— Ами, не съм съвсем сигурен. Трябва да направя още някои проучвания, но мисля, че е свързан с воала на отвъдния свят. Ако приемем, че „драука“ има и такъв смисъл. Но как така си го виждал?
Ричард за втори път не обърна внимание на въпроса му.
— Уорън, искам да знам всичко за този Камък. А също и за хората, които някога са живели в Долината на изгубените. Бака Бан Мана. Името им означава „тези, които нямат господар“. Искам да знам всичко и за човека, когото те наричат Кахарин.
Уорън го гледаше изумен.
— Но това е работа за няколко живота.
— Ще ми помогнеш ли, Уорън?
Магьосникът заби поглед в земята.
— При едно условие. Аз никога не излизам оттук. Не че не обичам да работя с пророчествата, нали разбираш, но хората си мислят, че нямам никакви други интереси. Ще ми се да разгледам страната извън Двореца. Горите, хълмовете. — Той стисна ръцете си в юмрук. — Страхувам се от големите неща. Небето е твърде огромно. Стоя тук, защото се чувствам на по-сигурно място. Но вече ми омръзна да живея като къртица. Ще ми се да изляза навън и да видя света. Ти би ли, ами, би ли ми показал страната? Приличаш ми на човек, който доста е живял под открито небе. Струва ми се, че ще се чувствам сигурен, ако бъдеш с мен.
Ричард му се усмихна топло.
— Попаднал си на правилния човек, Уорън. Преди да започне всичко това, аз бях горски водач. Все още не познавам добре местността около Двореца, но имам намерение да я разуча. Наистина ще се радвам да те разведа насам-натам. Това ще ме върне в добрите стари времена.
Лицето на Уорън светна.
— Благодаря ти, Ричард. С нетърпение чакам момента, в който ще мога да изляза под открито небе. Искам да се случи нещо в моя живот. Ще се заема веднага с онова, за което ме помоли, но Сестрите ме затрупват с работа, така че ще трябва да го правя, когато успея да си открадна някоя свободна минута. И, опасявам се, ще отнеме доста време. Тук са събрани хиляди томове. Само за да навляза в нещата, ще са ми необходими месеци.
— Уорън, това може да се окаже най-важното нещо, с което си се занимавал през живота си. Сигурно ще спестиш време, ако започнеш да четеш онова, от което се интересува Прелатът.
По устните на Уорън се разля дяволита усмивка.
— А казваше, че не те бива с гатанките. Точно за това си мислех. — Усмивката му се превърна в тревожна гримаса. — Защо искаш да знаеш тези неща?
Ричард се вгледа продължително в сините му очи.
— Аз съм „фуер грисса ост драука“, Уорън, знам какво означава това.
Уорън вкопчи пръсти в червеното сако на Ричард.
— Ти знаеш? Ти знаеш кой е правилният превод? — Пръстите му трепереха. — Ще ми го кажеш ли?
— Ако обещаеш да не казваш на никого. Поне засега.
Уорън кимна енергично.
— Никой досега не е успял да разбере кой е правилният превод, защото всички са се опитвали да изберат само един от трите, унищожавайки цялото.
Уорън се намръщи. Ричард се наведе напред към него.
— И трите са верни, Уорън!
— Какво? — прошепна той. — Как е възможно?
— С меча си съм убивал хора. Тоест аз съм онзи, който носи смърт. Това е първото значение на „драука“.
За да се преборя с иначе непобедими обстоятелства, като например да победя сбърза, използвах магията на меча, за да извикам духовете на онези, които са си служили с него преди мен. Извиках мъртвите, извиках миналото в настоящето. В този случай аз съм онзи, който носи духовете. Това е второто значение на „драука“.
Що се отнася до извикването на отвъдния свят, имам основания да смятам, че по някакъв начин съм разкъсал воала. Това е третото значение на „драука“.
Уорън ахна.
— Много е важно да откриеш информацията, за която те помолих. Не мисля, че разполагам с много време.
Уорън кимна.
— Ще се опитам, но ми се струва, че прекалено много залагаш на мен.
Ричард повдигна вежда.
— Вярвам в човек, който е способен да счупи крака на Джедидайа.
— Не съм направил нищо на Джедидайа. Той е могъщ магьосник, никога не бих посмял да се противопоставя на силата му.
— О, я стига, Уорън. По раменете ти още има от пепелта на изгорения килим.
Уорън инстинктивно вдигна ръце към раменете си.
— Няма никаква пепел. Не виждам пепел.
Ричард изчака другият да го погледне.
— Така ли, тогава защо понечи да се изтупаш?
— Ами аз… аз… само…
Ричард сложи ръка на рамото му, за да го успокои.
— Всичко е наред, Уорън. Аз съм привърженик на справедливостта. Мисля, че Джедидайа получи онова, което заслужаваше. Няма да кажа на никого. Не бива да го правиш и ти.
— Трябва да те предупредя, Ричард, че направи нещо много опасно вчера, като каза на Сестрите, че си онзи, който носи смърт. Това пророчество е широко известно, около него доста се спори. Някои от Сестрите вярват, че ти си човек, който убива. Те ще се опитат да те утешат. Има други, които мислят, че това означава, че ти ще извикаш смъртта, тоест духовете на умрелите. Те ще искат да те изучават. — Той се наведе към него. — Трети пък мислят, че ти си онзи, който ще разкъса воала и ще доведе Безименния в нашия свят. Те могат да се опитат да те убият.
— Знам, Уорън.
— Тогава защо им каза, че ти си човекът от това пророчество?
— Защото аз съм „фуер грисса ост драука“. Когато му дойде времето, ще убия всички, които трябва, за да сваля тази яка от врата си. Най-напред трябваше да ги предупредя, за да играем честно. Да им дам шанс за живот.
Уорън докосна с пръсти долната си устна.
— Но ти няма да нараниш Паша. Не и Паша.
— Надявам се да не се наложи да наранявам никого, Уорън. Може би с това, което ще прочетеш в старите книги, ще ми помогнеш, защото наистина не искам да причинявам никому болка. Мразя да бъда „фуер грисса ост драука“, но съм точно това.
Очите на Уорън се напълниха със сълзи.
— Моля те, не наранявай Паша.
— Уорън, аз я харесвам. Мисля, че е много добър човек отвътре, както ти казваш. Не вярвам, че някога ще ми даде повод да я нараня, но трябва да разбереш, че ако съм прав и воалът наистина е разкъсан, залогът е много по-голям от живота на едно човешко същество. Което и да е то. Аз, ти, Паша.
Уорън кимна.
— Чел съм пророчествата. Разбирам. Ще потърся нещата, които те интересуват.
Ричард се опита да го успокои.
— Всичко ще се оправи, Уорън. Аз съм Търсачът, ще направя всичко, което мога. Не искам никой да пострада.
— Търсач ли? Какво е това Търсач?
Ричард докосна металната пластина.
— Ще ти разкажа някой друг път.
Уорън гледаше с невярващи очи вратата, която бавно се отваряше.
