а външната й апатичност я спасяваше от полудяване. Освен другото безразличието й вбесяваше Джаганг и често предизвикваше нов пристъп на насилие.
Калан се запита дали когато Джаганг се заеме с нея самата, тя ще успее да намери силата, която Ничи имаше.
Същата сутрин Калан се запита дали Сестрите пак ще бъдат привикани да спасяват Ничи. Когато обаче Джаганг излезе от спалнята, влачеше Ничи за косата. Захвърли я на пода, очевидно доволен от себе си и от нейната безпомощност. Макар Ничи да бе насинена и пребита, Калан почувства облекчение, че поне не изглежда да е сериозно ранена.
В този момент на терена отборът на Ричард се събра и се подготви за следващата атака. Калан се огледа, изумена от хилядите, които продължаваха да се радват на смъртта на играча. Други обаче ревяха гневно и размахваха юмруци срещу императорския отбор. Въздухът буквално пращеше от напрежението. Не след дълго играта се върна в релсите и тълпата се поуспокои.
Калан усещаше обаче, че настроението на зрителите се е променило. Първоначалното въодушевление, че мачът най-после ще продължи, бе изместено от безпокойство и дори заприличваше на недоволство. Промяната започна, когато Джаганг се намеси при последната отбелязана от Ричард точка. Императорът отхвърли решението на съдията и обяви, че точката е отбелязана след изсвирването на рога. Съдията се подчини и отмени резултата, но всички знаеха, че брока бе влязла във вратата преди това.
Това обаче нищо не променяше. Императорът имаше последната дума.
Червеният отбор изглеждаше решен да продължи играта, сякаш не бе загубил току-що най-здравия си играч. Пробиха пътя си със сила през редица блокери. Ричард умело избегна няколко опита да бъде хванат в капан. Неочаквано спря в зоната за безопасност — място, което рядко се използваше — и по този начин осуети намеренията на един от противниците. Беше същият, който счупи врата на Джонрок.
Калан нямаше представа какво е намислил Ричард. Докато стоеше в рамките на онзи квадрант, никой нямаше право да го атакува, но пък така се оказваше в капан и противниците бързо го наобиколиха. Макар да бе временно в безопасност, оттам не можеше да отбележи точка. Все някога щеше да се наложи да се размърда, но с всеки изминал миг пространството около него ставаше все по-неприязнено.
Нападателят им се обърна да се огледа за съотборниците си, които бързо приближаваха, и тогава Ричард извика нещо, за да привлече вниманието му. Онзи се обърна към него.
Както притискаше брока с две ръце силно към гърдите си, Ричард внезапно го хвърли с безумна сила. Тежката брока се заби право в лицето на мъжа, и то с такава сила, че отскочи и се върна в ръцете на Ричард.
Ударът бе толкова силен, че част от лицето на онзи се вдлъбна. С нос, забит дълбоко в черепа, мъжът забави движения и се стовари на земята.
Тълпата ахна от неочаквания развой на събитията.
Побеснял, друг противников играч отдясно се хвърли напред, макар Ричард да беше в зоната за безопасност. Съдията не изглеждаше склонен да отчете нарушение. Ричард претърколи брока под лявата си мишница и леко се приведе на същата страна. Обърна се така, че да е с лице към нападателя, и замахна с дясната ръка. Яката кост на предмишницата му буквално разсече гърлото на мъжа. Онзи се хвана за гърлото, отстъпи и се строполи. Единият му крак потръпваше конвулсивно, докато той се опитваше да си поеме дъх. Гръклянът му очевидно бе смачкан и лицето му постепенно започна да променя цвета си към мораво.
Без да се замисля, следващият огромен мъжага нападна отляво с вдигнат юмрук. Ричард се завъртя към него, хвърли се покрай юмрука директно в незащитената зона на мъжа и използва набраната инерция, за да се забие устремно там. Мощният удар бе концентриран във вътрешната част на дланта и уцели противника право в сърцето. Силата на удара го накара да отстъпи. Хвана се за гърдите със замаян и объркан поглед, после очите му внезапно побеляха и той се строполи на земята.
Без ничия помощ Ричард свали трима противникови играчи, които бяха значително по-едри от него. Калан вече разбираше защо около игрището са наредени толкова много насочени във всеки един момент към него стрели. Не й се мислеше какво би станало, ако в ръцете му някога попадне меч.
Ричард не губеше време. Измъкна се през пролуката, която току-що си бе изработил, и се впусна към вратите. Хората му не изглеждаха изненадани. Вече се бяха подредили по пътя му, готови да блокират всеки преследвач. Из цялото игрище мъже се блъскаха един в друг.
Калан виждаше как всички лица по склона отсреща се извръщат да проследят как Ричард бяга към противниковите врати, изплъзва се на няколко блокери, докато неговите отбиват преследвачите му от пътя.
Когато Ричард дотича до зоната за отбелязване на точки, вече нямаше нито един противник достатъчно близо, за да го свали. В освободеното пространство той хвърли брока в мрежата и отбеляза още една точка. Отборът му отново поведе.
Тълпата бе увлечена от драматизма на случващото се. Дори Джаганг се премести по-напред, свил юмрук от напрежение. Всичките му телохранители също се бяха привели да гледат, докато отборът на Ричард, на който оставаше още време, взе брока от съдията и се впусна в нова атака.
Още щом навлязоха във вражеската територия, Ричард сви вляво и веднага беше хванат. На Калан й се стори нарочно. Напомни й за първия път, когато се бе проснал в калта, за да не разпознаят лицето му.
Когато Ричард падна, брока изхвърча от ръцете му. Това също й се стори малко неестествено. Помисли, че е част от някакъв план. Лявото крило на отбора, който тичаше устремено напред, съвсем случайно се оказа на правилното място в правилния момент. Наведе се и прибра търкалящата се брока. За миг се озова в зоната за стрелба и хвърли. Понеже Ричард беше на земята, беше позволено крило да се опита да отбележи.
Брока попадна в мрежата и предизвика гръмогласно одобрение.
Мъжът вдигна ръце, радостен, че е отбелязал. На играчите по крилата рядко се удаваше подобна възможност и дори по-рядко успяваха да я използват. Калан знаеше, че е разрешено, но никога преди не беше го виждала на практика.
Рогът изсвири за края на тази част, Ричард настигна лявото крило и с горда усмивка го потупа по рамото. Съдейки по начина, по който мъжът погледна Ричард, Калан си помисли, че това признание означаваше за мъжа почти токова, колкото и отбелязаната точка.
Този мъж бе войник от Императорския орден, а не пленник като някои от другите играчи от отбора на Ричард. Калан се зачуди защо Ричард се държи толкова приятелски с войник от Ордена. Всеки път щом усетеше в нея да се надига увереност и надежда в този човек, се случваше нещо, което отново я караше да бъде предпазлива.
От последния мач, който гледаха, когато Ничи бе видяла мъжа на име Рубен и бе изрекла името Ричард, Калан знаеше, че това е истинското му име. Оттогава не бе имала възможност да размени дори една дума с Ничи и нямаше как да я попита, но подозираше, че той е всъщност Ричард Рал, Господарят Рал.
Не го знаеше със сигурност, но това би обяснило много неща, като например защо се хвърли в калта първия ден и защо бе изрисувал лицето си с безумни фигури, чиято цел бе да прикрият истинската му
